Етелфледа, която разгроми викингите
Има едва шепа жени-воини от миналото, които пленяват въображението през векове. Най-известните са Будика с колесницата си с шипове на колелата, и безсмъртната Жана д’Арк. Това бяха изключенията – жени в мъжки свят, които мъжете следваха в боя.
Но има една жена-войн, която е незаслужено позабравена. Преди единадесет века Етелфледа, дамата на мерсианците (с „е“ – мЕрсианците), почива и е погребана в Глостър. Тя е изключителна по много причини – една от малкото жени, които не само изпълняват ролята си в домакинството, но и владее и бойното поле. Нещо повече – тя е единствената кралица в английската история, предала трона директно на дъщеря си. Тя е средновековно чудо, но е засенчена от мъжете около нея – баща й Алфред Велики, съпругът й Етелред II, крал на Мерсия (кралство в днешна централна Англия), и нейният племенник Етелстан, „кралят на цяла Великобритания“. И все пак Майкъл Ууд твърди, че „без нея никога няма да има Англия“.
През 12 век историкът Хенри от Хънтингтън обявява Етелфледа за „толкова могъща, че във възхвала на прекрасните й дарби, някои я наричат не само дама, но дори и крал“. Той я хвали като „достойна за мъжко име“ и „по-известна от Цезар“. Така че защо не знаем повече за Дамата на мерсианците?
Трудно е да се научи кога се е родила Етелфледа. Родителите й се женят през 868 г. сл. н. е. и се смята, че тя е първородното им дете. Времето, в което тя идва на бял свят обаче, е смутно. Само три години по-рано викингската армия започна мащабно нападение над Източна Англия. След това, в продължение на повече от десетилетие, коалиция от норвежки воини превзема земи във всички основни англосаксонски кралства – с изключение на Уесекс, който досега успява да ги отблъсне.
Има малко информация и за детството й. Тя за първи път се появява в аналите на историята като възрастен човек. Тогава тя е омъжена за Етелред II. Споменава се в завещанието на Алфред, където той й оставя имение плюс 100 лири, а на съпругът й се завещава скъпоценен меч. Бракът им е изцяло политически, предназначен да съюзи кралства Уесекс и Мерсия срещу датските и норвежките набези на север. Това можеше да е края на участието й в историята.
Но Етелфледа няма да позволи да бъде засенчена от съпруга си. Тя подписва дипломатически документи и председателства провинциални съдилища вместо него. И тъй като той започва да се разболява все повече и повече, тя поема от неговите отговорности все повече и повече, включително да организира дипломатически споразумения и да ремонтира много градове. Загрижена от преместването на викингските преселници от ирландския бряг на северозапад, Етелфледа прави два плана: от една страна, тя предлага земя на викингите да се заселят във Вирал, а от друга дава наставления древният римски град Честър да бъде укрепен в случай, че решат да натиснат на юг към Мерсия.
Нейната предпазливост е възнаградена, когато през същата година, 907 г., виралските викинги нападат Честър, но не успяват да разрушат стените му. Репутацията й на предпазлив владетел се разпростира не само през англоезичния свят, но стига и до ушите на викингите. Тя прави име на дипломат, енергичен владетел и военен стратег. Тя разбра колко е важно да се разбира с други мощни владетели и подкрепя брат си, Едуард, при повторното му завладяване на териториите на Мерсиан в Денло.
Етелред (с короната)
Когато Етелред умира през 911 г., съпругата му е обявена за „дама на мерсианците“ и поема контрола над царството. За да осигури властта в англосаксонска Англия, тя първо се нуждае от подкрепата на старейшините (високопоставени кралски служители). Показателно е, че вместо да предадат кралството на мъжки наследник или да се поддадат на Уесекс, тези старейшини от Мерсия избират Етелфледа за свой водач.
Изборът им е мъдър, тъй като тя осигурява някои от най-големите военни победи от началото на 10 век. През 917 г. нейните войски завладяват викингския град Дерби – критична победа, тъй като това е една от „Петте области на Денло“. На следващата година тя подсигурява Лестър и оттам тръгва към престижния, управляван от викингите град Йорк. Датчаните в града са готови да й се предадат, но тя умира (вероятно от дизентерия) на 12 юни 918 г. и е откарана в Глостър, за да бъде погребана заедно със съпруга си.
Осигуряването на датчаните от Йорк щеше да бъде най-голямо постижение. Вместо това обаче битката при Тетънхол (днешния Улвърхемптън) 8 години по-рано през 910 г. е това, което й бетонира имиджа на успешен пълководец. Тогава, като отмъщение за успешните кампании на Етелфледа и Едуард в Денло, викингите разрушават големи части на Мерсия, ограбвайки и разрушавайки всичко, което видят. Обединената англосаксонска армия ги среща при Тетенхол и ги разгромява. Трима викингски царе са убити и в резултат на това се ражда образът на Етелфледа, царица воин с три кралски меча.
Освен че е страхотен воин, Етелфледа също е проницателна владетелка, която се заема да продължи работата на баща си Алфред, като заздравява укрепленията в Тамуърт, Стафорд и Уоруик. Много от тези градове дължат съществуването си именно на нейните усилия.
Подобно на баща си, тя вярва, че наскоро подмладените англосаксонски кралства зависят от църквата и нейното божествено благоволение, за да си осигурят репутацията на достойни противници на датските езичници. Тя инвестира в църковни сгради в цяла Мерсия, по-специално в Глостър, който трансформира от запустяло дере в оживен град. Тя дори донася допълнителен престиж на новосъздадената църква там като й осигурява най-ценната реликва – тялото на царския свети Освалд. Мощите му бяха изчезнали в държания от викингите Линкълншър, но Етелфледа успява да ги върне в Мерсия. Пристигането им е придружено с пищни церемонии.
Съществуват множество доказателства в подкрепа на твърдението, че Мерсия е сила, с която останалите трябва да се съобразяват в англосаксонския период. Макар и трудно да се каже точно, Стафордшир Хорд (който през 2009 г. става най-голямото съкровище от англосаксонско злато, открит някога) е свидетелство за хегемонията на Мерсия през 8 век.
Етелфледа, подобно на баща си, се стреми да укрепи престижа на своето кралство, като инвестира широко в градско обновление, образование (чрез манастирите) и в изкуствата. Освен това е наясно, че наследството й ще бъде защитено от онези, които идват след нея. Тя гарантира, че дъщеря й Елфина ще я наследи, но също така насърчава сина на брат си, крал Етелстан, който ще стане великият обединител на Англия.
