shareit

Ядреното разоръжаване на Украйна през 90-те години на миналия век

| от |

Преди 1991 г. Украйна е част от СССР и остава под протекцията на големия брат. В този период е логично да забележим, че армията и въоръжението са на особено високо ниво. След като СССР официално получава ядрена сила като оръжие, не можем да не забележим и факта, че различните страни в източния блок получават и различно оборудване. Самолети, танкове, ракетни установки и още много други, се предоставят като технология за защита, но реално бойният арсенал е специална защита при евентуална война в процеса на потенциална Трета Световна война, когато параноята и желанието за световно господство властват във всяка една посока. САЩ предоставя ядрено оръжие на Турция, СССР тръгва към Куба, за да направи същото.

Малко по-късно ще открием, че Украйна също е въоръжена, включително и с ядрено оръжие. На нейната територия са поставени няколко вида ядрени бойни глави, като всички са част от 43-та ракетна армия. Пръснати са в различни територии като Раково, Лутск, Ромни, Первомайкс, Билокоровичи и други. Бойният арсенал включва ракетни установки SS-20 Saber, ракети SS-18 Satan – тези дори се разработват от Украйна, изградени са ракетни силози за SS-24 и са предоставени стратегически бомбардировачи Туполев Ту-95. Толкова щедър арсенал е повече от разумен, особено след като територията е под пряко влияние на СССР, но това продължава до 1993 г. с помощта на запада, но не са и малко експертите, които виждат потенциалната заплаха.

Професор Джон Миаршимир споделя, че с разоръжаването на Украйна, Русия ще бъде една от първите страни, която има потенциала да се превърне в агресор. По това време хора като Джон са малцинство и изобщо не обръщат внимание на потенциалните заплахи. През 2016 г. журналът „Световни Афери“ показва, че по това време решението е било разумно или поне така смятат експертите. За да се признае Украйна като страна, която е напълно независима от СССР, ядреното разоръжаване е изискване, което не само се подчертава от СССР, но и от НАТО и най-вече САЩ.

Именно САЩ изисква от бившите ядрени сили в СССР, включително Казахстан и Беларус да се разделят с това оръжие, Украйна също не може да бъде изключение. По това време на Украйна са необходими между 12-18 месеца, с които да придобие пълен контрол на завещаното оръжие от СССР. Да не говорим, че повечето интерконтинентални балистични ракети са със среден обсег между 5 и 10 хиляди километра, което автоматично ги поставя като страна с директен обсег за обстрел по САЩ.

Това е очаквано, но докато мерникът може да гледа на запад, продължава да гледа и на изток, покривайки дори далечния изток на Русия. Ракетите въздух-земя са били неутрализирани от самите руски сили, преди да напуснат Украйна, но по това време става ясно, че украинците вече са успели да ги активират отново и да ги преведат в пълна бойна готовност. Разликата в този случай е, че самата армия не е успяла да постигне същата мощност и желан ефект, който оригинално се съдържа в този вид оръжия. Според същото издание, ако Украйна е запазила и добила пълния потенциал на ядреното си оръжие, шансовете да изгуби всякакви контакти със запада са повече от гарантирани. Притежаването на това оръжие може да ускори процеса и акта на агресия от страна на съседни страни, в това число не само Русия.

Друг е въпросът, че когато говорим за ядрено оръжие, същото има срок на годност и в един момент става опасно за притежателя, а имайки предвид икономическото развитие на страната, няма как да не открием, че точно тази поддръжка ще се окаже едно сериозно перо за военната индустрия. Какви са полезните ходове в този момент? На 5 декември 1994 г. лидерите на Украйна, Русия, Великобритания и САЩ подписват официален меморандум – познато още като Будапещенския меморандум, в който Украйна получава защита и разбира се, финансови компенсации, като се записва в европейската карта като страна без ядрено оръжие. Предоставен е времеви интервал за елиминирането на всички ядрени бойни глави на територията. Руската федерация, Великобритания, Северна Ирландия и САЩ официално посочват своята отговорност към страната, като към това обръщат внимание на сигурността, съдействието и уважението към независимостта и разбира се – съществуващите граници на Украйна.

Четирите страни обещават, че ще се въздържат от употребата на сила относно териториалната цялост, ще уважават политическата независимост и техните оръжия няма да се използват срещу Украйна, като единственият случай, в който може да има въоръжен конфликт е като акт на защита. Всички подписани страни обещават, че няма да използват икономиката като средство за потенциално влияние върху интересите на страната. Още една важна точка е, че ОН се задължава да помогне на Украйна като страна без ядрени сили, при евентуален акт на агресия или заплахи, особено с ядрено оръжие.

4-те страни се задължават да не използват ядрено оръжие срещу всяка една територия, която е описана в света, която не го притежава. Франция и Китай също предоставят точно това съдействие и заявяват, че нямат никакво намерение да използват подобно оръжие срещу страната. Китай от своя страна заявява, че не само приветства решението за ядрено разоръжаване, но също така по никакъв начин няма да използва своето ядрено оръжие срещу страна, която няма такова. Интересното е, че Китай дори съветва и всички останали притежатели да използват същата политика.

Според тях, решаването на всички проблеми трябва да се случва изцяло с помощта на дипломация. На 4-и януари 1992 г. се установяват Сино-Украинските отношения и до октомври вече има изградени дипломатически отношения от страната. Единствената разлика в този случай е, че Китай не изпълнява същите механизми относно асистенция при нападение, каквито можем да открием при действие в НАТО. Един интересен факт в това отношение е, че след анекса на Крим, Украйна продължава да твърди, че е взела възможно най-доброто решение, като се отказва от ядрено оръжие.

Единственият случай, който в този момент се е говорило за въоръжаване е при евентуално продължение на агресията. Впрочем Павло Ризаненко напомня, че е очевиден факт, когато една страна разполага с ядрено оръжие, просто не я нападат. На 15 април 2021 г. след евентуално високо напрежение между НАТО и Украйна, относно приетото членство, хора като Андрей Мелник заявиха, че ако няма развитие, най-вероятно отново ще се въоръжи, през настоящата година подобни теми се повдигат и от самия Зеленски.

 
 
Коментарите са изключени за Ядреното разоръжаване на Украйна през 90-те години на миналия век

Повече информация Виж всички