45 години от най-великото спортно събитие на 20 век: Мохамед Али срещу Джордж Форман
Датата е 30 октомври 1974 година. Целият свят се подготвя за един двубой, което ще промени завинаги историята на бокса. Критиците по-късно ще го нарекат „най-великото спортно събитие на 20 век“. Според различни данни, това е едно от най-гледаните спортни събития, предавани на живо. Повече от 50 милиона души са платили, за да го гледат в затворени кина. 1 милиард души стоят пред екрана, а точката на интерес е Киншаса, Заир. Публиката на стадиона е повече от 60 000 души и през последните няколко месеца Заир приветства туристи от цял свят като всяка вечер присъства в международните новини.
Каква е причината? Дон Кинг най-накрая успява да събере най-талантливите атлети на планетата на едно място. Мохамед Али и Джордж Форман ще бъдат гвоздея на програмата в „The Rumble in the Jungle“. За мнозина днес това може да е просто мач за тежката категория в бокса, но за милионите пред екрана има много по-дълбока символика.
Но преди удрянето на първия гонг е редно да проследим историята, за да знаем как се стига до тук.
Касиус Клей се ражда на 17 януари 1942 година в Луисвил, Кентъки. Семейството му е добро, но Кентъки е известен със своите расистки движения и много скоро малкия Касиус започва да изпитва затруднения. Автобусите са разделени на бели и цветнокожи, а ресторантите имат ограничен достъп. На 12-годишна възраст съдбата се намесва в живота на малкия Касиус. Някой открадва колелото му и той отива в полицията, за да се оплаче. Обяснява на полицаите, че ако хване извършителя ще му пукне главата от бой и полицаят го кара да му покаже на какво е способен. В този момент можем да кажем, че бъдещият шампион успява да замени колелото за своето бъдеще. Джо Мартин се заема сериозно с тренировката на момчето и продължава да разпалва страстите в този вид ръкопашна битка. След време таланта му го води до Фред Стоунър, който според бъдещия шампион е изградил стила му и е калил издържливостта му.
Годините с бокса минават и Касиус най-накрая достига до олимпийските игри в Рим през 1960 година. Там печели златен медал и с това доказва, че най-доброто предстои. Зад гърба си има около 100 победи и само 5 загуби. Щастлив от факта, Касиус се прибира в родния си град и решава да вечеря в един от най-скъпите ресторанти, където гостите най-често са бели. При опит да влезе, служителите го молят да напусне. Клей показва медала и напомня, че го е спечелил за САЩ, но това още по-малко трогва собствениците. Обиден и разгневен, олимпийският шампион отива до реката и хвърля златото там, очевидно няма никаква полза от него.
Професионалната му кариера започва същата година в края на октомври. Клей трупа победи зад гърба си, но също така не спира да използва голямата си уста за привличането на внимание. В един от мачовете срещу Джоунс, Клей получава много сериозен удар още в първия рунд, но печели мача с решение на съдиите. Именно тогава за първи път проговаря и Сони Листън (тогаващният шампион в тежка категория). Думите на Листън са „Ако се бия срещу него, най-вероятно ще ме съдят за убийство“. В края на годината напуска настоящия лагер, защото въпреки победите е принуден да мие чинии и да слугува на останалите боксьори.
След 3 години Клей вече се опитва да уреди мач за титлата. Неговото поведение предизвиква постоянно Сони Листън в кавги и пререкания, докато не се стига до официалната дата на мача – 25 февруари 1964 година. Тогава Али за първи път взима шампионския пояс в тежка категория. Новият световен шампион е само на 22 години, когато унижава Сони Листън на ринга. Същата година Касиус Клей приема исляма и се прекръства на Мохамед Али. Реваншът срещу Сони Листън завършва още в първия мач, след като фантоменален удар поваля бившия шампион.
Флойд Патерсън също усеща гнева на шампиона, след като отказва да използва ислямското му име. През целият мач Али го налага и крещи един и същ въпрос по него „Как се казвам?“. За първи път от много време афроамериканците имат герой, който определено отказва да играе по линията на правителството, законите и други морали. Али е символ на вироглаво упорство срещу всички несправедливости и неслучайно става добър приятел с Малкълм Екс.
Единственият начин да бъде премахнат безкръвно новия герой е чрез Виетнамската война. Правителството решава да изпрати шампиона на повторна военна служба, но той отказва. В резултат на това губи правото си да се бие в следващите 3 години, когато един атлет е във върховата си форма. В периода от 25-29 години, Али изчезва от картата и до известна степен мизерства.
Със завръщането си на 11 август показва, че е в добра форма и успява да победи Джери Куири. Феновете искат да видят дали Фрейзър може да се справи срещу Али и се подготвя за тази среща. Това е и мачът, в който Мохамед Али започва да показва, че не е железен. Публиката също вижда, че за първи път шампиона не може да понася тежките атаки. В последния рунд Али пада на земята в следствие на мощно ляво кроше, а съдията по-късно казва, че никога не е виждал човек да бъде бит така. Мохамед става на 3-тата секунда и губи мача. Годината е 1971. Втората им среща не е за без пояс, защото младият Джордж Форман е успял да унищожи Фрейзър. Победата е за Али, но целта вече е друга – атака по световната титла.
През 1974 година и Киншаса става столица на едно от най-известните спортни събития в света. 2-метровият Джордж Форман е само на 25 години и вече е доказал, че има невероятна сила и в двете си ръце. Срещата му с Джо Фрейзър показва точно това. Гигантът буквално унижава своите опоненти и всеки точен удар е практически нокаут. Светът иска да види дали устатият симпатяга Али е запазил онзи хъс, който е имал преди години. Али е на 32 години и за мнозина точно това е момента за залез и пенсиониране. Боксът не е вечен спорт и все още никой не е избягал от стареенето. Междувременно в Киншаса се провежда музикален фестивал и някои от най-големите звезди са изпратени да подгряват събитието. Джеймс Браун, Б.Б. Кинг и още много други подготвят света за много сериозен сблъсък.
По време на тренировките Форман е наранен и иска да прекрати събитието, но инвестициите вече не позволяват подобни рокади и е принуден да се бие. Цената не е само шампионски пояс, не е само милионите долари, а и битка в която героя на афроамериканското общество се изправя срещу цяла страна. Това е мач, в който скоростта се изправя срещу силата.
В първия рунд става ясно, че силата и енергията на Форман са категорични. Шампионът започва да скъсява дистанцията, сече пътя за отстъпление с още по-яростни удари и до края на рунда всички остават с впечатление, че това наказание ще приключи много бързо. Али също вижда, че няма как да победи с груба размяна на удари. Ще спечели този, който играе по-умно.
В края на рунда Али вижда още една подробност. Една крачка на Форман е еквивалент на две крачки на Али. Друга изненада за Али е, че температурите рядко падат под 30 градуса. Тренировките са изпитание и за двата лагера, но след като Али е много по-лек, осъзнава, че огромният Джордж Форман ще може да поддържа това темпо известно време. Без да казва забелязаните тенденции, Мохамед бързо променя тактиката и започва да виси по въжетата. Блокът му е железен и страдат само тялото и ръцете, без да има излишни удари по главата. Съдиите не могат да дават точки за такива попадения. Пластичният Мохамед не спира да се увива и да пречи допълнително на властния шампион да поразява целта. За да продължи агресията, претендът винаги използвал някой прав удар, който да мотивира Форман да продължи канонадата от удари. В следващите рундове започнали да дават резултат, защото шампионът видимо изпитвал болка от тях. Рунд след рунд без особени успехи, Джордж нападал своя опонент.
Във всеки удобен момент и клинч, Али не пропуска да прошепне в ухото на шампиона „Само толкова ли можеш, Джордж?“, „Казаха ми, че можеш да удряш здраво, Джордж?“, „Бил си силен като Джо Луис, Джордж?“.
В 7-я рунд всички смятат, че агонията ще бъде прекратена и всеки момент голямата уста на Али ще бъде затворена. Гонгът сякаш го спасява от пълното унижение. И така достигаме до края на книгата. В 8-я рунд Али продължава да виси на въжетата. Форман вече няма сили и много по-често е в клинч с Али, ударите му са хаотични и вече са още по-слаби. В един от клинчовете, Мохамед пуска няколко десни удара по челюста на Форман, следвани от серия бързи удари в главата на шампиона, завършващи с невероятен ляв удар, който безпроблемно се стоварва върху лицето на Форман. Олюлявайки се, Голиат пада като талпа на ринга. Следва невероятна експлозия на стадиона и с викове никой не може да повярва какво се случва. Следва броене, но съдията вижда отчаяните опити за изправяне и става ясно, че мачът няма да продължи. Всички прегръщат новия шампион, докато Форман си тръгва от ринга така, сякаш никога не е присъствал.
Неговият коментар след години за този мач ще е „Очаквах, че той е поредната нокаут жертва и до седмия рунд вярвах в това. Понякога сънувам този мач и се събуждам облян в пот.“.
