Загубата на Бенгази е големият грях на Хилъри Клинтън – как един скандал превзе социалните мрежи и гласоподавателите
11 септември винаги се смята за датата на терора, след като два самолета успяват да се разбият в Световния търговски център в Ню Йорк. Изненадата наистина е пълна. До този момент един от най-големите терористични актове в САЩ се смята този на Джим Джоунс, който подтиква своите миряни да се самоубият, след като малко по-рано неговите хора са успели да убият американски сенатор на летището в Гуана, Южна Америка. Завъртайки лентата още малко назад ще открием, че родната църква „Света Неделя“ носи титлата за най-голям европейски терористичен акт.
11 септември е знакова дата за САЩ и може да ни покаже, че се повтаря, понякога на тяхна лична територия, а понякога и върху други мисии в чужбина. На 11 септември 2012 г. дипломатическата мисия на САЩ в Бенгази е нападната, като сраженията ще се водят през следващите 12 часа и до сутринта на 12 септември. До днес има твърде много политически анализатори, които смятат, че именно тази атака се използва като един от основните грехове на Хилъри Клинтън.
Нападението там наистина се превръща в един от най-големите ѝ грехове, а малко след това ще се превърне в огромен бич на нейната политическа кампания. Републиканците веднага активират тази трагедия и поддържат вниманието към нея в публичното пространство, за да може да разпалват допълнително греховете. Като бонус ще получат и достъп до редица материали и комуникация от сървърите на либералите, а това определено няма да се стори атрактивно на абсолютно никого.
Бенгази се оказва много сериозен трън в очите на нацията, а след като медиите не отразяват много от фактите, ваденето на личната комуникация ще се окаже последната капка. Разликата в гласовете е едва от 80 хиляди души, но достатъчна за победата на Тръмп. Нещо повече, малко по-късно Хилъри Клинтън ще отговори, че най-голямото и съжаление и грешка, това е атаката в Бенгази. Тя признава, че загиват 2-ма американски дипломата и двама агенти на ЦРУ. Какво обаче се случва в Бенгази и защо тази мисия продължава да се смята за провал?
На 11 септември 2012 г. около 9 часа и 40 минути вечерта, група нападатели успяват да пробият защитата на сградата на временната дипломатическа мисия. Входната врата е разбита с помощта на тежкотоварен автомобил. През хода на цялата атака около 60 нападатели ще успеят да влязат във въпросната територия. Без никакви усилия успяват да влязат и в сградата и с помощта на дизелово гориво ще запалят бараките на доброволската милиция – 17-ти февруари. Насочват се към главната сграда, където се намира дипломатическата охрана и тактическия операционен център на мисията. Обявена е тревога, която стига до ЦРУ, посолството на САЩ в Триполи, дипломатическия охранителен център във Вашингтон и други.
В самата сграда има около 5 агента, които са пазили американския посланик в Либия – Кристофър Стивънс. Същият остава в мисията в Бенгази през въпросната вечер. Като допълнителна охрана присъстват и още 3-ма души от 17-ти Февруари. Добавена е допълнителна защита от 6-ма агенти на ЦРУ, заедно с преводач. Именно те ще се опитат да помогнат на посланика, когато атаката придобива нови мащаби. Около 9 часа и 40 минути именно агентите ще поискат да тръгнат веднага за мисията, помагайки за спасяването на посланика, както и всички пострадали там. Според докладите на ЦРУ, те са се забавили, докато получат разрешение и тръгват около 10 часа и 3 минути вечерта.
Това време е достатъчно, за да може и главната мисия да бъде запалена, докато самият посланик е изпратен в последната охранителна стая. Някои от агентите в мисията откриват оръжие и се опитват да се върнат и да защитят посланика, но вече е късно, наличието на бронирани автомобили и ожесточена стрелба не им позволява дори да влязат в горящата сграда. Така наречените доброволци и бойци за свобода от 17-ти Февруари отказват да се включат в битката или да помогнат за спасяването на посланика.
Изпратен е разузнавателен дрон, който трябва да следи за развитието на вражеските сили, той пристига от африканския контингент и забелязва поставянето на блокади на пътя. Докато врагът е отблъснат, американците правят още няколко опита да открият посланика. Чува се новина, че посланикът е бил изведен и отвлечен от терористичната група, повечето решават да се върнат в анексираната територия на САЩ в Бенгази, където да се защитават.
Двете бронирани коли, с които американските войници достигат до сградите на мисията, тръгват на обратно, като по пътя срещат изключително тежка съпротива и огън. Разстоянието от 2 километра води до много тежки щети и по двете машини. Докато терористите се прегрупират, американците се подготвят за защита. Дронът наблюдава засилено човешко присъствие и споделя, че анексираната територия от ЦРУ ще бъде подложена на сериозен огън. Прогнозата се оказва вярна и около 11 часа и 56 минути вечерта, базата е ударена от картечен огън, ракети от противотанкови гранатомети и леко стрелково оръжие.
Размяната на огъня от двете страни води до загуби от страна на нападателите. Всяка следваща атака, либийските терористи удрят на вълни и засилват своята офанзива, се придружава с постоянно искане на помощ и въздушно прикритие. ЦРУ изпраща допълнителни 7 души от Триполи, които да се отзоват на помощ. Те кацат в Бенгази около 1 часа и 15 минути сутринта на 12 септември. Започват преговори, за да може либийската милиция да ги транспортира с охранителен конвой до въпросната точка.
Необходими са 3 часа на либийците, за да се организират и да помогнат на пристигналите войници. Въпросният екип ще пристигне около 5 часа сутринта. Само 15 минути след прекрачването на прага, анексираната зона е ударена тежко с огън от минохвъргачки. Тайрон Уудс и Глен Доърти ще станат жертва на директен удар. Атаката продължава цели 11 минути и по данни на оцелелите, е най-жестоката от всички три, които са се случили последователно. Едва след ударът с минохвъргачки, шефът на Анексираната зона ще нареди пълна евакуация. Американската мисия официално напуска Либия около 10 часа сутринта.
Какво се обърква и защо няма далеч по-добра реакция? Отговорите се крият в забавените или игнорираните писма на разузнаването. Първите следи се пускат директно от Пентагона и посочват, че нападения над американски дипломати в Либия има още от юни. На 18 юни от Пентагона пристига предупреждение, че има засилено присъствие на терористични групи, подготвящи се за по-агресивно нападение и удари от засада. Екипите на Ал Кайда са прекарали последните месеци в засилена тренировка, позволявайки малко по-сериозни действия. Комуникационната им мрежа също започва да бележи напредък и да подтиква към Джихад.
В края на август има нов доклад, посочващ, че терористични групи са превърнали Източна Либия в своя територия и ще я използват за по-далечни операции. В следващите 6 месеца се очаква и преход от Либия към Европа, какъвто имаше, както можем да забележим от следващите събития. Въпреки всички предупреждения, никой не изисква повече персонал или адекватно въоръжаване на силите там.
Оперативните агенти на ЦРУ започват да изразяват своето безпокойство и сприятеляването на дипломатическия пост с различни представители на местната милиция в лицето на 17-ти февруари. Според тях, връзката трябва да се преустанови, особено след изтичане на информация. Малко по-късно пристига и втори доклад, който напомня, че обикновено на 11 септември винаги се подготвят атентати, като атаки не са изключени. Факт е, че цялата защита на посолството и дипломатическата мисия зависи изцяло от анексираната зона и агентите на ЦРУ, които от друга страна не могат да получат допълнителен персонал.
Липсва дори военен гарнизон, който да подпомогне защитата на двете конфликтни точки, ако такива възникнат. Около 2 часа сутринта на 12 септември, секретарката на анексираната зона Панета ще поиска помощ от два бързи взвода, които да дойдат в Либия. Единият трябва да дойде от Хърватска, докато другият се намира в Италия. И двата не успяват да стигнат на време, но никой не може да потвърди изобщо, че са тръгнали. Междувременно всички части на 17-ти Февруари, вербувани за защита, се изтеглят около 10 часа вечерта и повече не помагат.
Правителството на Либия все още няма армия, която да изпрати на помощ, следователно атаките идват една след друга и без особена защита или опит на милицията. Докладите и показанията на пристигналия помощен отряд посочват, че ударът с минохвъргачки е изключително точен и акуратен, доказвайки, че опитни екипи са работили, използвайки наблюдател – някой близо до самата анексирана зона.
Камъните, които скоро ще бъдат хвърлени по Хилъри Клинтън, започват да тежат още повече, когато дори ФБР отказва да отиде в Бенгази за провеждане на разследване. Съветът на Пентагона е да не се изпраща никого, защитата и сигурността на екипите е от най-голямо значение. Не може да се игнорира и още един факт, водеща фигура от Ал Кайда е живяла в Бенгази и много добре знае как да оперира на родна територия.
За да се постигне поляризирането на случая и превръщането му в една свещена трагедия, руските ботове и кибер войни в социалните мрежи не спират да активират и агитират публиката, показвайки как наистина изглежда света. Имена като „Killary“, хаштагове като „Запомнете Бенгази“, „Заключете я“, „касапът от Бенгази“ и други, започват да обикалят социалните мрежи и да събират недоволство. Не трябва много време, за да може самият Тръмп да цитира руска медия с фалшива информация за Бенгази, но тогава никой не обръща много внимание на истина и лъжа, важното е да се използва върха на вълната.
Крайният резултат е ясен, но победата на Тръмп се оказа само пирова и нищо повече.
