Кратка история на маратона

Противно на общоприетото схващане, че маратонът идва от класическия свят, той всъщност е сравнително модерно изобретение. Докато древните олимпийски игри датират някъде от 776 г. пр. н. е., няма данни да се е провеждало състезание от 42 километра. Маратонът обаче е включен в първата модерна олимпиада в Атина през 1896 година.

Във Великобритания има традиция за състезания на дълги разстояния и въобще за предизвикателствата за издръжливост. Маратонът обаче е идея на Мишел Бреал, французин и студент по гръцка митология. Изследването на Древна Гърция е важна част в образованието на западния елит и идеята на Бреал произлиза от легендата за атинския куриер Федипид, който през 490 г. пр. н. е. тича от мястото на битката при Маратон до Атина, за да предаде съобщението „Нике!“ („Победа!“). След това той незабавно пада и умира.

Стадион Панатеней

Всички знаем тази история и без значение дали е достоверна или не, на 10 април 1896 г. 17 бегачи се подреждат за първия олимпийски маратон от Маратон до стадион Панатеней в Атина – разстояние от 40 км. Състезанието е спечелено от местен жител на име Спиридон Луис и довежда до много национални радости в Гърция. След успеха и драмата на първото състезание, маратонът бързо се утвърждава като най-очакваното събитие на Олимпийските игри.

Но през 80-те години, вместо занятие за професионални атлети, маратонът придобива масов характер. Ерата на маратоните в „големия град“ започва през 1970 г. в Ню Йорк и в него участват всички видове бегачи. През 60-те години има бум на джогинга, първоначално в САЩ, а след това и в Европа. Със своите нискотехнологични изисквания и ползи за здравето, джогингът отразява антимодерните настроения, които се основават на контракултурата и нарастващата загриженост за околната среда. Посланието „спортът за всички“ е популяризиран и от европейските правителства като част от по-широки кампании за здравно образование.

Първият маратон в Ню Йорк през 1970 г. има 127 участници, а през 1979 г. те вече са 11 500. През 2015 г. – 50 000. През 1981 г. се провежда първият лондонски маратон, в който участват 7055 бегачи.

Една социална група повече от всяка друга олицетворява съвременния маратон – жените. Маратонът не само осигурява огледало за развитието на женския спорт през 20 век, но също така дава видим израз на фаминизма. Най-известният бегач на Лондонския маратон, например, е световната рекордьорка за жени Пола Радклиф – титла, която тя постигна през 2003г.

Първоначално на дамите е забранено да участват в маратони. Тогавашното медицинско мислене за ограниченията на спортните способности на женското тяло, съчетано с идеи за ролята на жената в обществото и доминираните от мъже спортни организации ограничава участието на жените в спорта като цяло.

Ранните изяви на жените в маратоните са обещаващи. Поне една жена, Стамата Равити, бяга през 1896 г., макар и по собствена инициатива, а не в състезанието, а британска състезателка Виолет Пиърси е бяга по маршрута на Политехническия маратон през 1926 г. Въпреки това, първият олимпийски маратон за жени се провежда едва през 1984 г. в Лос Анджелис.

През 60-те години женското присъствие в маратонското бягане става по-забележимо. На Бостънския маратон през 1966 г. Роберта Гиб успява да избяга до финала, но без реално да е записана официално за участие. На следващата година Кати Суицър, 19-годишна студентка по журналистика, стана първата жена, която стартира Бостънския маратон като официално записана бегачка с номерче. За да скрие пола си обаче, тя се записва като К. Суицър.

Тя бе забелязана от служител, който се опита да я блокира, но въпреки това тя завърши курса.

Кати Суицър

Маратонът в Ню Йорк е първият, който официално позволява на дамите да се запишат за участие. Скоро последват и други състезания, но първоначално броят им е малък. На първото състезание в Лондон 300 жени са само 4,25% от общия брой. До 2015 г., според runrepeat.com, делът на жените, които бягат на британски маратони, е 33,9%. Най-ниският дисбаланс между половете е в Северна Америка, където през 2015 г. жените са около 45% от тичащите. Приемането на дял IX през 1972 г., който забранява дискриминацията в американските образователни институти, е важен фактор за този скок.

Вече не само за елитни спортисти, днес маратонът е свързан до голяма степен с личното предизвикателство – възможност за хората да тестват своя характер, както и своята физическа форма. Нещо повече, популярността му в световен мащаб продължава да се увеличава заедно с нивата на участие, а значението на маратона като голямо спортно и културно събитие получава допълнителен драматизъм с бомбардировките на Бостънския маратон през 2013 г.