Историята на едно приятелство между двама пилоти от Луфтвафе и Американските въздушни сили

Германският пилот от Луфтвафе Франц Щиглер държи на мушка американски B-17, пилотиран от лейтенант Чарлз „Чарли“ Браун, който сега е изцяло на негова милост. Щиглер изненадващо избира да пощади врага си, което довежда до приятелство, което ще надхвърли войната.

B-17 Flying Fortress

На 20 декември 1943 г. Чарли Браун, момче от ферма от Вирджиния, което се присъединява към военновъздушните сили на американската армия, лети в небето край германския град Бремен. Неговата летяща крепост B-17, наречена „Ye Olde Pub“ (Старата кръчма), кара екипаж от 10 души и е един от 21 бомбардировачи, насочени към самолетния завод Focke-Wulf. Заводът е охраняван от 250 оръдия и безброй бойци на Луфтвафе. Това е първата командна мисия на Браун като част от 527-ата ескадрила за бомбардировки. За да впечатли екипажа си, той им казва, че е на 25, докато всъщност е на 21.

Отначало всичко върви по план. Летящите крепости излитат от базата си в Англия и до 9:40 ч. се събират във формация на 2500 метра над земята. В 11:32 те достигат височина за начало на бомбардировките от 8 километра. Ескадрилата се обръща, за да лети по прав курс през останалите 50 километра до производствения завод и тогава започнаха проблемите.

По-късно Браун казва: „Около 2 минути преди да пуснем бомбите, непосредствено пред нас, видях нещо, което ми изглеждаше като фантастично красиви черни орхидеи с ярки пурпурни центрове.“

Тази въздушна флора всъщност е оръдия, които стрелят по Браун и другите летящи крепости. Ти си спомня: „Това не беше обучителна мисия; оръжията, куршумите и бомбите бяха истински.“

„Ye Olde Pub“ е уцелван отново и отново. Носът на самолета е повреден и налягането на маслото на един от двигателите започва да спада. Междувременно бомбардировачът пуска тритонния си товар с надеждата да облекчи тежестта си. Браун се опитва да върне самолета си във формацията, но сестрите му бомбардировачи бързо започват да падат. Той е сам – перфектна, изолирана цел. Докато още един двигател отказва, идват и немски изтребители.

Германските изтребители стрелят бомбардировача и бедите за американците нарастват. Летящата крепост има само едно работещо оръдие от единайсетте. Браун поглежда навън и вижда Messerschmitt 109 на около метър от крилото му и решава, че това е краят.

Но тогава се случва нещо изумително: немският пилот им кимва, отдава чест и си тръгва.

Това е забележителен акт на добронамереност, но онемелият Браун трябва да спаси самолета си, насочвайки се възможно най-бързо към Великобритания. Точно когато бомбардировачът губи височина и те щяха да се приземят в морето, Браун вижда британското крайбрежие, а скоро и въздушна база. Кацането беше грубо, но всички са живи. За „Ye Olde Pub“ се казва, че е един от най-белязаните от битки самолети в цялата Втората световна война, макар че за съжаление няма негови снимки.

През следващите десетилетия Браун отправя запитване след запитване, опитвайки се да разбере кой е този пилот, до 18 януари 1990 г., когато получава писмо от Франц Щиглер. Той се представя като германски пилот и изразява радост си да научи, че Браун и екипажът му са стигнали до дома благополучно. Той също беше правил запитвания през годините, но също без резултат, докато през юни отива в Съединените щати като гост на група американски ветерани бойни асове.

Двамата си уговарят среща и бързо се сприятеляват. На тази срещата става ясно, че Щиглер е истински боен ас. Той е роден на 21 август 1915 г. и през службата си сваля 28 самолета на съюзниците, докато самият той е свален 17 пъти. Дори е летял с Messerschmitt 262 в края на войната – един от първите реактивни самолети в историята. Той е и носител на германския рицарски кръст, едно от най-високите отличия в страната.

Франц си спомня, че вижда повредената летяща крепост на Браун, „Когато се приближих до нея, видях, че има много щети по носа и опашката. Влетях зад самолета и видях, че стрелецът лежи над картечниците си. Имаше огромна дупка отстрани на фюзелажа и рулът беше почти унищожен. Самолетът беше в много лоша форма.“

Той също така вижда един от артилеристите на Браун, покрит с кръв. B-17 не може да се защити и германецът заключава: „Нямах сърце да довърша тази прекрасна машина и нейните смели мъже. Летях до тях дълго време, опитвайки се по някакъв начин да помогна; те отчаяно се опитваха да се приберат вкъщи, затова им позволих да го направят.“

Щиглер ще си спомни и думите на един от командващите го офицери, който му казва: „Спазваме правилата на войната за себе си, а не за врага си. Ние се борим по правила, за да запазим своята човечност“.