Пленени наемници на Вагнер разказват за битката си в Украйна
Изминаха няколко месеца от активирането на частната военна компания „Вагнер“ на фронта в Украйна. Валери Пригожин обещаваше впечатляващи резултати, докато компанията му не започна да търси нови кадри в руските затвори. Оказва се, че войната не се развива по план, особено след като самите затворници получават забрана да говорят за фронта. Пригожин не се радва на особено щастлива съдба и е очевидно, че най-вероятно изпада от позициите на Владимир Путин като любимец, а скоро може да изгуби и правото си дa се нарича официален готвач.
Проблемите на цялата операция са много, но все повече заловени или предали се руски войници споделят и какво точно е изживяването на фронта. Миналата година руски командос успя да напусне Русия и да разкаже за безумията на армията, включително и да разкрие, че войниците така и не са знаели какво точно вършат с Украйна – много от тях са знаели, че се изправят срещу НАТО и са очаквали края на света. Истината идва малко по-късно, но нека разгледаме какво точно правят вагнеровите наемници в Украйна.
Двама такива успяват да говорят пред CNN и описват украинския фронт като ада на земята. Ако си спомняте популярното холивудско заглавие „Враг пред портите“, очевидно е, че ситуацията се повтаря и дори се влошава значително. Всеки отказ за изпълнение на команда идва с разстрел и точно това не носи особена мотивация. Руските сили показаха преди няколко дни и екзекуцията на заменен военнопленник. Русия използва възможно най-крайните си мерки, както разкриват и двамата заловени наемници. Двамата отказват да представят своята самоличност, особено след като се притесняват за децата си и съпругите си, останали в границите на Русия.
Въпросните войници са част от затворническата бригада, която трябваше да обърне хода на войната. Един от тях лежи 20-годишна присъда за убийство. Журналистите им напомнят, че могат да прекратят интервюто по всяко едно време и няма да имат нужда от оправдание. Интересното в този случай е, че господата говорят повече от час и разказват своята история много детайлно.
Те са част от първата вълна, чийто живот е изключително кратък. Нападението им не се различава особено много от това от Първата Световна война. Вагнеровци хуквали напред като орда и се опитвали да превземат повече територия. От 90 човека в групата, повече от 60 умират още при първото нападение, изложени на вражески и артилерийски огън. Остават само шепа хора, които са ранени. Събитието се случва близо до село Билохоривка. След като групата не успява да превземе позицията, командването изпраща нова. Ако и тя не успее, войниците разказват, че се изпраща и следващата до успех. През последните дни войниците на Вагнер започват да участват в различни видове нападения близо до Луганска област. Мнозина нямат късмета да оцелеят, след като попадат в минно поле.
Близо седем души настъпват мините и избухват. Стига се до момент, в който дори ранените трябва да влизат в бой, защото няма никаква милост. Двамата затворници споделят, че след 5 дена вече са били в трагична ситуация. Хора около тях са умирали, други се молят на Бог и чакат смъртта си, вода няма. Човек може да си мисли, че ще остави оръжието си, защото сражението е приключило и след 10 минути има ново нападение. Около 400 вагнеровци са изпратени на позицията, а след това пристигат нови и нови.
Мнозина умират от замръзване, други успяват да се спасят, а трети хвърлят оръжието си след първото сражение и се разкриват на снайперите, които бързо ги елиминират. Трудно е дори да се превържат рани, защото боят се води от всички страни. За мнозина е радост, когато успеят да намерят време и за тази процедура. Войната се води зловещо, а труповете се увеличават след всеки ден. Един от войниците споделя, че същите се товарят безмилостно и не се обръща внимание кой е жив и ранен и кой умира. Единственият развит инстинкт в това отношение е този за оцеляване. Скоро всички претръпват от погледа на жертвите, изтръпнали са от убийствата, вече нямало значение колко човека са убили.
Мнозина са искали да се предадат, но мините ги спирали да стигнат до позицията на украинците. Нареждането е ясно – никакво отстъпление, дезертьорите ще бъдат застреляни. След като един мъж отказва да напада след заповед, капитанът го извежда на 50 метра от базата и го кара да копае собствения си гроб, а след това е екзекутиран в него.
Двамата войници признават, че са били ректрутирани в края на август и началото на септември. Пригожин пристигнал с хеликоптер в затвора и предложил 6-месечен договор и опрощение на всички грехове. Един от двамата имал да лежи още 10 години и бързо приел предложението. До този момент западното разузнаване посочва, че между 40 и 50 хиляди души са били рекрутирани. Повечето пристигат заради дългите си присъди, много малко залагат на парите, но има и луди хора, на които им остават около 10-12 дни до свободата и също се записват. Идеалните кандидати за фронта са убийци или крадци. Много от тях нямат дори представа как се държи оръжие или какво да правят с него.
Обещанието е свобода, пари и заличаване на всички заеми – практически нов живот, но войната в Украйна продължава да е война.
Стотици затворници напускат затвора с автобуси и самолет и заминават за Ростов, където да започнат своята тренировка.
Има забрана на алкохол и наркотици, а някои от командирите идват от Африка и Сирия.
Подготовката е кратка и много базова, всичко се описва около поддръжката на оръжие и стрелбата с него. Мнозина осъзнават, че са се записали за мисия, която не е била обещана по-рано. Никой не е говорил за опасност, говори се само за заплата от 3300 долара и допълнителни бонуси. Задържаните войници очаквали да се бият с германци или поляци, но не и с украинци. В Русия имало новини за унищожена украинска армия, но изненадата била зловеща. Разбрали са изненадата, когато се оказало, че украинците се борят за своето собствено право на живот, никой не е посрещал руснаци с прегръдки и цветя.
От изпратените войници и стотиците жертви, само тези войници успяват да оцелеят. Получили са заповед да се окопаят и да пазят позицията си, докато не дойде подкрепление или отряд, който да ги изведе. Оказва се, че идват 10 човека, но са елиминирани от снайперист. Последната заповед е, че всеки трябва да се спаси както намери за добре. Украинците настъпват, стрелят близо до тях и ги принуждават да се предадат.
Журналист на CNN ги пита войниците дали смятат да се върнат на фронта, ако бъдат освободени, отговорът им е достатъчно красноречив:
„Направихме грешен избор. Никога не сме участвали във военна операция, особено пък да водим война с украинци, отказват да предадат своята земя. Те ни докара с грешен претекст. Казаха ни, че това не е просто война, а кауза.“
Семейството на единия затворник разбрало много по-късно, че съпругът не е мъртъв. И двамата искат да се приберат в Русия, но не заради държавата, а защото там е семейството им.
