Човекът, който започна Втората световна война
През август 1939 година немските войски се струпват на границата с Полша готови за нападение. Европа все още помни бруталностите на Първата световна война, затова и поляците не искат да насъскват и без това агресивните нацисти с военни действия от своя страна. До този момент държавите на континента гледат настрани, докато Нацистка Германия анексира земи на съседките си. Сега обаче лидерите на Франция и Великобритания знаят, че директна инвазия на Полша вече не може да бъде пренебрегната. Те се отзовават на помощ и така светът е на един дъх от Втората световна война.
На 31 август 1939 по радио Gleiwitz в Германия се чува нещо необичайно. Цялата програма на радиото спира и на нейно място звучи агресивната реч на бесен поляк, който нагрубява германците и окуражава всеки негов сънародник да се въоръжи и когато види германец, да използва въоръжението си по него. Когато Гестапо пристига в станцията, виждат простреляното тяло на единия от поляците, завладели медията. В резултат на това лидерът на нацистите Адолф Хитлер издава финалната си директива и Полша е нападната, което заставя Великобритания и Франция да обявят война на Германия. И така се започва. Тази история за финалната провокация преди войната не е точно както изглежда.
Хитлер дълго време презира „подчовеците“ в Полша и в месеците преди началото на войната държи речи, в които твърди, че германците, живеещи в държавата, са обект на жестокости. Нацистите също така не харесват „полския коридор“, който разделя Германия на две. Хитлер иска да нападне тази земя, както и останалата част от Полша, но ако няма явна причина, може да си навлече още повече неприятности.
През август 1939, както казахме, нацистите вече са в готовност на границата. Отговорност да намери причина за инвазия е възложена на Хайнрих Химлер, който от своя страна организира и задвижва редица методи, за да направи войната да изглежда необратима. Ръководител на първата от тях, тази в радиото, е Алфред Науйокс.
Оказва се, че „нападателите“ на радио Gleiwitz са отбрани затворници, на които е обещано помилване след „съдействие от тяхна страна”. Онези от затворниците, които успеят да се спасят от огъня на „охраната на радиостанцията“ (офицери от Гестапо) са свободни. Труповете на загиналите затворници облечени в полски униформи са показани агитационно по всичките кинопрегледи в немските киносалони, като причина за полската инвазия в Райха.
Фюрерът на германската нация Адолф Хитлер е убеден в своята крайна победа. А по стара традиция победителите няма кой да ги съди. Едва ли главата на Райха се е залъгвал, че е ще успее да измами световната общественост – просто е бил СВРЪХ убеден в това, че номерът ще мине.
На втория ден след „инцидента“, фюрерът се обръща към немския народ, обявявайки, че Полша е извършила нападение на германска територия. По радиостанциите гърми гласа му, който убеждава нацията, че от този момент Германия се намира в състояние на война с Полша. Водачът на Райха заявява още, че малкото храбри немски войници са защитили с чест въоръженото полско нападение и нарушаването на териториалната цялост на Райха.
Преди акцията с нагласеното нападение от страна на Полша, Алфред Науйокс споделя на прекия си началник и друга гениална провокационна идея. Става дума за подхвърляне на територията на враждебна тогава Великобритания на тонове английски фалшиви банкноти с цел да се дезорганизира паричната система на Острова и да се стигне до финансов крах отвътре.
Ето как започва и тази операция:
– в края на 30-те години заводите на Круп и Сименс започват да получават кърпи за бърсане на ръце за работниците. Практически, за използването на парчетата са били длъжни да следят майсторите и началниците на бригадите. При това много внимателно. Едва ли не, всеки ден те се отчитали писмено пред служителите на СС. Отделно пък е имало назначени и прикрепени специални агенти от СС към всеки цех, които също зорко следили дали не се е загубило някое парченце от плата.
В действителност, появяването на жалките парченца плат било началото на една от секретните и внимателно подготвяни операции за фалшифициране на английските фунтове-стерлинги. Трябвало е просто да се проучи устойчивостта на омазване, намокряне и прочее състояние на хартията- плат (по това време за отпечатване на британската валута е бил използуван турския лен), захабяването й при търкане, триене, бърсане, както и степените на преждевременното омазняване и прочее характеристики. Безспорно много добре замислен и достa подъл ход, въпреки, че историята показва и че банкноти се фалшифицират много отдавна. Включително дори и от съвсем легитимни правителствата, например: в края на XVIII век точно така Кралство Великобритания се опитва да задуши Френската революция. На един по-късен етап и император Наполеон отвръща със същото на държавите в Европа, като дори опитва да заграби много повече.
В случая с Хитлер, преживял лично пораженията причинени от хиперинфлацията в началото на 20-век, лоялните служители на СС са се опитали да причинят същото и на отдавна мразената Великобритания. За периода от началото на замисъла с подхвърлянето на фалшивата британска валута до края на Втората световна война, в Германия наистина са отпечатани тонове фалшиви банкноти – с обща стойност около 134 млн. британски паунда. За елементарна статистика – това се е равнявало на 13% от тогавашния паричен резерв на Британската Империя! Тоест, парченцата хартия, естествено износени и изтъркани от ръцете на работниците в „кърпите“ от турски лен, всъщност по-късно са се превърнали от „мостри“ в „истински“ купюри при производството на фалшификати.
Тук са намесени и едни много интересни личности – Адолф Бургер и Бернард Крюгер, чиито пътища са преплетени и със съдбата на Алфред Науйокс. Бургер е бивш фалшификатор с криминална присъда, назначен да проверява процеса по създаване на „истинската“ хартия. Работата тайно е кипяла в една малка фабрика в околностите на Берлин, и в която участвували главно евреи – бижутери, всички намерени и взети от концлагерите (като статистика след Войната – Крюгер е измъкнал 144 специалисти от затворите, а всички те доживяват със сигурност до края на Войната).
Дори се е наложило да бъдат преодолявани толкова извънредни трудности, че ръководството на нацистите в един момент са решили да наградят някои от най-добрите майстори-изпълнители с почетен военен медал „За особени заслуги“. Да, дори медалите са разрешени да се носят на гърдите на концлагерните куртки, но изрично и само зад стените на строго охраняваното здание!
Лакомията за пари обаче проваля Алфред Науйокс – лъсва афера за продажба на немски евреи фалшиви паспорти за задгранично пътуване (разрешаващи и напускането на страната). Единствено покровителството на Хайдрих помага на Алфред да отърве кожата от затвора. Но не само това, а дори колегата му допълнително се застъпва и отървава преназначаването Науйокс във войските на СС на руския фронт. Раняват го (има данни, че е направено нарочно) и поради това е пратен уж на „заточение“ в Дания. А също и поради факта, че Алфред все пак е влизал в списък на хора, разполагащи и знаещи секретни държавни тайни и данни, като например скалъпеното нападение над Полша.
В края на Втората световна, Алферд дезертира при американците, а през 1946 успява и да избяга от военно-пленнически лагер и дълги години успешно се укрива. Все пак се завръща в Германия и се заема с бизнес. Снимката е именно от този му период.
