Световният капитализъм може да създава милионери и да унищожава такива, при това с едно мигване. Проблемът в голямата индустрия е, че винаги има хора, които очакват да направят своя най-голям хит, избирайки семплата и щастлива тактика. И така стигаме до далечната 1985 г. Именно тогава Малкълм Бриклин вижда своята възможност да стане милионер, при това с малко източно влияние.
Югославия все още съществува на картата и е на път да стане успешен комунистически модел, почти какъвто е Китай, но така и не успява да завърши този преход. Оказва се, че голямото братство и хармония между славянските народи не може да се случи – всички имат проблеми със съседите си, въоръжени са и трудно могат да приемат критиката. В последните години от съществуването на Югославия, Малкълм решава да направи своя удар, вдъхновението идва от Германия и тогавашния малък VW Beatle.
Немската малка кола има огромен успех в САЩ и го прави във време, в което Германия ще се възстановява след войната и ще се стреми да покаже, че когато не произвежда танкове, може да произвежда автомобили, при това невероятни. С малко по-добра реклама, те успяват да постигнат невероятни успехи. Бриклин търси следващата такава изненада и осъзнавайки, че автомобилният пазар има нужда от нов, бюджетен, икономичен и компактен автомобил.
Договори с Германия вече са сключени, Япония достава една сериозна серия от машини, а Франция все още е заета с представянето на всякакви абсурдни състезания, включително Париж-Дакар. Единственият отговор е Югославия, а като такава, тя може да предложи достоен, доказал се автомобил с възможно най-ниска цена, а името го доказва – Yugo GV. Последните две букви идват от думите Great Value. Високата стойност няма да е единствената голяма маркетингова лъжа.
Бриклин не внася коли за първи път, първо е имал договори със Subaru и американците са ги харесвали, все пак са имали доста добро 4х4 движение, а и боксерният двигател е бил достатъчно добър.
Пазарът в САЩ търси ефективни малки автомобили, които все още не са произведени, следователно започва да търси навсякъде по света и погледът му пада именно към Zastava. С малко помощ и малко връзки, компанията започва да доставя Yugo до САЩ.
Американците приемат радушно малката машина, все пак идва със стартова цена от 3990 долара, а листът с екстри не е толкова голям, за да стигне до 4100 долара. С това приключват всички добри новини. Средностатистическият американец дори не осъзнава, че е направил най-голямата грешка в живота си.
Всичко започва с факта, че машината е изключително зле построена от самото начало. Едно от най-честите оплаквания е, че тази кола просто може да умре внезапно, засягайки най-различни проблеми в двигателя. Нещо повече, американците знаят, че машината е преминала всички тестове на сигурност, но когато видят какво се случва с Yugo в една по-сериозна катастрофа, започват да се замислят. И на финалът, пестенето на гориво наистина е нещо, което повечето собственици усещат, особено след като колата им продължава да стои в гаража или при механика.
Всичко това се случва по време на първата година в продажби. През следващата, когато повечето автомобилни асоциации правят проверка за качество и класация на най-здрава, най-бърза, най-добра кола в САЩ, познайте коя марка се намира на дъното? Асоциацията за магистрална безопасност също ще даде приз – най-опасна кола, която човек може да закупи. Изпратена е в листа с лимоните – знаете, че ще е кисела покупка.
Това обаче не е чак такъв проблем за Малкълм. За една година, това е най-бързо продаващата се кола в САЩ. Постижение, което никоя друга марка не е успяла да направи, поне с цена. И къде се крият проблемите? За доста дълъг период от време, автомобилите на изток идват от стари автомобилни марки от Италия и Франция. За съжаление, никой не се опитва да ги подобри или да ги направи поне здрави. Старият дизайн работи, а и е малко трудно в комунистическия блок да се търсят права на купувача, както и гаранция. В САЩ има малко по-различна практика и след като някои недоволни хора си искат парите, а други знаят за качествата на Yugo, следователно и крайният резултат е повече от ясен. Колата спира да се продава до началото на 90-те години и до тогава има възможно най-лошата си слава, както в САЩ, така и в света.
Американците поне дават и някои от най-добрите слогани за марката:
„Ще стигнете… евентуално!“
Що се отнася до самият Бриклин, той трябва да се справи с ядосаните клиенти. Никой не може да бъде сигурен и за общия брой дела, които са заведени срещу самия него. Всичко това коства пари и нови проблеми. И това далеч не е всичко, когато преминава бурята, бизнесменът решава да внася китайски автомобили в САЩ. Проблемът е, че Китай още не е стигнал до производството на качествени автомобили, производството се бави, вече трябва да плаща обезщетение на предишните клиенти и накрая колабира като бизнесмен. Осъзнавайки, че няма да се случи нищо с автомобилите, Малкълм не се отказва от идеята си да стане успешен бизнесмен.
В последните си години се занимава с алтернативни горива, соларни клетки, най-различни други инвестиции и никога повече не се доближава близо до успеха си, както се случва с Yugo. САЩ не забравя въпросната кола и по време на Югославската война, използва самолетите си, за да унищожи окончателно заводите на Zastava, а с това се слага край на най-неуспешната автомобилна марка в света.