Ръгбистите-герои от Първата и Втората световна война

През нощта на 10 декември 1941 г. десет британски войници се промъкват към летището в Тамет, крайбрежен град по средата между либийските градове Триполи и Бенгази. Летището се държи от силите на Оста – Германия и Италия. Британците са дълбоко във вътрешността на врага, но все пак са изключително уверени в предизвикателството, пред което сe изправят. Те принадлежат към новосформирания отряд L на Специалните въздушни служби и са водени от огромния ирландски офицер Блеър Мейн.

Веднъж на летището мъжете бързо тръгват от самолет на самолет, безшумно поставяйки бомби върху крилата на всеки. След това Мейн се отива при казармата на пилотите и, както пише по-късно в писмо до дома: „Отворих вратата и застанах на прага с моя Colt 45, а останалите до мен с шмайзери и автоматични оръжия. Германците ни гледаха втренчено. Бяхме особена и плашеща гледка, брадясали и с рошави коси. Сякаш цяла вечност просто стояхме и се гледахме в пълна тишина. Казах им: „Добър вечер“, при което млад германец стана и бавно тръгна назад. Застрелях го…”

Войниците на СВС оставят след себе си няколко убити италиански и германски летци, както и 24 вражески самолета, унищожени или силно повредени. Това нападение е първото от типа си, но ще бъде повторено десетки пъти през следващите месеци и често ще се води от страховития Мейн.

В края на войната той е един от най-известните воини в британската армия – хвален за храбростта си (печелил DSO – Орден за Отличителна служба – четири пъти), но също така и за това, че е и способен ръгбист. От 1937 до 1939 г., високият 1,93 м. Мейн играе за Ирландия като печели аплодисменти за своя атлетизъм и агресивност и си изкарва място в турнето по ръгби на Британските острови в Южна Африка през лятото на 1938 г.

Никой друг спорт не може да се похвали с по-смели кадри във войната от ръгбито. 

Блеър Мейн

Том Крийн играе за отбора на Британските острови, когато обикаля Южна Африка по време на турнето през 1896 г., спечелвайки 19 от 21-те си мача. Един местен вестник описва неудържимия млад лекар като „човек с една главата над всички“. Крийн от своя страна толкова заобичва Южна Африка, че решава да остане като лекар в Трансваал. Друг ирландец и член на турнето, Робърт Джонстън, също се отказва да се върне у дома и започва бизнес недалеч от операционната на Крийн. Двамата продължават да играят заедно за отбор в Йоханесбург и когато Великобритания и Южна Африка влизат във война през 1899 г., съотборниците се записват заедно в Имперските конници през септември същата година.

Месец по-късно Джонстън печели Кръста на Виктория по време на битката при Еландслаагте, когато, както се посочва в текста за церемонията, той „много галантно се втурва напред под тежък огън и събира войниците, повеждайки ги в атака, която сломява вражеската съпротива.“

Малко повече от две години по-късно и Крийн печели Kръстa на Виктория по време на битката в Тигерклуф. Като медицински офицер, ирландецът се рижи за раните на няколко мъже, докато е под силен обстрел, като продължава да го прави дори и след като е улучен в корема.

Смелостта на Крийн и Джонстън е отпразнувана от ръгби клуба Уондърърс в Дъблин. Забележителното е, че отбора успява да излъчат и още един военен герой от бившите си играчи по време на Първата световна война, когато Фред Харви прави хеттрик с още един Кръст на Виктория през 1917 г., десет години след дебюта си за Ирландия.

Подвигът на Харви е повторен през 1918 г. от друг ръгбист – английският военноморски офицер Артър Харисън, който е част от английския отбор, който печели шампионата на Петте нации през 1914 г. Четири години по-късно Харисън е един от хората, които доброволно участват в дръзката атака на окупираното от немците пристанище Зебрюге, което се използва от врага за средище за подводниците му. Целта на нападението е да доплава с три остарели крайцера до пристанището и да ги остави там така, че да заклещи подводниците. Това е дързък и до голяма степен успешен план (въпреки че германците скоро разчистват корабите), който обаче идва с опустошителна цена: 200 мъртви и 384 ранени. Сред загиналите е и Харисън, застрелян, докато ръководи нападение срещу германска картечница.

Негов колега военноморски офицер, Алфред Карпентър, по-късно описва смъртта на другаря си: „Нападението на Харисън по тази тясна пътека на смъртта е достоен финал за множеството нападения, които като нападател от първи ранг, той беше водил върху игрището за ръгби.“