Страданието на Михаил Калашников – АК-47
В света има само шепа хора, които са променили историята със създаването на един единствен съвършен продукт. Без съмнение сред тях присъства и името на Михаил Калашников – дизайнерът на автоматичното оръжие, което ще промени завинаги правилата на войната. Според класация на The Guardian, това е най-смъртоносното оръжие на XX век и изпреварва атомната бомба. Може да се използва от абсолютно всеки, включително и деца, като африканските младежи го наричат „Калаш“.
Страни като Източен Тимур, Зимбабве, Буркина Фасо и Мозамбик го поставят на флага си като символ за защита и гарантиране на свободата. Друга легенда твърди, че по време на Студената война, агенти на НАТО са вярвали, че Калашников е бил кодово име за огромен секретен проект, където инженери от целия източен блок работят върху създаването на тайно оръжие. Никой не подозирал, че в този случай се говори за обикновено стрелково. След представянето на автоматичната пушка, която ще се прочуе в цял свят, Калашников се радва на похвали и критики.
Една от най-честите е, че творението е посредствено и е кръстено на него, защото семейството му било от далечно село в Сибир. В името на руската пропаганда е било необходимо изтъкването на качествата на обикновения работник, докато истинската работа е свършена от по-голямата част от инженерите в екипа. Изброените са само част от огромния списък със спекулации по адрес на Михаил Калашников, но истината е, че семплата конструкция позволява безотказна работа и смъртоносни резултати в правилните ръце. Всяка история има своето голямо начало и първият дизайн е представен пред Съветската армия през 1947 г.
Михаил Калашников още не осъзнава от какво значение ще е неговият проект и как наистина ще промени света. За съжаление поуката идва години по-късно и седмици, преди да почине на 94-годишна възраст, конструкторът пише писмо на Патриарх Кирил, в което заявява, че се чувства отговорен за смъртта на милиони, които са използвали именно АК-47. Калашников не спирал да се тревожи от факта, че неговото изобретение може да го държи отговорен за отнетия живот на милиони хора, включително и хиляди невинни жертви. Конструкторът приключва своя житейски път през 2013 г. и не получава отговор на своя въпрос преживе.
Междувременно от 1947 г. до днес можем да забележим повече от 200 модификации и присъствието им във всеки глобален конфликт, който някога се е случвал, е факт. Мнозина напомнят, че създаването на Ак-47 е за защита на страната и в никакъв случай не трябва да се смята за грях. Има причина за тежките терзания на някогашния дизайнер, една от тях е наличието на повече от 200 милиона автоматични пушки в света – по една на всеки 35 човека. Междувременно производителите и международни търговци са повече от 30 страни, включително Китай.
На черния пазар в Афганистан може да бъде закупен за скромната сума от 600 долара, докато в Мексико се оценява на сумата от 1200 долара. Балканският АК-47 се се търгува на приблизителна сума от 1135 долара. Поръчковите модели от заводите в Пакистан могат да бъдат изработени срещу 1200 долара, но бюджетните версии се произвеждат за 148 долара. Търговията с леко оръжие, в това число и търговията с употребявани АК-47 се възлиза 1.7 милиарда долара – около 10-20% от приходите на легалната оръжейна търговия. Поръчката на този инструмент на войната може да се случи дори в така наречения „Dark Web“, но там се оценява на 2800 долара.
Макар и търговията на оръжие да се стреми да бъде прозрачна, редица страни като Китай и Северна Корея, както и ЮАР, са способни да продават на всеки, който може да плати. Интересен факт е, че всеки път, когато избухне въоръжен конфликт, експертите могат да проверят серийните номера. Войната в Либия показа наличието на АК-47, произведен в 14 страни. И докато официалното производство често може да надхвърли около милион на година, десетки милиони Калашников могат да бъдат открити на Балканския полуостров. Нещо още по-важно, съвършеният АК няма срок на годност и макар повечето да са произведени през 80-те години на миналия век със сигурност могат да влязат в употреба.
Именно тези запаси често минават профилактика и попадат в грешните ръце. А терористите винаги са в екстаз, когато открият автомат, който може да се похвали с невероятно качество и издържливост. АК-47 работи безотказно в пустинята и в ледената пустощ на Сибир, където най-често се съхранява. През 90-те години и най-вече при разпадането на Югославия, много от завръщащите се войници се прибират с личните си автомати. Следователно в Сърбия можем да открием около 900 000 броя, в Босна има около 750 000, но най-вероятно почти във всяка гореща точка участват някои от по-старите модели. След няколко години, когато се наблюдава траен мир, повечето бивши ветерани продават своя артефакт за около 200 евро. Атентатът по френската редакция Шарли Ебдо е именно с балкански АК-47.
Предпочитаното оръжие за партизанска война и атентати е именно вдъхновението на Михаил Калашников. Нещо повече, в последните години Лондонският музей на Дизайна също излага АК-47, но фокусът там не е насочен към данните и качествата в сражение, а във визията, извивките и съвършенството на конструкцията. Не е престъпление за човек да се захласва по съвършенството, макар и точно то да е отговорно за отнемането на човешки животи. Малцина знаят, че Михаил се ражда близо до границта с Казахстан. Озовава се там, след като редица богати селяни трябва да помогнат за колонизирането на Сибир. Баща му умира още през първата зима.
Възхвалата обаче не идва от факта, че това АК-47 може да изстрелва около 650 куршума в минута, не трябва да се смята дори за най-точният. Неговата проста конструкция позволява на всеки да го разглоби и сглоби – изискване от всяка армия. АК-47 може да бъде изпускан от височини, да бъде погребван в мръсотия, да се потапя и манипулира по всякакъв начин, но никога няма да разочарова притежателя му.
Конструкторът започва работа върху своя инструмент на войната, когато успява да излезе от горящия си танк, разминавайки се със смъртта при битката за Москва. В болницата негов боен другар на другото легло продължава да се чуди защо командирите дават по една пушка на 3-4 човека, докато германците ги обстрелват безмилостно с автомати. Михаил разсъждава върху идеята и накрая създава перфектното оръжие с газов механизъм. Огромният успех не прави дизайнера по-богат. Като създател, патентът не е записан на негово име. Впрочем през 2003 г. Калашников си спомня, че никой не се е замислял за приходи от оръжието. Това правят редица журналисти – напомнят, че руският генерал най-вероятно щял да бъде милиардер на запад, той често се усмихва и заявява, че има и по-висши цели от парите.
Според Варшавския договор, технологията е безплатна и се предоставя като такава. Позитивите идват под формата на чин генерал – две звезди. Въпреки наградите и похвалите, Калашников продължава да се бори с терзанията и страда, че не е успял да създаде инструмент, който да облекчава работата на фермерите. Страдание обаче не можем да открием сред въоръжените партизани, терористи и съюзници на СССР. Виетнамците са повече от щастливи, когато се изправят срещу американците с техните постоянно дефектиращи М-16-ки, палестинските войници с удоволствие успяват да се разправят с израелските войници, а накрая и суданските деца започват да се превръщат в заплашителна сила на фронта.
Статистиката показва, че когато децата-войници губят битката, предпочитат да отнемат живота си с вярната пушка, отколкото да се превърнат в жертва на враждуващата фракция. Забавен факт е, че докато Германия представя своя VW, СССР вече работи върху своя първи АК-47. Ако Михаил се е притеснявал, че неговото оръжие се е превърнало в инструмент за тероризъм, изкуплението може до някаква степен да дойде с помощта на 15-годишната Нория. Афганистанското момиче успява да прогони трима талибани, които идват в малките часове на нощта през август, тази година. Непознатите влизат в дома ѝ и извеждат родителите ѝ.
Проехтяват изстрели, но вместо паника, Нория си спомня, че трябва да се защитава, защото 12-годишният ѝ брат спи в детската стая. Нещо повече, баща ѝ е показал вече многократно как да стреля с руското оръжие. На къси разстояние е повече от ясно, че единственият шанс за живот зависи от коя страна на дулото се намира даден човек. Същата вечер двама от нападателите са убити, докато третият е ранен и в неизвестност. Нория си спомня, че е продължавала да стиска спусъка, макар и в пълнителя да не е имало повече куршуми.
Любопитен факт е, че когато американците разбират какво се крие зад двете букви и годината на производство, заключват, че този проект няма да има особено влияние във въоръжен конфликт. Подценяването е най-голямата гаранция за загуба и първата среща във Виетнам показва точно това. На редица снимки от тази война може да се забележат американски войници, които са успели да спасят руското оръжие от унищожаване. Повечето предпочитат да използват надеждния автомат и да бъдат застреляни от приятелски огън, отколкото да бъдат жертва на врага.
В края на живота си Михаил Калашников все пак настоява да се вземе предвид и работата на неговите колеги, които са творидли до последно за създаването на един от съвършените инструменти на войната. Не се смята за беден, доволен е на това, което има, но сякаш така и не успява да превъзмогне факта, че е можел да работи върху нещо далеч по-полезно на човечеството. Дори и този автомат да носи друго име, най-вероятно е било въпрос на време да се разработи.
Снимки: Getty Images
