Защо и как Швейцария остава неутрална по време на световните войни

Малката планинска държава Швейцария е в състояние на „постоянен неутралитет“, откакто европейските сили я обявяват за такава по време на Виенския конгрес през 1815 след Наполеоновите войни. Но защо?

През 1798 французите превземат Швейцария като основават Хелветската република в опит да направят тези земи нещо като стратегически френски сателит. Не след дълго австрийски и руски сили нападат новата република във войната си срещу Франция. Швейцарците, вместо да застанат редом с френските си владетели обаче, отказват да се бият. Така след като успяват постепенно да си върнат държавата, техният неутралитет във войните е официално признат на въпросния конгрес.

Знамето на Хелветската република, Източник

Освен дългогодишният отказ на швейцарците да участват в военните конфликти на Европа, който започва още през 16 век след ужасна загуба в битката при Мариняно, друга причина за неутралитета й е, че останалите европейски сили виждат държавата като „ценен буфер между Франция и Австрия“. Така, докато самата Швейцария също не се меси във войните, „това ще допринесе за стабилността в района“.

Оттогава, с малко и дребни изключения, Швейцария отказва да наруши неутралния си статут по каквито и да е причини. В средата на 19 век изкарва една сравнително лека гражданска война с нищожен брой жертви. Въпреки че е малка, тази война драстично променя политическата обстановка в страната като правителството приема конституция, която от части е базирана на американската.

В по-близки времена, през Втората световна война, на Швейцария се е налагало да се пази от въздушните атаки и на Съюзниците и на Оста. Те свалят над 10 немски самолета само през пролетта на 1940, а впоследствие и няколко американски бомбардировача, както и много други бойни самолети и от двете страни на спора. Когато Хитлер взима мерки против швейцарската защита срещу Луфтвафе и изпраща бомбардировачи срещу техните летища, Швейцария успява да ги плени преди да са пуснали и една бомба.

Може и да изглежда странно за една държава да рискува война и със Съюзниците и с Оста, но нейни градове често са атакувани, защото пилотите ги бъркат с немски. Например, на 1 април 1944 американски бомбардировачи убиват 40 швейцарци и разрушават над 50 сгради, защото вместо Лудвигсхафен стрелят по Шафхаузен. И това не е изолиран случай.

Но как успява Швейцаря, заобиколена от враждуващи страни, да запази границите си?

Официално държавата е в „агресивен неутралитет“, което означава, че няма да се включва във войни, но може да се защитава. И то дейно – за да запаси статута си, Швейцария е стряскащо превъоръжена като се старае всички държави около нея да са наясно с това. Армията им е изключително добре подготвена и учудващо голяма заради задължителната военна повинност при мъжете, която при жените е по желание. Около 2/3 от мъжете в Швейцария са считани за физически и психически годни за служба.

Днес постоянната армия е около 140 000 души, но предстои да бъде намалена на 100 000. Само преди две десетилетия тя е наброявала 750 000 – това е около половината на днешната армия на САЩ, която има население от 300 милиона души, а Швейцария – от 8 милиона. Доскоро, когато военната служба свърши, на войниците беше позволено да вземат оръжието си вкъщи като е тяхно задължение да го поддържат готово за бой по всяко време. Затова и държавата има едно от най-високите нива на частно оръжие на глава от населението, а около половин милион деца участват в някакъв вид оръжеен или стрелкови клуб. След серия инциденти обаче това ниво спада, защото вече ако хората искат да запазят оръжието си и след службата, трябва да го закупят и да минат специално обучение.

Швейцария има и активен флот, което е странно за една вътрешноконтинентална държава. Ролята му е предимно да патрулира езерата по границата.

Генерал Улрих Виле по време на ПСВ, Източник

През Първата световна война швейцарската армия, под ръководството на генерал Улрих Виле, мобилизира 200 000 войници по важни точки на границата. След като става ясно, че неутралитетът й ще бъде уважен, повечето от войниците са изпратени вкъщи като през последната година от войната техният брой е едва около 12 000. Държавата не прави нищо повече.

Генерал Анри Гизан, Източник

През Втората световна война обаче нещата са малко по-различни. Швейцарците нямат никакво доверие на Хитлер и затова новоназначеният генерал Анри Гизан има тежката задача да защитава границите на държавата от силите на Оста, въпреки че врагът го надминавал по брой значително. Три дни след началото на войната армията успява да събере 430 000 души, а гражданите са посъветвани да се сдобият със запаси за минимум 2 месеца. Започват тайни преговори с Франция за съюзничество, ако случайно Германия ги нападне – това обаче е разкрито от германците, когато Франция пада.

Швейцария продължава да търгува с нацистите, за да направи евентуална атака още по-непрактична за Хитлер. Някои спекулират, че „случайните“ атаки на от Съюзниците върху Швейцария не са толкова случайни, защото част от разрушените сгради са фабрики, които търгуват с врага.

Всички планове проработват и въпреки намеренията на фюрера да нападне малката държава, никога не се стига до там.

По време на Студената война Швейцария предприема по-агресивна защита. До края на този сблъсък на почти всички пътища, мостове и влакови линии в страната са поставени взривове, които армията може да детонира по всяко време. Същото се прави и с планините като целта е да се предизвикват свлачища на скали. Общо всички тези точки са над 3000. Срещу въздушни нападения държавата строи бомбоубежища – толкова много, че в тях може да се подслонят от 80% до 120% от населението.

От края на Студената война, освен разпускането на армията и премахването на взривовете, много от съоръженията остават ненужни и единствено гълтат пари от бюджета. В този контекст един от началниците на Министерството на отбраната, Кристиан Катрина, казва: „… в повечето случаи предпочитаме просто да ги дадем на някого без пари.“

Голяма част от обществото в страната иска да види цялата армия разпусната и отменен задължителния набор. За сега обаче Швейцария остава изключително подготвена и трудна за превземане.