Спортни хроники: Когато севернокорейците биеха, за да „не ги изчезнат“, но накрая бяха спрени от Еузебио

През 1966 година любимата игра се завръща на мястото, където е родена. Англия успява да спечели домакинството, справяйки се със силните тимове на Западна Германия и Испания. Всички знаят, че именно „трите лъва“ стъпват на световния връх накрая, но един мач и до ден-днешен е голямата болка на Италия. И е считан за най-голямата сензация, преди Германия да разбие Бразилия със 7:1 през 2014 година.

Над Мондиал 1966 виси буреносен политически облак.

Кадри от Корейската война

Сянката на Корейската война е дебела и навява лоши спомени, въпреки че е минало над десетилетие от края ѝ. Тя обаче е напомняне за първия горещ конфликт в рамките на Студената война – сблъсък между САЩ и техните съюзници от ООН и комунистическите сили Китай и СССР.

Заради промяна на правилата в последния момент, когато става ясно, че най-добрият азиатски отбори в квалификациите ще трябва да играе допълнителен плейоф, Южна Корея се отказва и, по ирония на съдбата, открехва вратите за Северна Корея да се класира.

Това създава допълнително напрежение, защото страната е основен играч в тежката дипломатическа ситуация и няма никакви отношения именно с Великобритания. Въпреки всички обстоятелства, севернокорейците побеждават Австралия с общ резултат 9:2 и се класират на световното преди 56 години.

До последно не се знае дали отборът ще пътува за Острова, защото играчите и щабът не получават визи, но под натиска на ФИФА Северна Корея е допусната до участие с условието, че на самия форум няма да се пуска националният химн на страната и ще бъдат прикрити символите на държавата.

Така в Англия пристигат общо 16 отбора, 10 от които са от Европа, един от Азия, четири от Южна Америка (действащ световен шампион е Бразилия) и един от Африка.

Северна Корея попада в група D със съставите на Италия, СССР и Чили. Един от фаворитите е именно съставът на „адзурите“, който търси реванш за ранните отпадания през 1950-а и 1954-та и заради факта, че не се класира през 1958-а. Този път обаче личи името на Сандро Мацола – 23-годишния син на легендата Валентино Мацола, който е част от великия отбор на Торино, доминиращ в средата на миналия век.

Италианците побеждават Чили с 2:0 в първия мач от груповата фаза. Дуелът е своеобразно продължение на „Битката за Сантяго“ от световното през 1962 година, когато играчите многократно влизат в толкова тежки батални сцени, че трябва полицията да се намесва цели четири пъти. Главният съдия на мача тогава Кен Астън е в основата на идеята във футбола да се вкарат жълтите и червените картони, каквито няма по онова време, и които толкова добре познаваме днес.

В другия мач от групата СССР печели комунистическия дуел с 3:0. Интригата се разпалва, след като Съветския съюз бие Италия и с две победи си гарантира място напред в турнира, докато Северна Корея изравнява на Чили в 88-ата минута за крайното 1:1 и така запазва теоретични шансове да продължи.

Всички очакват Италия да се класира за фазата на директните елиминации, побеждавайки Северна Корея, и за първи път от края на Втората световна война да стигне до този етап от световното.

Никой обаче не очаква, че предстои най-шокиращият мач в историята – такъв, за който ще се говори десетилетия напред.

През 1948 година начело на Северна Корея застава Ким Ир Сен – брутален и жесток човек, който бързо става известен с култа към личността му. В страната официално е наричан Великия вожд, вписан е в конституцията като „вечен президент“ и e споменат в преамбюла ѝ 16 пъти. През 1966 година той поставя ултиматум на националния футболен отбор: „Футболът е доминиран от европейци и южноамериканци. Ние, хората от Африка и Азия, сме пренебрегвани, като цветнокожи. Заричам ви да направите поне една победа“, заповядва Ким Ир Сен. Много години по-късно част от главните герои на този мондиал ще разказват в документални филми, че мачът срещу Италия е бил за техните животи.

Това е самата истина – ако искат да не изчезнат безследно по лагери и мини, футболистите се нуждаят от чудо.

В началото на срещата Марино Перани изпуска няколко добри положения за „скуадра адзура“. Фаворитът в двубоя е изненадан, че неговият съперник не се отбранява отчаяно, а опитва атакуващ футбол и дори малко е стъписан от случващото се.

След половин час игра футболистът на Болоня Джакомо Булгарели контузва тежко коляното си. По това време смените още не са разрешени и травмата означава, че през следващия един час италианците ще са с 10 души на терена.

12 минути след излизането на Булгарели, Пак-Ду Ик шокира не само

Италия, но и целия свят, вкарвайки за 1:0 за Северна Корея.

През второто полувреме италианците създават добри възможности да изравнят, но в този ден сякаш и съдбата не е на тяхна страна. Нито Джани Ривера, нито някоя от другите звезди от Ботуша съумява да промени развоя на събитията. В заключителните минути дори Пак-Ду Ик получава възможност отново да отбележи, но е спрян от вратаря Енрико Албертоци.

„Гигантът е мъртъв“, гърми пресата след победата на Северна Корея с 1:0.

А героите не само пиша история, но и спасяват животите си, доказвайки, че на световно първенство няма невъзможни неща.

Магическата приказка на аутсайдера обаче не свършва тук. В 1/4-финала срещу Португалия азиатският тим повежда с 3:0 и оставя без думи всички на планетата. След това обаче изгрява геният на Еузебио, а реалността бързо удря севернокорейците като товарен влак.

Черната пантера вкарва четири гола, а „мореплавателите“ продължават напред с резултат 5:3.

След мондиала при италианците е време за реформа. Феручо Валкаре́джи е избран за селекционер на отбора, заменяйки Едмондо Фабри. До 1967 година той води Италия заедно с Еленио Ерера, а после поема кормилото сам.

Две години след най-големия срам в историята си „скуадра адзура“ става европейски шампион, а на следващото световно играе финал.