Квантово безсмъртие – теория, която предполага, че съзнанието никога не умира

Представете си, че вървите по улицата и ви блъска кола. Уви, умирате. Но в друга реалност може да избегнете сблъсъка за малко. Теорията за квантовото безсмъртие предполага, че съзнанието ви безпроблемно ще се премести – във вселената, в която сте оцелели.

Според интерпретацията на квантовата механика за многото паралелни светове съзнанието съществува в алтернативни реалности. Това предполага, че никога няма да преживеете смъртта в реалността, която обитавате, защото ще оцелеете в друга реалност.

Тази умопомрачителна концепция предизвика дебати както в научната общност, така и сред любопитната публика. И така, може ли квантовото безсмъртие да е реално?

Какво представлява квантовото безсмъртие?

Идеята възниква в резултат на интерпретация на теорията за многото светове на квантовата механика, предложена за първи път от американския физик Хю Еверет III през 1957 г. В своята теория Еверет предполага, че Вселената постоянно се разделя на множество реалности, в които се случват всички възможни резултати от дадено квантово събитие.

Да речем, че искате да отидете на пазар с приятелите си. Преди да вземете решение да отидете в мола, вашата реалност съществува в две състояния: да отидете в мола или да не отидете. Когато вземете решение да вземете ключовете си и да тръгнете, вашата реалност се разделя от тази, в която сте решили да си останете вкъщи. А сега си представете, че това се случва за всяко решение, което някога сте вземали. Според тази интерпретация светът е съставен от безкраен брой паралелни светове.

Тази идея е известна с мисловния експеримент, известен като „котката на Шрьодингер“. При него човек си представя котка в кутия, в която е монтирано устройство с 50% шанс да убие животното. Според квантовата механика – област на изследване, която изучава природата на частиците в мащаб, по-малък или равен на атома – докато човекът не отвори кутията, котката вътре е едновременно жива и мъртва.

Илюстрация на мисловния експеримент „Котката на Шрьодингер“. Според квантовата механика котката се намира в суперпозиция – и жива, и мъртва – докато не бъде видяна. Wikimedia Commons/CC BY-SA 3.0

Според Копенхагенската интерпретация (КИ) на квантовата теория, състоянието, което не е наблюдавано, се разрушава, което води до един-единствен резултат. В контекста на Котката на Шрьодингер КИ твърди, че ако някой отвори кутията и открие котката мъртва, няма алтернативна реалност, в която тя да е жива. Според интерпретацията за многото паралелни светове обаче такава реалност съществува.

Това много добре представя парадоксалния характер на квантовата механика. В тази област изследователите специално прилагат тези принципи при изучаването на частици, по-малки от атом. На субатомно ниво обектите действат както като малки частици, така и като енергийни вълни, в зависимост от това дали се наблюдават, или не.

В квантовите изследвания учените признават нещо, наречено „ефект на наблюдателя“, или промяната в поведението на частиците, когато са наблюдавани. Например в известния експеримент с двата процепа ученият Томас Йънг насочва източник на светлина към два процепа в плоча. Зад плочата има екран, наблюдаван от учените. Когато светлинните частици не са били наблюдавани при изстрелването, те имат поведение на вълни. Когато обаче са наблюдавани, те се държат като частици. В квантовата механика актът на измерване разстройва квантовите частици по начин, който променя резултата.

Томас Йънг Wikimedia Commons/CC BY-SA 4.0

Тези основи на квантовата механика водят до раждането на теорията за квантовото безсмъртие.

Как работи квантовото безсмъртие – поне на теория

Представете си, че искате да играете руска рулетка с приятелите си. Зареждате револвер само с един куршум и завъртате барабана. След това, когато идва вашият ред, поставяте пистолета до слепоочието си, кръстосвате пръсти и натискате спусъка.

В тази ситуация, ако приемем, че въртите барабана всеки път, вероятността да умрете е приблизително 1 към 6. Но според теорията за квантовото безсмъртие вие ще преживеете само резултатите, при които оцелявате, което означава, че никога няма да усетите собствената си смърт, ако сте нещастният играч на рулетката.

Мисловният експеримент за квантовото безсмъртие, представен официално от Юън Скуайърс през 1986 г., твърди, че съзнанието може да преминава отвъд вселените, като винаги се озовава във вселена, в която не е настъпила смърт. Така че, дори ако губите руската рулетка в една вселена, вашето съзнание просто ще продължи в друга вселена.

Ако се замислите за моменти от живота си, в които сте били близко до смъртта – автомобилна катастрофа, болест, злополука – според квантовото безсмъртие – в алтернативна времева линия – сте умрели, но съзнанието ви е продължило във времева линия, в която сте оцелели, което ви позволява да четете този текст днес.

Подобно на частиците, които могат да съществуват на няколко места едновременно, вашето съзнание също може. Когато наблюдавате съзнанието си, вие го наблюдавате в живо състояние. В края на краищата не можете да проверите дали сте в съзнание след смъртта. Това обаче не означава, че не сте умрели в алтернативна вселена, което прави възможно да сте живели и умирали безброй пъти.

През 1997 г. физикът от Масачузетския технологичен институт (МТИ) Макс Тегмарк публикува статия, в която проверява интерпретацията на множеството светове. Въз основа на предложения от други автори Тегмарк изследва идеята за „квантово самоубийство“, при което човек може да пътува през измеренията, за да намери вселена, в която е оцелял след фатално събитие.

Експериментът за квантово самоубийство е подобен на „котката на Шрьодингер“, само че с хора. Човекът, обект на теста, ще бъде прострелян с „квантов пистолет“ – пистолет, зависим от две възможни завъртания на квантова частица, едното от които изстрелва куршум, а другото – не. Ако експериментаторът оцелее, той ще постигне „квантово безсмъртие“.

Така по същество някой теоретично може да живее вечно.

Но има и проблеми с квантовото самоубийство и квантовото безсмъртие и дори поддръжници на теорията като Макс Тегмарк признават, че е твърде вероятно теорията да не е вярна.

Може би най-сериозният проблем с квантовото безсмъртие е невъзможността му да се справи с физическото разпадане и стареене. В края на краищата, колко дълго един човек може да избегне фатални инциденти или здравословни усложнения, преди тялото му вече да не е в състояние да се поддържа?

Освен това то не се занимава с проблема на бавната смърт. Някой може да умре в продължение на няколко месеца или дори години, като постепенно губи съзнание. Тази постепенна загуба на съзнание представлява голям проблем за квантовото безсмъртие. Къде ще отидат части от вашето съзнание и може ли то да се разпространи в множество реалности, разкъсвайки собственото ви себеусещане?

„В края на краищата, умирането не е нещо бинарно, при което сте или мъртъв, или жив – по-скоро има цял континуум от състояния на прогресивно намаляващо самосъзнание. Подозирам, че когато остарея, мозъчните ми клетки постепенно ще се предадат (всъщност това вече започна да се случва…), така че ще продължа да се чувствам самосъзнателен, но все по-малко и по-малко, като крайната „смърт“ ще бъде доста антиклиматична“, отбелязва Макс Тегмарк.

Накрая, теорията за квантовото безсмъртие е почти невъзможно да бъде доказана. Тъй като понастоящем научната общност не разполага с възможности да пътува на квантово ниво и да „избира“ алтернативните пътища, които биха позволили на съзнанието да продължи, е невъзможно да се докаже дали теорията е вярна или не.

Засега квантовото безсмъртие и квантовото самоубийство остават само провокиращи мисълта концепции, които ни приканват да се замислим какво означава да си жив – и какви други версии на живота може да има.