Корабът с евреи, който никой не искаше в навечерието на Холокоста

На 13 май 1939 г. 937 души – предимно евреи – се качват на луксозния круизен кораб Сейнт Луис, в опит да избягат от властите в нацистка Германия. Корабът пътува първо за Куба, където пътниците ще чакат имиграционни визи за влизане в Съединените щати. Но много от тях така и не стигат.

След като му е отказано убежище в Хавана, Сейнт Луис все пак се опитва да влезе в Щатите, но отново получава отказ.

Без други опции, корабът с бежанците е принуден да се върне в Европа…

Пътниците, разбира се, не искат да се връщат в Германия и се обръщат за убежище към Великобритания, Франция, Холандия и Белгия. Но въпреки че тези нации в крайна сметка се съгласяват да ги вземат, много от тях все още не успяват да избягат от Холокоста.

Пътуването на Сейнт Луис

В продължение на два дни през ноември 1938 г. близо 100 германски евреи губят живота си в събитие, за което се смята, че символизира началото на Холокоста.

Известна като Кристалната нощ (Kristallnacht) заради парченцата стъкло по земята от множеството счупени прозорци и витрини на еврейски синагоги, магазини и домове, този брутален актр на вандализъм от страна на нацистите убеждава много германски евреи, че е време да избягат от страната.

Америка е особено привлекателна за тях поради отдалечеността си от делата на Европа по това време.

Но както отбелязва Мемориалният музей на Холокоста в Съединените щати, списъкът с чакащи за американски имиграционни визи е агонизиращо дълъг и квотата на САЩ за германско-австрийски имигранти – 27 370 – се запълва бързо.

Страхувайки се, че няма да могат да го изчакат в Германия, над 900 души, повечето от които германски евреи, решават все пак да опитат да влязат в страната. За целта те се качват на кораба, командван от Густав Шрьодер, който помага да се уреди бежанците да пътуват до Куба, където да изчакат одобрението на визата си на по-безопасно.

За съжаление обаче ситуацията не минава по план.

Качване на борда в Хамбург

Неуспешната визита в Куба

Луис пристига на пристанището в Хавана, Куба, на 27 май 1939 г. и веднага се сблъсква с враждебността на хората там.

Подобно на останалия свят, Куба е опустошена от Голямата депресия. Страната вече бе приела около 2500 други еврейски бежанци – решение, от което много кубински граждани негодуват. И мнозина са на мнение, че допускането на още 900 би било твърде голямо бреме.

Всъщност, преди Сейнт Луис дори да отплава, десните кубински вестници призовават правителството да спре да приема на бежанци.

Пет дни преди кораба да напусне Хамбург, се провежда демонстрация, водена от бившия президент на Куба Рамон Грау Сан Мартин, която събира 40 000 зрители и хиляди други, които се включват по радиото, за да чуят призивите на политика „да се борим с евреите, докато и последният не бъде изгонен.“

Това е най-голямата антисемитска демонстрация в историята.

Вътрешните борби в кубинското правителство само задълбочават проблема, особено след като се разкрива, че генералният директор на кубинската имиграционна служба Мануал Бенитес Гонзалес е продавал сертификати за незаконно пристигане на кораби в страната.

И само една седмица преди и Сейнт Луис да дойде, президентът Федерико Ларедо Бру издава указ, който на практика анулира всички сертификати, изисквайки всеки, който се надява да влезе в Куба, да има писмено разрешение от кубинския държавен секретар и министъра на труда и да даде 500 долара гаранция.

В крайна сметка само 28 пътници са допуснати в страната – 22 евреи с валидни американски визи, четирима испански граждани и двама кубинци. Един друг пътник също е приет, но едва след като се опитва да се самоубие и се налага да бъдат откаран спешно в болницата в Хавана.

Останалите са отпратени да търсят убежище в Маями.

Капитанът на Сейнт Луис Густав Шрьодер договаря разрешителни за пътниците с белгийски власти в пристанището на Антверпен.

Отказът на САЩ

Пътниците могат да видят светлините на Маями, когато Шрьодер се свързва с американски служители с молба за разрешение да акостира във Флорида. Някои от хората на борда дори се обръщат директно към президента Франклин Д. Рузвелт, но призивите им остават без отговор.

На този етап Еврейският съвместен разпределителен комитет (JDC) също се е включил в сиктуацията и сега се опитва да преговаря. Но общественото мнение в Съединените щати все още подкрепя стриктната имиграция и допускането на Сейнт Луис би означавало да се допуснат и стотици други, които са в списъка с чакащи.

В крайна сметка пристига телеграма от Държавния департамент, в която се казва, че пътниците трябва „да изчакат реда си в списъка с чакащи и да отговарят на изискванията и да получат имиграционни визи, преди да могат да бъдат допуснати в Съединените щати.“

Поне условията на кораба не са ужасни. Шрьодер нарежда на екипажа си да се отнася учтиво към пътниците в желанието си да им осигури по-добро изживяване от това в Германия. На борда има танцова група, кино и редовна кухня с добро разнообразие от храни.

Капитанът позволява на еврейските пътници да проведат традиционните си петъчни вечерни молитви, давайки разрешение портретът на Хитлер, висящ в трапезарията, да бъде свален през това време. В безизходица, Шрьодер все пак смята да спре във Флорида, но официалните американски кораби ги следват около брега.

Тъй като няма къде да отиде, Сейнт Луис тръгна обратно към Европа.

Най-накрая убежище

С пълното участие на JDC, както се посочва в техните архиви, започват преговори с други европейски страни за намиране на убежище за Сейнт Луис; Връщането в Германия не е опция.

JDC предоставя паричната гаранция от 500 000 долара (500 на бежанец), за да направи споразумението осъществимо и да покрие разходите за поддръжка, така че когато корабът отново достигне Европа през юни 1939 г., той може да акостира в Антверпен, Белгия, и пътниците да могат да слязат.

В крайна сметка Великобритания приема 288 бежанци; Холандия взема 181; Белгия – 214; а Франция – 224. 87 от бежанците успяват успешно да се преместят в Америка, преди Германия да нахлуе в Западна Европа през май 1940 г.

Въпреки това, 532 пътници са хванати в капана на германското военно нападение. От тях само 278 оцеляват след Холокоста; Останалите 254, за съжаление, са убити от нацистите.