На 15 декември 1966 г. майсторът на анимацията и създател на анимационни герои, които няколко поколения обожават – Уолт Дисни, умира от усложнен рак на белите дробове. Само месец по-рано е претърпял операция и на 17-и декември неговото тяло е кремирано и поставено във Форест Лоун парк в Гриндейл, Калифорния.
Уолт живее в следващите бъдещи трудове, които ще видим на малкия и големия екран, мнозина ще запомнят красивия дворец и името, което ще блести над него. Творците се запомнят с таланта си, с наследството и създаването на империя, но Уолт Дисни не е от тях, той е награден с един впечатляващ слух.
Легендата разказва, че Уолт Дисни никога не е бил кремиран, а е бил замразен. Най-вероятно тогава все още не се е знаело къде точно се намира тялото, но с годините се добавя и този пропуск. Конспираторите твърдят, че Уолт Дисни се намира под голямата пързалка на „Карибски Пирати“ в Калифорнийския развлекателен парк. Феновете вярват, че когато медицината успее да напредне достатъчно, Уолт ще бъде изваден и лекуван, за да може да продължи своята кариера.
През годините тази конспирация става още по-абсурдна и точно толкова невъзможна. Някои твърдят, че семейството нарочно е забавило времето за обявяване на смъртта на Уолт, за да може да го поставят в камерата, а междувременно на погребението се представя урна със съвсем различно съдържание. И откъде тръгва всичко това? Дисни проявява интерес към бъдещи проекти, включително и EPCOT център или Experimental Prototype Community of Tomorrow за технически иновации.
Освен това, малко преди да почине Уолт, друг професор по психология – Джеймс Бедфорд, който заболява тежко от рак, оставя тялото си на тези експерти и то трябва да бъде замразено с уговорката, че ще се направи опит за неговото възраждане след време, ако това е възможно. Цената за удоволствието през 1967 г. е 4200 долара за стоманена капсула с течен азот. Обектът се замразява до температурата от -200 градуса по Целзий.
На 12 януари ученият умира и д-р Рено Ейбъл започва да поставя тялото в лед, членовете на въпросното общество са пристигнали да помагат и прекарват около 8 часа, завършвайки целия процес. Двама души пишат биографията на Уолт – единият е Ленърд Моузли, другият е Марк Елиът. Авторите са категорични, че страхът от смъртта е накарал Уолт да започне да мисли за всички възможности, с които да продължи живота си. Истината е, че веднъж щом става милионер, Дисни вече се страхува за бъдещето си и сякаш не иска да се предаде толкова лесно, което пък го мотивира да финансира всяка възможна институция, която дава надежда.
Според дъщерята на Уолт, всичко започнало някъде през 1969 г. с появата на статия в издание Ici Paris. Слухът се появил като шега, но в последствие успял да напусне стените на фирмата и да продължи напред. През 1972 г. Диана ще напише в своята автобиография, че нейният баща най-вероятно дори не е чувал за въпросните камери. Освен това можем да забележим, че самата наследничка предоставя документите, подписани лично от нея, за кремирането на баща ѝ. Нещо повече, гробът на Уолт струва 40 000 долара, а точната локация е описана именно в публичните записи.
Семейството на Уолт осъжда и двамата автобиографи, защото всеки един от тях преувеличава. Семейната версия е, че Уолт е бил изключително тих и спокоен човек, който нямал намерение да разкрива своите намерения за бъдещето извън стените на дома си. Макар и да няма преки доказателства за закупуването на камера, можем да открием, че самият процес е известен още от 1964 г. Робърт Етингер публикува научен труд, в който говори за потенциалната възможност и успешното замразяване на човек, а след това да бъде върнат обратно към живота.
Това дава криле на въпросната индустрия. Днес оперират поне три компании на територията на САЩ – Suspended Animation Inc., Cryonics Institute и Alcor Life Extension Foundation. Всички те предлагат на клиентите си начин за запазване на тялото чрез драстично понижаване на температурата. И трите компании до днес твърдят, че най-вероятно при процедурата ще се запази дори менталното здраве на пациента и щом медицината намери отговор, той може отново да бъде възкресен.
Към този момент има стотици хора, които вече са заплатили процедурата и обитават подобна капсула. Един от последните участници в това отношение е Тед Уилямс, легендарният бейзболист е поставен в такава малко след смъртта си. Нещо повече, днес някои учени са категорични, че мнозина са платили за много скъпо погребение и отдавна не е сигурно, че този метод би могъл да помогне за реставрацията, но ако на изток мавзолеят се беше превърнал в институция, очевидно на запад е ледената камера за трупове.
Заглавна снимка: By Unknown author – Screenshot from a public domain movie's trailer., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=459815