Когато американските войски загубиха от Северна Корея

През лятото на 1950 г. САЩ са изправени пред нова заплаха. Комунистическият блок се разраства бързо през 1949 г., когато Китай решава да се присъедини към него. Въпреки това САЩ все още разполагат с атомно оръжие, В-29 за транспортирането му и най-мощния флот в света. Има всеобщо съгласие, че следващата война ще включва атомни оръжия и ще се води от ВВС и ВМС. По-голямата част от военната мощ на всяка нация щеше да има за задача само да замете след пускането на ядрените бомби.

След бруталността и хаоса на Втората световна война, американската общественост се стреми към нормалност. Поддържането на голяма и силно развита армия не е неин приоритет. Следователно, през 40-те години на 20 век Америка съкращава бюджета на армията, което довежда до ограничаване на обучението по стрелба и намаляване на основното обучение само до 8 седмици (в сравнение с предишните 10 или повече). По-специално окупационните сили на американската армия в Япония претърпяват много съкращения.

Появява се обаче нова опасност – на 25 юни 1950 г. 75 000 севернокорейски войници преминават през 38-ия паралел. Голяма част от тези войници са ветерани от гражданската война в Китай, воювали при Мао, и са добре оборудвани с танкове и артилерия, произведени от Съветите. Изтребители и бомбардировачи дори дават на Северна Корея контрол над небето, поне първоначално. Пред тяхното настъпление южнокорейската армия, обучена от САЩ, започва да се срива.

Организацията на обединените нации дава на Щатите мандат да изпратят войски за защита на Южна Корея от войските на Ким Ир Сен. Така окупационните войски са пренесени със самолет от близката Япония и пристигат първи – оперативна група Смит, сила, командвана от подполковник Чарлз Смит и изградена около ядро ​​от две основни роти от 21-ви пехотен полк от 24-та пехотна дивизия, общо малко над 400 офицери и мъже, плюс няколко 105-милиметрови гаубици от прикачен артилерийски батальон. Няма танкове, няма близко въздушно подкрепление и има много лошо оборудвани комуникации. Неговата противотанкова огнева мощ се състои от малки базуки, които вече веднъж не са успели да унищожат германските танкове 5 години по-рано, през Втората световна война. Освен това, докато някои от офицерите и подофицерите от оперативната група Смит се бият през Втората световна война, по-голямата част от войските са неопитни.

Оперативна група Смит е изпратена на север, за да възпрепятства напредъка на Северна Корея. Те се установява близо до град Осан. На 5 юли множество севернокорейски танкове Т-34/85 от 105-та бронирана дивизия започват атака срещу американските войски. Това е първото сухопътно действие в Корейската война.

Ако погледнем назад, резултатите изглеждат неизбежни. САЩ имат само няколко гаубици с противотанкови патрони HEAT. Това със сигурност не е достатъчно, за да попречи на севернокорейските танкове да изпреварят американските позиции. Обикновено атаката по танковете би била извършена от базуките на оперативна група Смит, но ракетите не могат да проникнат в бронята на съветските машини.

Оперативна група Смит също е заобиколена от севернокорейска пехота, която я принуждава да се опита да се оттегли. Както се казва в един съвременен разказ:

„Планът беше за организирано оттегляне, като един взвод прикриваше друг. Под силен вражески огън, слабо обучените американски войски изоставят оръжия и оборудване в понякога стремглаво отстъпление. Не всички от тях получават съобщение за изтеглянето и точно по тази причина американците понасят повечето от жертвите си.“

Много американски войници са убити и ранени, а много повече пленени от врага. От друга страна, Северна Корея губи около 130 души, а 4 от танковете им са унищожени или обездвижени. Американците все пак успяват да забавят напредването на Северна Корея – но само за няколко часа.

Два месеца по-късно Макартур каца в Инчон. Разбира се, досега примерът на оперативна група Смит трябва да стане ясен, че неопитни войници с недостатъчно оборудване не се представят добре на бойното поле. И до днес уроците, които могат да се извлекат от тяхното поражение, са все още актуални, особено в случай, че всяка нация се ангажира с война без подходяща подготовка и разпределение на ресурси. Тези въпроси не могат да бъдат взети с лека ръка, тъй като истинските хора винаги ще плащат цената за грешките на своите генерали.