Как израелски асове неутрализираха съветската помощ на Египет и доказаха, че МиГ-21 изостава значително
В края на 6-дневната война през 1967 г. Израел ще достигне до източната страна на Суецкия канал. От другата страна на запад са позиционирани египетските сили. Официално няма мирно споразумение, само формално приемане за прекратяването на огъня. На 8 март 1969 г. египетският президент Гамал Абдел Насер слага край на спирането на огъня и продължава така наречената „Война на изтощаване“.
Египетската артилерия започва тежък обстрел по израелските позиции с надеждата, че ще успее да принуди вражеската страна да се оттегли. По това време Израел няма артилерия, която достойно да отговаря на опозицията. Липсата на една сила може да се компенсира с друга. В този случай говорим за ВВС на Израел, което започва хирургически точни удари по египетската артилерия, както и по целия канал.
Египетските МиГ-ове се опитват да дадат някакъв отпор, но пилотите им не са толкова добре тренирани, което дава още по-добро предимство на изоставащите френски Мираж III. Дисбалансът в силите може да се избегне единствено с предоставянето на допълнителни ПВО системи, въоръжени с ракети земя-въздух в близост до канала и за защита на артилерията. Израел прави още един заход и със сравнително добри резултати продължава да неутрализира защитата.
На 5 септември 1969 г. във въоръжението на Израел пристига първият доставен F-4E Phantom II. Израел го нарича „Чукът“ на въоръжението си и с него конфликтът може да бъде много по-бързо решен. Именно той ще се използва за редица удари върху египетските ракетни установки. Към края на ноември 1969 г. почти всички позиции са неутрализирани и в следващите 4 месеца египтяните няма да доставят нови защити към канала. По това време Египет продължава да отказва всякакви опити за преговори.
Следователно в началото на 1970 г. започва така наречената операция Прича с помощта на всички доставени фантоми. Координира бомбардировки се извършват върху стратегически точки в сърцето на Египет. Израел поразява командни центрове и очевидно няма какво да ги спре. Израел се надява, че по този начин президент Насер ще бъде свален или ще договори ново спиране на огъня, но уви – инатът продължава да е на високо ниво.
Новите януарски удари са наистина тежки и започват да клатят стола на новия египетски лидер. Вместо да се договори за някакво примирие с Израел и да посрещне техните изисквания, на 24 януари Насер ще лети до Москва и ще помоли или по скоро настоява от СССР да получи помощ и достатъчно добра въздушна система за противодействие. Египет има много добри икономически отношения със СССР по това време и тяхната загуба ще се отрази значително върху икономиката в бъдеще.
Руските генерали разбират какъв е залогът и изпращат цялата си 17-та специална ПВО дивизия за Египет. Въпросната е оборудвана с най-новите ракети земя-въздух. Като допълнение са изпратени и три ескадрили от 135 боен авиационен полк с нови МиГ-21МФ. Египет получава и повече от 10 000 руски съветника за военни действия, които да помогнат за създаването на една по-добра защита, която да се разгърне именно до Суецкия канал.
Съветските МиГ-21 са в база на юг от Кайро и не споделят своите позиции с египетските пилоти. Целта е да има много по-малко контакт с домакините. Руските пилоти и съветници дори не питат каква точно е стратегията на Израел и какви въздушни удари правят. Много рядко дори обръщат внимание на египетските авиатори и техният опит при среща с Израел. Вместо това се фокусират предимно върху подигравки и подценяване, както обикновено се случва.
Малко от руските пилоти знаят арабски език и по тази причина пристигат със свой собствен радарен контрол, който прави работата още по-добра за навигиране. Никой не се сеща, че има твърде много руски евреи, които бягат в Израел и много от тях намират достойна работа в разузнаването.
Следователно още преди МиГ-21 да излети от своята база в Египет, Израел вече знае дори и кой точно е пилотът. След пристигането на руския екипаж, израелският министър на отбраната Моше Даян ще започне да се притеснява за новата заплаха. През април 1970 г. автоматично забранява да се извършват мисии над небето на Египет.
Фокусира силите на фантомите единствено върху поразяването на наземни цели и ПВО отбрани около Суецкия канал. Въпреки многобройните опити за неутрализиране, силите на СССР бавно напредват към позициите и на 30 юни най-модерните ПВО системи на СССР се разполагат на позициите. В следващите няколко дни ще успеят да свалят два израелски фантома. През юли ще отбележат още две победи, като ще се гордеят и с още една победа, свалянето на командира на ескадрилата – Шмуел Хетц.
Докато ПВО системите печелят победите една след друга, но ситуацията в небето е малко по-различна. Водят се въздушни битки на юг от Египет и на запад от Суецкия канал. Зоната се нарича „Тексас“ от израелските пилоти, защото стрелбата е точно по примера на дивия запад. Повечето пилоти предпочитат да стрелят с оръдията си, вместо да прибягват до ракетите въздух-въздух. Египтяните продължават да трупат загуби и с това идва и следващото решение, просто да спрат да влизат в бой с фантомите.
Още по-добра новина е, че F-4 разполагат с нова и много по-добра радарна система, чийто самонасочващи се ракети ще накажат всеки един противник. Френските миражи нямат такава и бързо остават на заден план. Проблем остават руските пилоти, които демонстрират особена агресия срещу противника си.
За да се реши този проблем, Израел започва да поставя капани. С помощта на F-4 и френски Mirage започват да пускат транспортни самолети и хеликоптери над зоната на Суецкия канал. Когато МиГ-овете се спуснат за лесна плячка, израелските изтребители, летящи под радара, веднага ще се изкачат на правилната височина и ще започнат прихващане.
Системата очевидно работи, особено след като свалените египетски МиГ-ове са близо до 100 самолета. Израел дава четири миража като жертва и два от пилотите успяват да катапултират над своята собствена територия. През юни 1970 г. израелското радио разузнаване ще докладва, че руските пилоти са започнали да правят патрулни полети в помощ на египетските пилоти. Правят опит да прихванат и разузнавателен самолет над Кайро.
Министъра на отбраната Даян ще издаде заповед на ВВС да не влиза в контакт с противника, макар и повечето пилоти да имат голямо желание да проверят колко добре се справят съветските асове в битка. За да се реши проблемът, Израел придвижва своите ПВО системи до Суецкия канал. Лейтенант-генерал Чайм Барлев и бригаден генерал Мордечай „Моти“ Ход започват да изискват от Даян по-агресивен подход срещу Египет. На 25 юли започва динамична промяна, след като съветските МиГ-ове успяват да свалят А-4 Skyhawk. След тази атака министър-председател Голда Майер ще даде зелена светлина за конфронтация на съветските гости.
След разглеждането на операция „Римон 20“ и изпращането на уязвим самолет в египетското пространство за привличане на вниманието на МиГ-овете. Има и една подробност, това вече е правене над небето във Виетнам от американците, когато полковник Робин Олдс решава да подмами противника и го заблуждава, че това не е ескадрила от изтребители, а ескадрила от товарни самолети. Първата част на израелската мисия изисква да се пуснат два разузнавателни Миража на по-сериозна височина.
Вместо това обаче ще бъдат четири бойни самолета, които ще летят в много тясна формация, за да може на радара да изглеждат като два. Във втората част на операцията ще бъдат необходими четири фантома, които ще трябва да приличат на ударна група, която се насочва към канала. С тях още четири миража ще летят под съветските радари, следвани от четири фантома и допълнителна 4-ка миражи под радара, идващи от юг. В пилотските кабини ще бъдат поставени най-добрите пилоти. В този случай говорим за командирите на различни ескадрили. Селекцията на командир Ход е от хора, които са успели да свалят най-много МиГ-ове.
По това време става ясно, че фантомите са използвани предимно за бомбардировки, докато френските изтребители се използват за въздушни битки. Новото поколение на американския самолет ще използва и радарите, за да тества и ракетите Спароу. Ескадрилата на миражите е успяла да свали около 24 самолета, докато фантомите се разписват с едва 7.
На 29 юли се дава нареждане за стартиране на операцията, като всеки пилот е инструктиран да свали колкото се може повече МиГ-ове. Генерал Ход ще посочи, че този път ще има различна тактика. Ако преди самолетите летят по двойки и първият изтребител започва битка с противника, сега е наредено и двата пилота да стоят заедно по време на напедението. По-важното е, че има и още една инструкция – нито един израелски самолет не трябва да бъде свален, за всички останали няма никакво значение.
Израелските пилоти наистина се вълнуват и очакват с нетърпение тази битка. Друг е въпросът, че не знаят какво точно имат руснаците. Освен това ще очакват МиГ-овете да бъдат изключително ефикасни в битката. Едва по-късно ще стане ясно точно обратното. След инструктаж става ясно, че мисията ще се забави. В 2 часа на обяд на 30 юли четири миража, въоръжени до зъби ще напуснат своята база и ще започнат да изпълняват стандартна разузнавателна мисия. Оставят само камерите, които няма да им трябват.
Насочват се към брега на Суец, където съветските МиГ-ове най-често работят. В навлизането на въздушното пространство следва и рязко издигане, подходящо за фотография. Изпълнява се и изискването за снимане от въздуха. Спокойно продължават към град Суец и отговарят на повиквателни на разузнаването. В този момент 12 МиГ-21 са захапали примката и се спускат с надеждата, че ще добавят още една лесна победа в картона. По същото време фантомите, преструвайки се на товарни самолети – просто използват такива радарни сигнали – привличат още 8 МиГ-а към себе си.
Израелските бойни радари започват да засичат МиГ-овете. Фантомите се спускат от изток, докато миражите под прикритие ги чакат от юг, като изключваме 4-ката, която се преструва на 2-ка разузнавачи. Първата 4-ка МиГ-ове идва от запад и когато израелци завиват на изток в близост до Червено море – границата между Израел и Египет. МиГ-овете са на около 20 мили назад. След този заход, „разузнавачите“ правят завой на запад. Тогава идва и командата да се хвърлят резервоарите, което не означава, че самолетите ще бягат, а просто е покана за фантомите да се включат в битката.
В този момент има проблеми с радарните системи и американските птици се спускат в битка без насочващите ракети. Миражите нямат такива проблеми и след като капитан Аврам Салмон вижда двойка МиГ-ове, решава да тества своите AIM-9D Sidewinder. Спомня си как ракетата прави един лупинг, преди да настигне руския МиГ и да го неутрализира. Веднага съобщава за първата победа. Руският пилот най-вероятно е бил изненадан, но е катапултирал и сега ще се спуска от около 10 хиляди метра.
Водещата двойка миражи от Амир и Ашир Шнир ще погнат втория МиГ. Докато гонят нещастника, друга двойка руски самолети минава над главите им и прави рязък ляв завой, за да се върне в битката. Амир е временно заслепен от слънцето и губи от полезрението си Шнир, който в този момент вече напада самотния МиГ. Преди погледът да се проясни, по радиото разбира, че колегата вече се е справил със задачата.
След още няколко секунди обаче чува и друга не толкова приятна новина – Шнир е ударен, но ще се върне в базата, неговият самолет все още може да се управлява. Благодарение на катапултиращите руски пилоти, останалите израелски асове могат да се ориентират по-лесно къде е битката. Двойката фантоми Бен-Нун и Села прелитат през полесражението и се опитват да поддържат скоростта си, за да може да настигнат МиГ-ове. Села ще потвърди, че е преследван от руски МиГ. Единственото, което му остава е да форсира двигателя и да направи лупинг.
По-късно ще сподели, че руснакът е направил всички грешки ,които могат да се направят, след като има опит за бягство. След няколко маневри ще бъде пусната и AIM-9D ракета. Малко след това в контролната кула се добавя още един свален самолет. Две ескадрили миражи, управлявани от Корен и Рихтер ще се включат в забавлението. Хвърлят резервоарите и след това започват да се изкачват. Откриват едно особено забавно парти, в което МиГ-ове, фантоми и миражи се стрелят точно като в сцена от дивия запад. Пристигнали почти последни в битката, двамата асове ще изберат един самотен МиГ и започват преследване. Ракетите им не са с насочване, затова прибягват към стрелба с оръдие.
По това време Бен-Нун също е забелязал този самолет. Тримата го преследват през пустинята, когато именно фантомът ще сложи край на забавлението с насочваща ракета. След първия свален самолет Аврахам Салмон преследва своя втори изтребител. Sidewinder-ът е безмилостен, но не може да се използва от близко разстояние. Преди да прибегне до стрелба с оръдие, друг негов колега е пуснал насочваща AIM-9D, която свършва работата. Битката приключва за по-малко от четири минути. Миражите имат много по-малък резервоар и трябва да кацнат бързо. Фантомите се връщат победоносно и прелитат с мощна скорост над базата Рамат Давид. Причината е, че така празнуват своята победа, а и успяват да подразнят колегите си, които не са били призовани в битката.
След тази битка един израелски пилот ще сподели:
„Руснаците бяха много зле подготвени, в началото ни притесняваха, защото сме свикнали да срещаме достоен опонент, понякога сме се биели дори с по-добри от нас. Но руснаците изглежда бяха предприели стратегията на въздушната акробатика, вместо на въздушна битка.“
