Трамплинът – от идея в главата на едно малко момче до НАСА и астронавтите

Когато 16-годишният Джордж Нисен от Сидър Рапидс, Айова, отива на цирк през 1930 г., в главата на младия гимнастик започва да се формира идея. Той наблюдава как въздушните акробати се пускат от трапеца си на върха на купола и падат меко върху защитната мрежа отдолу.

Може ли да се направи съоръжение, което да позволява на човек да продължи да подскача?

Щеше да отнеме няколко години и няколко неуспешни прототипа, но най-накрая Нисен успява. Неговото изобретение получава патент на 6 март 1945 г., а по-късно регистрира и „Trampoline“ като търговска марка – дума, която идва от el trampolín, испанското название на дъските за скачане в басейн.

Нисен ще получи 44 патента, много от които свързани с неговото устройство, и ще помогне за въвеждането на батута като гимнастическия спорт, който съчетава акробатика с подскачане. Той живее достатъчно дълго, за да го види като олимпийско събитие – на игрите през 2000 г. в Сидн – а сам той трябва да изпробва батута на игрите в Пекин през 2008 г.

С близо 400 милиона долара продажби трамплинът става изключително популярен – за задния двор на къщата и в закрити паркове навсякъде по света. „Татко зе много горд от изобретението си и до какво доведе то“, казва Диан Нисен, дъщерята на изобретателя и национален шампион по батут. „Той го обичаше и не можеше да слезе от него. Знам, че би бил толкова щастлив да види колко много хора използват батута днес.“

Диан Нисен

Джордж Нисен е благословен с атлетични способности. Освен че е шампион-гимнастик – печели три титли на NCAA (Национална асоциация за студентски спорт) в Университета на Айова – той е и отличен гмуркач, който работи известно време, като скача от високи скали във водата, за да забавлява туристите в Мексико, където също обикаля, за да изпълнява акробатични номера с батута си. Но неговият любознателен ум в крайна сметка ще го доведе до успеха.

След вдъхновяващото си посещение в цирка, Нисен започва да работи върху различни идеи – разпъва платно през дървени греди в опит да създаде нещо, което поне малко ще му позволи да отскочи, и дори демонтира собственото си легло, за да използва рамката му за своето изобретение.

„Дядо ми не можеше да разбере защо [Джордж] е разглобил леглото така“, казва Диан.

Нисен продължава да преследва мечтата си и докато е в колежа, където обединява сили с треньора си по гимнастика Лари Грисвалд, за да произведе първия по-убедителен прототип през 1934 г. Той е направен от метални ъглови профили, платно и парчета от маркуч, а по-късно гумените части са заменени с метални пружини за по-голяма издръжливост.

Дуото продължава със своето изобретение като популяризира използването му сред деца и спортисти. С нарастването на популярността му те основават Griswold-Nissen Trampoline & Tumbling Company, а през 1942 г. Griswold отпада от името на фирмата, след като треньорът по гимнастика по-късно напуска бизнеса, за да продължи самостоятелна кариера в акробатиката, гмуркането и шоубизнеса.

„Баща ми знаеше, че тук има нещо“, казва Диан. „Закара го в лагер на YMCA (международна младежка организация, базирана в Женева), за да го изпробва, и децата го харесаха. Не слизаха от него, дори за да отидат до басейна.“

Потенциалът на батута започва да се проявява най-ярко през Втората световна война. Военните го използват като устройство за обучение на пилоти – за да се научат как да се ориентират във въздуха след сложни маневри със самолета.

По-късно тази връзка с военните ще въведе батута и в американската космическа програма, благодарение отчасти на една случайна среща. В края на Втората световна война Нисен е представен на млад пилот, преминал обучението по батут. Оказва се, че и двамата са били във флота и така се заражда една братска връзка – та за цял живот.

Екипажът на Mercury 7

Пилотът е Скот Карпентър (долната редица, най-вдясно), който по-късно ще се превърне в един от астронавтите на Mercury 7. Заедно те помагат за въвеждането на батута в космическото обучение в НАСА, което довежда и до създаването на играта Spaceball, която можете да видите във видеото – cелта й е да накараш противника да изпусне топката. Карпентър я нарича „най-добрата тренировка за пътуване в космоса“.

Тази връзка, заедно с непрекъснатите промоционални дейности на Нисен, засилват трамплина в американското съзнание през следвоенните години и през цялата космическа ера. Нисен се възползва от шанса да обърне внимание на света за неговите тонизиращи предимства, които включват кардио, сила, баланс и обхват на движение, и измисля много фотосесии със своето изобретение, включително скачане на върха на една от пирамидите в Египет и скачане с кенгуру в Сентръл Парк.