Създателят на разузнавателната фотография остана известен като арогантен и надут австралиец
След като човек може да обиколи света със самолет за едно денонощие, да се доверява на машини, които да го навигират и дори заместват в пилотската кабина, то спокойно можем да споделим, че авиацията сякаш е завършила своя еволюционен цикъл и вече транспортът около родната планета е покорен, а сега следва битката за звездите. От братята Райт до инженерите в Конкорд ще открием много сериозен брой иновации, но всички те могат да бъдат възможни само и единствено благодарение на един австралиец.
Той е пилот от времето на Първата Световна война и неговото име е Сидни Котън. Това е човекът, който изработва първия пилотски костюм през 1917 г. Нарича го Сидкот и малко след представянето му ще бъде един от най-предпочитаните за Британската армия. Твърди се, че Манфред фон Ричтофен – известен като Червения барон – е носил точно такъв, когато е свален. Как се е сдобил с него? Твърди се, че е успял да го свали от трупа на мъртъв британски пилот.
Австралийският летателен екип може да се смята за значително остарял, спрямо днешните бойни дрехи на авиатора. В миналото се оказва повече от необходим, след като повечето летци слагат каквото намерят, за да задържат колкото се може повече топлина. Котън създава нещо като топъл гащеризон с дълги ръкави, покрит с овча кожа отвътре и коприна, която все пак улесни носенето. Има достатъчно джобове, за да се прибере карта и други документи, а в последствие ще добави и допълнителни отделения с ципове. По това време става ясно, че ако един човек иска да покаже на бойните си другари, че е пилот, той трябва да носи точно това.
Въпреки наличните иновации и спасяването на голям брой хора, особено онези, които се оплакват от премръзване, той не е много обичан от Френската армия. Те са се опитвали да го прогонят по всякакъв начин, макар и точно той да дава началото на фотографското разузнаване. Причината е, че австралиецът никога не е уважавал ранговете и е предпочитал да казва точно това, което мисли, а то по никакъв начин не се харесвало на командването.
През 20-те и 30-те години на миналия век, Котън започва да се занимава с акции и недвижими имоти. Влиза в новините като един от участниците в спасителната мисия в Гренландия и заснема миграцията на тюлените от въздуха. Започва да прави и карти от въздуха близо до Нюфаундленд и когато разбира за възможността да снима цветните филми, веднага се свързва с една британска компания за продуциране. Котън заснема цветен филм и лети самостоятелно из цяла Европа, за да го представя на публиката и да го продава.
През 1938 г. британското разузнаване се запознава с историята на австралийския бизнесмен, който всеки ден лети до Германия и допълва кадрите си за документални филми. Кралските ВВС веднага искат да се запознаят с него и в този момент нататък ще го вербуват за най-различни мисии. Официално австралиецът има правото да бъде един от първите, които ще закупят самолет Lockheed 12A Electra Junior, но с една малка подробност – в него ще има няколко скрити камери, които няма да привличат внимание по време на полетите. От 1939 г. Котън лети на няколко бизнес срещи от Франция до немските позиции, които се разгръщат в сериозен мащаб.
Френското разузнаване контролира всеки един полет и най-накрая използва камерите, за да получи максимално точна и добра представа за действията. За съжаление французите правят една голяма грешка, те настояват да се използват техни собствени фотоапарати, а технологията им води до много лошо качество и цветни петна на хартия. Котън е принуден да закупи по-добри апарати и да ги монтира на правилните места – един стои и гледа вертикално надолу към земята, докато другите са ориентирани да снимат хоризонта, за да има по-лесен ориентир къде точно са направени снимките. Това обаче не се харесва отново на французите, които не могат да приемат факта, че някой друг ще дава идеи. Точно по тази причина австралиецът си събира багажа и се отказва да работи с тях.
Сид се връща обратно в Германия със самолета и продължава да продава своите цветни филми. По време на последните седмици, преди да започне войната, той успява да направи няколко хиляди снимки на цялата предстояща бойна линия, както и на немската флота. Успява да се измъкне много бързо, защото неговият самолет е последният, който напуска страната, преди да започне настъплението в Полша.
Котън ще се смята за един от основоположниците на разузнаването от въздуха. Поставя специални тръби, които пускат топъл въздух от изпускателната система до обективите на камерите, поддържайки ги в правилната температура, за да не замръзват на определена височина. Поставя и по-големи странични прозорци на кабината, за да позволи на всеки да извади апарата спокойно и да прави снимки, без да се налага да накланя кабината.
По-важното е, че мъжът успява да напише учебна практика относно създаването на правилната фотографска методология. След като използва английски камери и прави няколко пробни опита за фотографиране, посочва, че самолетът трябва да се движи по-бавно, а максималната височина за снимане е 3048 метра. Скоро немците разбират защо има толкова цивилни самолети и започват да ги преследват яростно от своето въздушно пространство, като в началото на войната разузнавачите ще правят самоубийствени мисии, за да стигнат до точката на интерес.
Заради добрите практики и проведените курсове на английски пилоти, хората там започват да го наричат майстор на авиацията. Той създава своя собствена формация, залагайки на най-бързите налични самолети. По това време са Supermarine Spitfire, които препускат с особено висока скорост на конкретната височина. Високата скорост влошава качеството на снимките и трябва нов подход.
Открива Харълд Хеминг, който се занимава с фотокартография на за петрол и минерали. С помощта на неговата технология, изображенията стават много по-добри и детайлни, позволявайки точна и качествено картографиране на движение. През май 1940 г. самолетът на Котън успява да заснеме повече от 400 немски танка, паркирани под дърветата и покрити с камуфлаж, които са готови да пробият веднага през Арденската гора. Кралските сили игнорират неговия сигнал. Германците нападат и след няколко дена Франция пада. Преминават същите танкове, които някога са били посочени от австралиеца.
Сид никога не е смятан за боен пилот и дори получава достъп само до цивилното летище. Успява да фотографира над 5000 квадратни километра и по време на тези полети няма нито един свален самолет. Преди да получат Spitfire, пилотите прекарват дни в базата, защото немската ескадрила ги превъзхожда.
На финалът англичаните казват, че неговата дивизия ще остане на разположение на армията и неговите услуги не са повече необходими. Истината е, че австралиецът създава въздушното разузнаване и успява да достави достатъчно точна информация за съкращаването на войната, но това просто не се харесва. Още един път ще стане ясно, че лютият му характер е успял да сътвори толкова много главоболия.
