Щраусови яйца и карболова киселина: Какво сме ползвали, за да миришем по-малко преди дезодоранта

Ако днес се притеснявате за миризмата на тялото си, трябва просто да станете, да се разходите до аптеката или който и да е магазин и да си купите един от милионите продукти, създадени с единствената цел да ви накарат да миришете добре.

Хората през по-голямата част от историята обаче не са имали този лукс, така че е трябвало да проявяват креативност. Така преди дезодорантите, се експериментира с много естествени съставки – от щраусови яйца до шлака по червата на китовете, в стремежа си да намихняме по-малко.

Щраусови яйца

Древните египтяни са големите новатори, когато става въпрос за добра миризма в миналото. Освен производството на парфюми и ментови бонбони, те са сред първите хора, които използват и дезодоранти. Рецептите им за тях са подобни на тези за парфюми, но вместо да създават луксозни аромати, основната цел на дезодоранта е да маскира миризмата на пот. Една формула включва щраусово яйце, ядки, тамарикс (ракитовица) и черупка на костенурка, смлени на паста заедно с мазнина. Получената смес (без мирис) се нанася върху тялото, за да се предотвратят нежеланите аромати.

Топчета от овесена каша

Преди появата на рол-он дезодоранта, хората намират други начини да нанасят аромати директно върху най-активните си потни жлези. В древен Египет овкусяват овесената каша с тамян и я овалват на топки, за да ги залепят под мишниците.

Рожков

Преди да се превърне в модерен заместител на шоколада, рожковът е бил използван като дезодорант от древните египтяни. Тези дървета са местни за средиземноморския регион и заможните египтяни смачкват шушулките им и ги разтриват по телата си, за да противодействат на естествената си миризма.

Ароматизиран зехтин

Маслините са толкова важна част от живота в древна Гърция и Рим, че са използвани и като основа за парфюми. Производителите накисват ароматни вещества – като листа, корени и цветя – в пресовано масло от маслини и след като маслото се напои с ароматите, те го прецеждат и го нанасяха върху кожата.

Парфюмни вани

Друг начин, по който древните гърци са се справяли с телесната миризма, е чрез постоянно къпане. Някои хора от висшето общество се къпят с аромати, преди да нанесат парфюм под мишниците си (практика, която копират от египтяните). В онази епоха всъщност не е било необичайно да се къпе човек веднъж на ден – практика, която изчезва през Средновековието, когато да се събличаш гол за къпане започва да се смята за морално нечисто.

Амбра

Много от най-разпространените съставки за парфюми в историята идват всъщност от неприятни места. Амбрата, която се използва от парфюмеристите от векове, е восъчно вещество, което се образува, когато несмилаемата материя се слепва в червата на кита (все още се обсъжда как тя излиза от животното и попада в океана). В прясно състояние тя мирише, разбира се, на кравешка тор – но когато се остави да отлежи и се втвърди, развива сладък, мускусен аромат. Амбрата до голяма степен вече е заменена със синтетични съставки, но все още се използва за направата на някои парфюми от висок клас.

Мускусен елен

Мускус

Мускус – дума, която все още се свързва с ароматите днес – за първи път привлече вниманието на парфюмеристите през Средновековието. Той идва от малка торбичка, която виси пред гениталиите на мъжкия мускусен елен, и мирише на урина, когато животното го отделя. За да се постигне желаният аромат, секретът трябва да се вземе и да се остави да изсъхне. Веществото е толкова популярна парфюмна съставка от векове, че мускусните елени попадат в списъка на застрашените видове през 70-те години. Днес парфюмите с „мускусен“ аромат използват синтетични съставки.

Карболова киселина

В края на 19 и началото на 20 век козметичните компании осъзнават, че могат да правят пари, като казват на жените, че миришат. Миризмата на човешкото тяло всъщност е по-малко остра през по-голямата част от историята, отколкото е сега (според скорошно проучване, постоянното използване на антиперспиранти може да влоши миризмата на потта). Но човешката несигурност е главна цел на маркетинга.

Дезодорантът, използван преди 100 години, е различен от този, с който повечето хора са запознати днес. Той съдържа киселина, която може да увреди кожата и дрехите; една домашна рецепта от 1903 г. включва карболова киселина, която изгаря кожата при контакт.