Франкенщайн-самолетите, сглобени от донори

Големият сребърен самолет, паркиран на открито поле, е единствената достойна цел в радиус от километри. Японските бомбардировачи бързо обсипват открития Douglas DC-3 (моделът на основната снимка) със стотици картечни изстрели. Хю Уудс, пилот на Китайската национална авиационна корпорация (CNAC), наблюдава от близкия хълм. Сърцето му потъва, когато 100-килограмова бомба се детонира под дясното крило на самолета му, хвърляйки пръст, трева и натрошен алуминий из цялото летище Суйфу.

Екипажът и пътниците му са живи и невредими, но скъпоценният му самолет го няма. С изкривено крило няма да има шанс да се вдигне отново. Скоро ще се върнат още нападатели, за да го довършат тотално. Най-доброто, което Уудс и хората му могат да направят, е да скрият ранения самолет сред дърветата, да се свържат по радиото с базата и да се надява на чудо.

През пролетта на 1941 г. транспортните самолети на компанията Дъглас са почти безценни в Китай. Когато шефът по поддръжката на CNAC Зигмунд „Сол“ Солдински получава новината в Хонконг, той решава, че вече е време да си сипе. Докато Сол удря няколко чаши уиски White Horse, той обсъжда проблема с директора Уонг.

В Китай няма резервно крило за DC-3, а авиокомпанията ще отнеме месеци да направи ново. И след това не могат да го изпратят, поне не и с американски кораб, защото има закони за неутралитет по време на войната. Дори да имат готово крило и то да е в Хонконг, как щяха да го занесат на 1400 километра? С кораб, след това с камион? На пръв поглед няма практически начин да се свърши работата.

Обратно в хангара на CNAC, Солдински се приближава до група механици, които ремонтират Douglas DC-2. Когато ги пита дали крило DC-2 може да стане на DC-3, те го гледат безмълвно. Мрачният стар Сол най-после беше полудял…

Но след като правят някои измервания, изчисления и експерименти, скоро става ясно, че Сол, дори леко пиян, има доста добри инстинкти. Пестеливият Доналд Дъглас и неговите инженери всъщност използват приспособленията за крилата и централната част на DC-2 и в по-новите си DC-3. Не приляга перфектно, но ще да работи, ако приемем, че ремонтираният самолет може да лети с крило, което е почти метър и половина по-късо от оригиналното.

Когато резервното крило най-накрая пристига в Суйфу, отнема няколко дни на да се смени – да се отстрани осакатеното дясно крило и да се постави новото с помощта на подложки, новопробити дупки и доста молитви. През цялото време мъжете наблюдават небето, надявайки се японците да не се появят отново, за да развалят целия план.

Макар и привидно наивен в началото, планът на Сол успява. Пилотът на CNAC Хал Суит излетя с очуканата птица и казва, че тя лети изненадващо добре, въпреки че самолетът непрекъснато се килва настрани като автомобил, който е бил сериозно ударен. След безопасното пристигане в Хонг Конг, механиците на CNAC правят няколко снимки на това, което на шега наричат „DC-2½“, преди да започнат дългата работа по ремонта на самолета.

Това странно приключение в Китай съвсем не е единственият подобен случай на самолет, построен от два или повече други самолета. Боевете през Втората световна война довеждат до редица странни въздушни франкенщайна.

Boeing B-17

По време на американските бомбардировки в Европа, Осма въздушна армия се нуждае от всеки боен самолет, до който може да се добере, което често означава извършване на тежки ремонти на тежко повредени бомбардировачи. През октомври 1944 г. B-17G с прякор Little Miss Mischief поема опустошителен удар от германскo 88-милиметрово оръдие над Кьолн. Пилотът се връща безопасно на летището в Басингборн, но ремонтните работи са жестоки. Носът и крилата на Little Miss Mischief са почти недокоснати, но задницата почти я няма. За да върнат бомбардировача в действие, механиците ползват самолет-донор.

Те намират каквото им е нужно, на около 40 километра северно, в депо за отпадъци. Wallaroo Mark II от 303-та група бомбардировачи е уцелен в носа по време на мисия над Берлин през април 1944 г., след което претърпява колапс на основния колесник през следващия август. Опашката на B-17 обаче е до голяма степен невредима и би била идеална за Little Miss Mischief.

В продължение на 40 дни мъжете от 441-ва подстанция в Басингборн закачат опашката на Wallaroo към построената от дъщерна на Lockheed фирма предница на Little Miss Mischief. Използвайки части от още 13 други самолета, те също заменят обшивки, крилови панели и вертикалната опашка. Резултатите са поразителни: предната половина – Little Miss Mischief – е гол метал, а задната част – Wallaroo – е в избледняло маслинено сиво върху сиво.

Най-известният Франкенщайн е умишлено построен така, че да изглежда като проект по Труд и техника. В романа от 1964 г. „The Flight of the Phoenix“ 12 мъже, загубили се в либийската пустиня, конструират нов самолет от останките на Fairchild C-82 Packet, с който катастрофират. За филма по книгата от 1965 г. продуцентите поръчват на базираната в Калифорния компания Tallmantz Aviation да построят летящия самолет.

Фюзелажът и опашката на машината са направени от тръби и шперплат, оформени така, че да се приличат на откъртени от сградата на измислената нефтена компания C-82 от романа. Крилата се от бракуван Beechcraft C-45, а задното колело идваше от северноамериканския L-17 Navion. Строителите взимат двигател, капак и витло от North American T-6. Единственият по рода си самолет е инспектиран, счетен за годен за летене и регистриран под името Tallmantz Phoenix P-1 в документацията на Федералното управление на гражданската авиация на САЩ.

Когато контузия отстранява основния пилот Франк Талман, неговият партньор от Tallmantz Aviation Пол Манц поема управлението. Той е опитен пилот – въздушен състезател и авиационен консултант с над 25 000 часа във въздуха. Докато снимат в изгарящата долината Бътеркъп в Аризона на 8 юли 1965 г., Манц и каскадьорът Боби Роуз минават с Phoenix само на няколко метра от повърхността на пустинята. Кадрите, заснети от множество ъгли, са монтирани така, че да изглеждат като окончателното, победоносно излитане на досега обречени хора.

При второто преминаване на самолета обаче, той закача пясъка. Задницата му се скършва и след това се откъсва, крилата и пилотската кабина на разцепения самолет се спускат напред и след това се забиват в скалите и пясъка. Роуз е сериозно ранена, но оцелява. Манц от друга страна умира в горящите отломки.