Няколко военни мистерии, неразгадани и до днес

Военният свят е пълен с неразгадани мистерии, които са едновременно страховити и интригуващи. Сега ще открием някои от най-зловещите военни мистерии от различни събития, които остават неразкрити и до днес. Може би тези загадки ще бъдат разгадани един ден…

„Истинските“ Foo Fighters

Въпреки че Foo Fighters са популярна рок група, създадена през 90-те години, те вземат името си от един много загадъчен и все още неразгадан феномен от Втората световна война.

По време на войната американските и британските пилоти често забелязват ярки светлини в далечината. Първоначално предполагат, че те идват от руски или германски самолети- докато светлината не започва да се движи. Докладите показват, че те са червени, оранжеви или зелени, могат да променят посоката си и да отлетят по-бързо от всеки военен самолет.

Тези светлини получават прякора „foo fighters“ от операторът на радар Доналд Майърс, който се вдъхновява от комикса „Smokey Stover“. Въпреки че има много теории за това какви биха могли да бъдат тези светлини, те си остават военна загадка.

Странният случай на Пол Уипки

Изчезването на лейтенант Пол Уипки обърква военните историци и истинските фенове на престъпленията от 50-те години на миналия век. Фактите по случая са толкова неясни, че всъщност са представени в третия сезон на шоуто „Unsolved Mysteries“.

В началото на 50-те години лейтенант Пол Уипки е разположен във Форт Орд, Калифорния, с военновъздушните сили на САЩ. Той е един от първите хора, станали свидетели на изпитанията на атомна бомба, но установява, че здравето му е силно засегнато от последствията от атомните тестове, върху които работи. Така на 10 юли 1958 г. Уипики решава да напусне Форт Орд и да отпътува за Монтерей, Калифорния, само на километър и половина от базата му. Когато не се връща обратно в базата, той е обявен за дезертьор 30 дни след изчезването му.

Пет седмици по-късно изоставената му кола е намерена на почти 800 километра в отдалечен участък на Долината на смъртта, като ключовете все още са на таблото. Армията смята, че той е бил под силен стрес заради задачата си и претърпява нервен срив, затова напуска колата и отива в пустинята, където вероятно умира. През 1977 г. армията унищожава всички досиета, свързани с делото на Уипки, което прави невъзможно да се разгледат многото несъответствия в изчезването му. Въпреки това, много от семейството и приятелите му вярват, че той е бил част от ЦРУ и е починал по време на мисия.

Никой не знае къде са заровени починалите от Американската революция

Очевидно по време на Американската революция е имало много наранявания. В опит да се помогне на ранените войници, в град Истън, Пенсилвания, е построена болница. Но медицината през 18 век все още не е била толкова ефективна, а медицинските записи – не толкова надеждно съхранявани. Безопасно е обаче да се предположи, че стотици войници са починали в тази болница.

По време на война, особено през 18 век, е обичайно за болниците да трябва да се справят с много мъртви. Въпросната болницата в Истън обаче не води никакви записи къде са погребвали мъртвите войници. Тогава в град Истън все още няма официално гробище , така че най-лесното предположение е, че всички те са били положени в масов гроб някъде. Такъв гроб в града никога не е открит…

„Случайната“ смърт на Ралф Сиглър

Ралф Сиглър е 47-годишен офицер от разузнаването, когато е намерен мъртъв в мотелската си стая близо до Форт Мийд, Мериленд, на 13 април 1976 г. Първоначално смъртта се определя като самоубийство, но по време на подготовката за погребението дъщеря му забелязва че носът му е счупен, липсват зъби и има странни синини по тялото, които са несъвместими със самоубийство.

Зиглър работи като двоен агент за САЩ от 1966 г. до смъртта си. През своите десет години в контрашпионажа Зиглър често подава на Съветския съюз невярна информация и се смята, че работата му е довела до идентифицирането на 14 агента на руската Служба за външно разузнаване.

Въпреки това, към средата на 70-те години на миналия век Зиглър започва да се тревожи, че се е омотал твърде дълбоко в лъжите си и че руснаците започват да стават подозрителни към него, което може да го е накарало да предложи допълнителна информация на съветите след оказан натиск. Така и ФБР и някои американски разузнавачи започват да поставят под съмнение лоялността му. Зиглър е принуден да направи тест с полиграф, който показа, че е изключително изнервен. Загрижена за неговото благосъстояние, армията урежда той да остане в мотел.

Семейството му обаче вярва, че е бил изтезаван и убит от съветски агенти, а не почива от самоубийство. Освен нараняванията, последното обаждане до съпругата му е изключително подозрително; в него той казва, че „умира“ и че „никога не е лъгал“. По-късно е награден с кръст „Легион на заслугите“ за работата си.

Партизанска война с маймуна

Войната във Виетнам, конкретно в джунглите на страната, е изключително брутална. Интересното обаче е, че по време на войната има свидетелства и от двете страни за срещи с човекоподобно същество, което има червеникава коса и маймуноподобни черти.

Тези същества стават известни като „скални маймуни“, a във Виетнам ги наричат „батутути“. Те са описани като високи до 1,80 метра и много мускулести. Имат дълги крайници и изпъкнали стомаси и се смята, че живеят заедно. Може да се предположи, че скалните маймуни са просто враждебни маймуни, които се чувстват застрашени от войниците и военната суматоха толкова близо до дома си. Но странното е, че няма нито един известен вид маймуни във Виетнам…

Изчезването на полет 19

На 5 декември 1945 г. пет торпедни бомбардировача Grumman TBF Avengers, известни заедно като Полет 19, спират да отговарят на контролната кула по време на тренировъчния си полет. В отговор на изчезналия конвой е изпратен самолет Mariner, който да го потърси… но скоро и той изчезва. Не са намерени нито тела, нито останки от самолетите.

Изчезването на Полет 19, Mariner и общо 27-те мъже подпомага създаването на лошата слава на Бермудския триъгълник.

Най-вероятният сценарий е, че лидерът на Полет 19, лейтенант от ВМС Чарлз Тейлър губи ориентация и извежда самолетите в Атлантическия океан, където в крайна сметка остават без гориво и се разбиват във водата. Спасителният самолет пък вероятно е избухнал, тъй като „летящите лодки“ от този сорт често се запалват по време на полет.