На 13 Джени печели Ролан Гарос и US Open при девойките и всички са наясно, че на небосклонът се появява ярка звезда на тениса. Големите спонсори знаят, че нямат време за губене и правят тийнейджърката милионерка още преди да е изиграла първия си турнир при професионалистките. Говорим за пет милиона долара…
Златните години
Още след първия си голям турнир Дженифър изгрява на корицата на Sports Illustrated. Стига до финала и губи от аржентинския секссимвол Габриела Сабатини. По пътя към последната битка Каприати помита три представителки на топ 20 на световната ранглиста.
Няколко месеца по-късно в Сан Хуан печели и първата си титла, а междувременно достига до още един финал – на Family Circle Cup в Хилтън Хед, където губи от Мартина Навратилова. Така Дженифър завършва сезона като осма в света и се записва в историята като най-младата полуфиналистка на Ролан Гарос.
Вторият ѝ сезон е още по-успешен и попада в топ 4 на Уимбълдън и US Open, а по пътя към полуфинала на „свещената трева“ си връща на Мартина Навратилова за поражението в Хилтън Хед. Черешката на тортата е олимпийската титла през 1992 г., която печели след победа на финала над легендарната Щефи Граф.
На една грешка от непоправима трагедия
След феноменалните успехи на тийнейджърката новината през 1993-та, че прекратява кариерата си идва като гръм от ясно небе. Но когато изплуват всички подробности, нещата придобиват смисъл.
Първият тревожен сигнал е кражба от магазин в Тампа.
Младата звезда пробва различни бижута и си тръгва с част от тях по себе си. Тенисистката обяснява, че се е спряла на много неща и е забравила да ги свали. Обяснението ѝ обаче не е от най-убедителните и ѝ е повдигнато обвинение.
Дженифър плаща глоба и е изпратена в психиатрична клиника за лечение в продължение на няколко седмици.
Тази случка е само началото на спиралата от житейски подхлъзвания на детето-чудо на тениса.
Само шест месеца след кражбата Каприати се оказва замесена в афера с наркотици. Стаята ѝ в мотела в Маями, в който живее, е претърсена от полиция, която издирва избягало от къщи момиче. Униформените се натъкват на тенисистката и още няколко младежи, които пушат марихуана.
Докато полицаите още се занимават с тях, се появява и избягалото момиче, а мъжът с нея пуши крек. Този път Каприати е изпратена за месец в рехабилитационен център.
„Бях потисната и тъжна и се чувствах виновна. Бях готова да дам всичките си пари срещу възможността да бъда с човек, който обича самата мен, а не това, което имам. Всичко, което се случваше в главата ми – тенисът, животът ми, семейството, треньорите, приятелите – всичко ме правеше нещастна. Не ставах от леглото с дни. Мразех всичко и всеки и бях обгърната в пълен мрак. В огледалото виждах някакво изкривено аз – ужасна, дебела… Исках да се самоубия“, казва Каприати.
Докато медиите тръбят за нейното оттегляне, баща ѝ обяснява, че дъщеря му просто има нужда от време. „Тя проверява мен, майка си и приятелите си и иска да види как ще реагираме, ако спре да играе тенис“, заявява Стефано Каприати пред The New York Times.
Завръщането
„Начинът, по който беше тласкана към върха от самото начало, струваше твърде скъпо на Дженифър. Тя нямаше нормално детство. Гледам я и ми става много тъжно. Всички я изоставиха – мениджъри, журналисти, играчи, включително и аз – обяснява легендарната Крис Евърт. – Това е ужасно изпитание – да получиш толкова много внимание, успех, адреналин и ентусиазъм на такава крехка възраст. И тогава целият свят изведнъж да се изплъзне изпод краката на едно малко момиче само за част от секундата. Разбира се, че беше депресирана. Хората, които толкова дълго ѝ казваха колко е страхотна, потупвайки я по рамото, изведнъж се насочиха към следващата изгряваща звезда.“
Въпреки огромните разочарования, с които се сблъсква, Дженифър намира сили и след година и половина се завръща на корта. Първоначално е несигурна и скована, а от предишната ѝ игра няма и помен. Каприати обаче доказва на себе си и на другите, че ако искаш нещо много силно, нищо не може да те спре да го постигнеш. И така – в началото на новото хилядолетие – печели три титли от Големия шлем и се изкачва до първата позиция в ранглистата.
Но през 2010-а отново се появяват заглавия с името ѝ и „наркотици“ в тях. Тя вече окончателно е приключила професионалната си кариера, но явно не може да се справи с травмите от детството и бившата тенисистка е откарана в болница след приемането на свръхдоза. Официалната версия е, че е прекалила с хапчетата, предписани ѝ от нейния лекар, но едва ли. Всички са убедени, че става въпрос за дрога.
За съжаление и тази история не е последната. Три години по-късно Дженифър напомня за себе си, нападайки бившия си приятел Айвън Бренън във фитнес зала. Подаден е сигнал и бившата шампиона е задържана и осъдена на обществено полезен труд и е изпратена на курсове за управление на гнева.
Година след нападението ѝ хрумва да се завърне в тениса. На 38!
Започва да публикува снимки в социалните мрежи как тренира, но всичко си остава просто неосъществена идея.
Тъжно и поучително…
А какво ли щеше да се случи, ако околният свят беше подходил по-деликатно към детето-чудо на тениса, което не можа да понесе славата, парите и свръхочакванията, които съсипаха живота ѝ.