За първи път в България: Първият български влак
Първите вагон на релси са теглени от коне. Тези предшествениците на железниците датират от 6 век пр. н. е. в Гърция. Дължината на линиите е между 6 и 8,5 километра, а работата им е да превозват лодки по Коринтския провлак. Релсите (или по-скоро „релсите“) са от варовик, а пътят се използват поне до 1 век, което означава в продължение на 650 години. Подобни релсови пътища са намерени и в Малта и Римската империя, където линиите са направени от камък.
По-широко разпространение в Европа този модел на придвижване вижда някъде през Средновековието. Най-ранното му споменаване се намира на стъклопис на прозореца на църква във Фрайбург, който датира от около 1350 година, а 200 години по-късно – през 1515 г. – кардинал Матхаус Ланг разказва за релсов път в Австрия. Този път има дървени релси, вагоните се теглят с въже от човек или животно, а той съществува и се ползва и до днес, което го прави може би е най-старият от вида си.
Първият вагон на релси, теглен от кон
Трамваите от своя страна за първи път се появяват в Германия някъде през 1550 година, за да обслужват нуждите на мините. Те са много просто устроени – каручки, които се движат по дървени дъски, в които има улеи, в които се движат колелата.
За първата истинска железница се смята, че се повява през 1605 година и пренася въглища. Този вид транспорт се разпространява изключително бързо и до 18 век вече се ползва в много области – в повечето случаи отново за транспортирането на въглища. Тази практичност мотивира развитието и усъвършенстването на превоза – още през 1760 г., на колелата се слагат фланци, за да се завиват по-добре, върху дървените релси се слага чугунено покритие, а 30 години по-късно дървено-металните релси са заменени изцяло от железни.
Томас Нюкомен е първият човек, който печели пари от парни машини – той създава своята през 1712 г. Тя обаче е с доста ниско КПД и се ползва по-рядко, най-вече за изпомпване на вода. Машината обаче търпи усъвършенстване от Джеймс Уат през 1769 г. който й слага кондензатор и подобрява механизма за задвижване на буталото. Това се оказва важен процес, защото така подобрената машина предстои да носи голяма част от промишлената революция.
Джон Фич в Съединените щати пък прави първият функциониращ модел на парен локомотив през 1794 г. В Европа такъв локомотив е създаден във Великобритания от Ричард Тревитик през 1804 г. Той е наречен „Invicta“, а също и „Pen-Y-Darren Locomotive“, защото началната точка на първото му пътуване е Пенъдарен. А въпросното пътуване се случва на 21 февруари 1804 между Пенъдарен и Аберкънон, разстояние от около 16 км., което изминава за 4 часа и 5 минути (като се има предвид, че композицията е трябвало да спира по пътя, за да се отрежат поникналите в релсите дървета). Локомотивът дърпа 2 вагона с това от 10 тона желязо, както 70 души, което прави общо към 24,5 тона.
Първата железопътна линия в България, както може би мнозина знаят, е Главна железопътна линия № 9 Русе – Каспичан. Дължината й е 142 километра, междуосието е стандартно (1435 милиметра), а тя започва работа на 7 ноември 1866 г. Целият й строеж (до Варна) отнема около 2 години. Гарата в Русе е разпределителна и свързва линията с Главна жп линия 4 за Горна Оряховица и Стара Загора, с мрежата на Румъния чрез Дунав мост, от гара Самуил – с жп линия № 91 за Силистра и в гара Каспичан – с Главна жп линия 2 за Варна и София. От Каспичан е започвала и вече закритата и демонтирана жп линия 28 до Нови пазар.
Строежът на цялата железопътна мрежа в днешните граници на България започва на 21 май 1864 г. и се извършва от основана специално за тази цел английска компания на Хенри и Тревър Бъркли с инструменти и машини от Англия и местна работната ръка, включително и с ангария. Тя се конкурира с други английски, както и френски компании. Търговци от Шумен също подават молба за концесия, но тя не е взета предвид от султан Абдул Меджид I. Така през октомври 1863 г. Мусирие паша, посланикът на Османската империя в Лондон, сключва договор за концесия в срок от 99 години на железопътна линия от Русе до Варна, която ще бъде построена за три години. Първата й копка е 21 май 1864 г. в Русе.
За компанията на Бъркли този проект е втори от общо три за жп трасета на компанията по долното течение на Дунав в периода след Кримската война: Черна вода на река Дунав – Констанца на Черно море (готов през 1860 г.), Русе – Варна и Букурещ – Гюргево (готов през 1869 г.)
Работи се едновременно и от двете му крайни точки като планът е линиите да се свържат в средата. За година са построени около 150 километра – съответно от Русе до Разград и от Варна до Нови пазар. След като и гарите в Русе и Варна са готови и брегът на Дунава е укрепен с подпорна стена, на 7 ноември 1866 г. Митхад паша, валията на Дунавски вилает, пътува с влак от Русе до Варна и след като стига крайната дестинация без да се прекачва, обявява линията за открита.
От 1873 г. османското правителство започва да плаща по 140 000 британски лири на компанията на братя Бъркли като взима жп линията и я дава на компанията Източни железници на барон Хирш. Хенри и Тревър предявяват иск за 2 милиона лири, но годишните вноски от империята спира през 1874 г.
Веднага след Освобождението още преди Берлинския конгрес компанията се опитва да си върне линията с меморандум до английската делегация при уреждане на новото политическо положение на Балканите и статута на България. Резултатът е чл. 10, добавен в Берлинския договор от Англия, и задълженията по железопътната линия се прехвърлят от Османската империя на Княжество България като нещата трябва да се уредят в споразумение между България, Османската империя и Компанията на Източните железници.
Англичаните предлагат на първото българско правителство да се платят на Компанията на Източните железници дълговете от Османската империя като цифрата е 3,5 млн. златни лв. годишно. Правителството обаче предлага 1 млн. преговорите не дават резултат чак до октомври 1883 г. и англичаните заплашва Княжество България, че ще покани подписалите Берлинския договор да разгледат случая. Така започват преговори за откупуване на линията, които продължават до юни 1884 г.
Закупуването на линията става на 24 август 1886 г. като компанията получава 44 500 000 златни лв., почти три пъти по-висока от действителната стойност на линията. Държавните приходи за 1886 г. са 42 млн. златни лв. и затова Княжеството иска заем от Англия, които е и първият ни държавен заем. Предаване на линията окончателно става на 10 август 1888 г., като общата сума заедно с лихвите достига 52 307 000 златни лв.
