Как Джордж Ферис създаде най-голямата въртележка и творението му го погуби
Виенското колело е една особена атракция на всеки по-сериозен панаир можем да видим, че присъства като едно от най-любимите въртележки. Според историята, през 1889 г. с празнуването на 100-годишнината от Френската революция, парижани имали възможността да видят невероятната Айфелова кула, която освен всичко имала и много малък и кокетен апартамент на върха, използван от учени, за да гледат звездите. Със сигурност монтирането на кулата е една от особените инженерни успехи на Франция.
По това време всички погледи са насочени именно там и всеки конкурент обръща много сериозно внимание на конструкцията, която да произведе, за да демонстрира не само инженерната сила на дадена страна, но и да привлече колкото се може повече туристи. Ръкавицата е хвърлена, а мнозина започват да мислят как да привлекат погледите на следващия по-голям панаир. Густав Айфел работи около 3 години, за да вдигне впечатляващата структура, а междувременно следващият световен панаир ще бъде представен в Чикаго.
Още от 1893 г. американският град е наддавал и е бил готов да посрещне всички гости от света, защото датата се пада с 400-та годишнина от откриването на Америка от Христофор Колумб. Какво може да бъде построено, за да видим колкото се може повече хора, които да искат да го зърнат. Времето тече, а нито един от артистите и архитектите няма решение на въпроса. Даниел Бурхам накрая решава, че всичко може да бъде направено, но идеята трябва да бъде уникална, впечатляваща и невиждана до този момент. И точно тук пристига Джордж Ферис. Неговото име се появява на бял свят в правилният момент.
33-годишният инженер от Питсбърг има желанието да експериментира със стоманата, която към този момент била в изобилие, докато останалите строят конструкциите за самия панаир. Ферис пристига с идеята да създаде огромно метално стоманено колело, което да се върти като колело, но не се движи. По това време Бурхам смята, че тази идея е особено опасна, а и самата конструкция изглеждала доста чуплива. Джордж добавил, че неговото колело щяло да вози посетителите, да ги издига на високо и след това да ги спуска надолу, като височината трябва да е доста впечатляваща, за да може всеки да погледне височината на града.
Инженерът дори предлага височината да е достатъчна, за да може мнозина да видят и статуята на свободата, когато са на върха. Никой обаче не бил толкова очарован от идеята, впрочем мнозина се притеснявали от факта, че подобен проект няма шанс да се построи. По тази причина самият Ферис решил да заплати сумата от 25 000 долара от своите собствени спестявания. След като парите отиват за още повече работници, инженери и изобретатели, сумата за проекта се оценява на приблизително 400 000 долара. Можем спокойно да си представим в днешните пари каква точно стойност ще има, но в началото на XIX век, това е била особено висока инвестиция. В 11-я час на на 16 декември 1892 г. колелото било завършено и спокойно хвърляло ръкавицата си срещу Айфеловата кула.
Били добавени около 36 кабинки и всяка една можела да събира около 60 души. Практически можем да си представим кабини с размерите на автобуси, с чиято помощ се качват и повече пътници. Конструкцията наистина е впечатляваща, но нека не забравяме, че цената за возене на 21 юни 1893 г. е 50 цента за 20 минути. Колелото на Ферис е обявено за 8-то чудо на света. В следващите 19 седмици, повече от 1.4 милиона души заплащат сумата, за да видят панорамата на града. Мнозина биха помислили, че Джордж Ферис става изключително богат, но истината е малко по-различна, след като колелото е разглобено, редица инвеститори започват да си търсят правата и парите.
Освен това самата конструкция трябва да се премести и дори и опитите да бъде в друг квартал на града, пак удрят на камък. Повечето жители започнали да се оплакват от огромната аудитория, която блокирала инфраструктурата на града. През 1896 г. Ферис се разделя със своята съпруга. Няколко месеца по-късно обявява банкрут и се оказва, че страда от тиф. Не е ясно дали е успял да погаси дълговете си, но на 37-годишна възраст умира внезапно и признава, че създаването на тази конструкция е била и най-голямото му проклятие. Впрочем, точно оттам идва и името на въпросното колело в английския език – Ferris Wheel.
При нас е известно като виенско колело, защото първите посетители на Австрия са имали честта да се возят на такова. Има една много важна подробност, която не трябва да забравяме. Макар и мнозина американци да се гордеят с колелото на Ферис, трябва да запомним, че оригиналната идея никога не е била негова. Тази атракция е присъствала в България още от XVII век. Липсата на механична сила и електричество е била компенсирана с няколко силни мъже, които да въртят въпросната въртележка.
Снимка: By Адам Олеарий / Adam Olearius – "Описание путешествия в Московию и через Московию в Персию и обратно" [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11207457
Питър Мънди е описвал видяното, когато решил да пътува из Европа и Азия и когато дошъл през 1620 г. в пределите на Османската империя, датата съвпадала с мюсюлманския празник байрам. Питър разказва как децата сядат на малки пейчици и мъжете въртят бавно цялата конструкция посредством ръчки и в един момент децата са на върха, а в следващия се спускат обратно надолу. През 1615 г. римският пътешественик Пиетро Дела Вале забелязва същата конструкция и в Константинопол. Когато се качва на тази въртележка, групата мъже е достатъчно силна, за да прави оборотите с особена скорост.
В последствие такива колела са открити и в други държави като Индия, Румъния и Сърбия. А това може да ни подсказва, че най-вероятно са атракция, която е много по-стара, отколкото самият Джордж Ферис подозира. Разбира се, днес няма как да бъде потвърдено кой е точно създателят, все пак интервалът от време е доста голям, самият Ферис не може да потвърди откъде идва вдъхновението, но историята пази архивите и доказва, че виенското колело или колелото на Ферис е българско и добре познато на всички балкански страни.
