Розетския камък и неговите тайни езици
Жан-Франсоа Шамполион се борил с йероглифите на Розетския камък с години. Някъде през септември в далечната 1822 г. той вярва, че най-накрая е успял да разбие кода. Събира всички записки, бележки и указания и бърза да ги предостави на брат си. Само час по-късно ще видим как 31-годишният французин е обявен за мъртъв. Самият Розеткси камък е открит преди 23 години. Честта се пада на един от лейтенантите на Наполеон – Пиер Бокард. Работата на този войник е насочена към унищожаване и разчистване на градски форт през юли 1799 г. Докато французите разчистват ще открият един черен обект сред руините. Бокард ще го занесе в института в Кайро и ще поиска малко по-сериозно внимание и обяснение на какво точно е попаднал.
Откритието на египтяните показва, че има три вида записки върху въпросния камък. От едната страна е използван класически гръцки език, от другата страна е използван египетски йероглив, а последният използва език, който се разкрива пред очите им и присъства от двете страни, поне тогава се смятал за сирийски. По-късно изследването ще покаже, че реално демотски – по-късна версия на египетски скрипт, използван за всекидневна кореспонденция. Френският откривател смятал, че текстът означава едно и също и на трите езика. Другите два остават недокоснати, поне до този момент.
Въпросният камък е изпратен в Обществото на Антикварите, позиционирано в Лондон, където са направени копия и остават изпратени из целия свят. Оригиналът е запазен в Британския музей. Никой не би подозирал, че един надпис може да бъде толкова интересен за аудиторията. Състезанието по превод на гръцкия език и разкриването на всички тайни от въпросния артефакт започва с пълна сила.
Според изследователите, посланието на въпросните три езика наистина се смята за идентично и се допуска, че това е декрет на консулството на духовниците в Мемфис (старото кралство на Египет) и се отнася към култа на Птолемей V около II век пр. Хр. Времето е изчислено на база качествените анализи на самия камък, но сега е редно да се проверят и останалите два езика. Проблемът е, че и двата са шифър, което прави самото разчитане още по-сложно. Един от майсторите на лингвистиката – Жан-Франсоа Шамполион също разгледа фреските. По спомени на близките, когато най-накрая успял да схване логиката, той изкрещял „Разбрах го!“ и след това паднал от стола си.
Този октомври за пореден път ще има експозиция на въпросните артефакти в Британския музей, които ще маркират напредъка на лингвиста. Учените никога няма да отрекът неговия успех, той е един от първите, които улавят структурната логика на древния египетски език, при това в няколко форми. Приема се, че французинът е човекът, който печели интелектуалното състезание и дава ключа на следващите поколения.
Някои записки показват, че едно хилядолетие назад и преди откриването на Розетския камък ще забележим, че арабските учени са започнали да изследват египетските йероглифи, които откриват върху някои монументи, както и нагробни камъни. Въпросният метод за изписване е развит някъде около 3250 г. пр. Хр. Египтяните го наричали „божествени думи“, докато гърците имали друга дума „свещена резба“ или „йероглиф“. Някъде към V век пр. Хр. спира изцяло неговата употреба и повечето средновековни учени вярват, че самият скрипт може да бъде дешифриран.
През IX век иракският алхимист Абду Бакр Ахмад Ибн Вашия се заема с превода с надеждата, че ще открие изгубено познание. Неговата задача не е изненада за съвременните учени от колежа в Лондон, все пак в някои храмове в Катар все още се крият научни текстове, обвързани с алхимични процеси.
Ибн Ал-Надим е син на търговец на книги от X век в Багдад. Един век по-късно ще открие записките на Ибн Вашия и ще ги препише. Не само, че успява да разбере някои от тях, а след това да използва същия метод на работа, който Шампилион ще използва при разгадаването на скрипта върху Розетския камък.
Надпреварата за превод на свещения камък не винаги е честна. Най-големият противник на французина – Томас Йонг ще открадне тази идея и ще започне да работи по същия начин. Странно е, че и до днес биографията на Томас идва с името „Последният човек, който знаеше всичко“. В същата книга се твърди, че англичанинът е имал точният модел за четене на древния египетски скрипт. Малко след гръмкото обявяване на успех, малцина имат дори възможността да проверят теорията. едва по-късно става ясно, че всички негови разкрития са невалидни. Французинът ще вземе титлата и по-късно ще се смята за първия човек, който е накарал камъка да разкрие всички свои тайни.
За разлика от своя английски колега, този лингвист е започнал да търси отговор в историята. За начало се обръща към арабската литература и като човек, който говори езика свободно, започва да търси информация за скрипта именно там. Разглежда трудовете на учени от миналото. Атанасиус Кирчер има подобен подход към арабските учения и дълго време работи като преводач. В миналото споменава повече от 40 автора, опитвали се да открият отговора на загадката. Твърди се, че Шамполион е използвал именно неговите записки, като Атанасиус вече е имал следите на арабите. За съжаление французинът не успява да цитира правилно изследователите от миналото и по този начин къса връзката.
Не трябва да забравяме, че арабските учени са онази свръзка, която носи науката от античността чак до Ренесанса. За съжаление има моменти, в които са забравяни или изтривани от науката. Появата на медицинската книга на Гален е пример за една много стара и качествена кражба. Същият просто е превел на гръцки записките на мъж на име Хунаян Ибн Ишак. Той не е споменат изобщо в гръцката книга. По това време има вярване, че гърците са малко по-извисени от всички останали, но истината е, че прогонват всеки арабин или християнин в този период.
Така например ще открием, че един арабски учен превежда текст от латински на италиански, но също не получава признание от европейците. В този по-древен период се вярва, че всеки документ на гръцки изглежда малко по-влиятелен от останалите. Може и това да е причината за Шамполион да не дава признанието на арабите, които са помогнали за разгадаването на скрипта.
Защо е бил толкова труден? Отговорът се крие във факта, че е комбинация от 24 гръцки букви, придружен с около шест египетски йероглифа. Един от първите учени ал-Идриси ще посочи в своите трудове, че има граматически правила за употребата на тази комбинация от символи. Шамполион използва точно тях, за да се досети, че фонетичните символи са централен компонент за изписване на имена, които не са били на египтяни. В последствие става ясно, че в комбинацията между египетски и гръцки символи – авторът е можел да посочва хора и предмети. Един звук върху въпросния камък може да бъде представят от повече от един йероглиф. Това не е точно един скрипт или код, а цял независим език.
Днес учените смятат, че без това откритие, най-вероятно ще сме няколко десетилетия назад в изследването на лингвистиката, но този смел французин успява да постигне точно това. Розетския камък се превръща в един нов източник за информация, след като комбинацията от тези символи най-накрая може да се използва за превод и на други старинни текстове. Около 200 години по-късно, френският лингвист продължава да се смята за звезда в тази мисия. Все пак не трябва да забравяме, че арабите също са посочили източника на информация и са позволили на Европа да вникне в цивилизация, значително по-древна от европейската.
