24-часовото състезание, което спаси Jaguar от пълен фалит – сър Джон Еган заложи съдбата на компанията на карта
Сър Джон Еган е човек, който вижда много сериозен потенциал в Jaguar. След като успява да го измъкне от сигурната икономическа смърт, правейки една много добра сделка, осъзнава и горчивата реалност. Автомобилната марка разполага с достатъчно средства, за да пусне новия XJ40 седан, но за нищо повече. Компанията има своите добри моменти, но при завършването на сделката не може да се похвали с някакво внимание и продажби.
Еган е на друго мнение и осъзнава, че единственият шанс да спечели вниманието на публиката, връщайки реномето на банкрутиращия кораб, е с помощта на моторните спортове. Планът е да върне Jaguar в Льо Ман и да се бори срещу едни от най-големите брандове в историята. По това време Porsche вече са станали дежурни шампиони, появата и на Sauber-Mercedes също не прави живота му по-лесен. На фона на всичко това, собственикът все още няма отбор, нито болид за състезанието.
Еган се обръща към човек с доста опит в създаването на бързи и почти луди машини. Том Уолкиншоу успява дори да произведе няколко интересни спортни автомобила – TWR е известна компания, но самият конструктор знае, че трябва да надмине конкуренцията, при това с доста ограничени средства и повече мечти и надежди. Състезания като Льо Ман не са това, което повечето виждат във Формула 1. Тук се изисква сила на пилотите, сила на машината, достатъчно подготовка, за да няма никакви изненади и нерви, преплетени от стоманени въжета.
Днес най-вероятно щяхме да говорим за изключително лесна и почти елементарна задача, особено след като самото състезание започна да се ориентира повече към електричеството, отколкото към грубите конски сили. В миналото, особено когато Джон Еган иска да върне бойната слава на компанията си, Льо Ман отчита златния период, последната велика ера на състезанията от периода между 1982-1992 г. И както се досещате, златната среда е спазена.
За да има още по-голям успех, Еган ще избере да се състезава в група C. Известна е като прототипи със затворени покриви. При включването на Jaguar, класовете на пистата са цели 9 и още по-добрата новина е, че FIA е успяла да завиши всички критерии относно големите спортни автомобили. Всички състезания в онзи период са над 1000 километра, докато 60-литров двигател със състезателно гориво от 102 октана ще предостави изминаването на 100 километра.
FIA посочва, че всички болиди трябва да имат максимален резервоар от 100 литра и не трябва да надвишават повече от пет зареждания в бокса. В Льо Ман са предоставени около 2600 литра гориво, но всяка следваща година ще открием, че консумацията се намалява, за да се повиши интересът на зрителите. Поставени са изисквания за тегло – минималното трябва да е от 800 килограма.
Единствената свободна секция е избора на двигателя. Ако един конструктор се състезава в някоя от другите групи, той може да използва същия двигател и да го подобрява колкото иска. Французите не са искали да разоряват никого, следователно произведените двигатели могат да редуцират значително разходите.
Появата на Jaguar не идва като някаква изненада или заплаха за Porsche. Те вече са успели да заличат Lancia от състезанието, доказвайки, че имат много повече опит и финансов ресурс. Скромният Ford C100 не е бил конкуренция. В това хубаво меле, Jaguar трябва да осребри последните си чекове с победа или просто да спре да съществува. Джон Еган никога не е казал точно с колко въздух разполага, но е знаел, че без значителна победа, няма как да спаси компанията.
Добрата новина е, че когато отива при Том Уолкиншоу, неговата компания използва V-12 двигатели. Огромният двигател изисква много работа и изчистване на всички детайли. Том разбира ясно, че се изправя срещу немски автомобилен гигант с успехи в почти всеки автомобилен спорт, следователно ще е много трудно да се решат основните проблеми. Дизайнерът се интересувал много от конкурентите си през последните години, Льо Ман е състезание, което се гледа от редица автомобилни фенове, следователно и той е привлечен от технологията.
Описва немските Porsche като твърде немски в дизайна си – огромни спойлери, сериозен двигател и никакво долно сцепление. Том винаги се чудил защо компанията не може да забележи неправилната си предна форма. Американците от Ford са пристигнали при Уолкиншоу и са поискали да работи върху техния Ford C100 Mk3.
За него използвал Лондонския имперски колеж, където има въздушен тунел с движеща се пътека. Дизайнът му позволява преминаването на въздуха под шасито и над задния спойлер. Тук се появява и най-важната информация – въздушният тунел на Porsche е фиксиран. Тези данни подсказват, че центърът на налягането може да бъде повишен с цели 15%.
До тук добре, но какво дава тази информация? Том знае, че единственото място, където трябва да победи Porsche, са безкрайните прави на Льо Ман. За целта започва да намалява въздушното съпротивление на болида до степен, в която теоретично ще може да се говори за скорост от 384 км/ч. Porsche могат да заковат стрелката на 376 км/ч.
Това е основната посока и когато теорията е достигната, идва следващият въпрос, как да се постигне съвършената форма, без да се създава излишно триене? Отговорът – премахнете спойлера. Том прави точно това и Джон Еган ще се върти цял ден и ще се чуди защо неговият Jaguar няма да има огромен спойлер. След няколко дни в каране, най-накрая ще попита дали наистина така работи цялата идея с въздушното съпротивление.
За да компенсира разликите, Том започва да монтира двигателя така, че да позволи повдигане на задницата с 11% при намаляване, а не 9%, както се случва при немците, където този фактор е фатален и затова използват огромен спойлер. Jaguar ще бъдат принудени да върнат спойлера по изискване на състезателната комисия, но това няма да попречи изобщо на Том. Крилото се монтира екстремно назад.
Немците използват най-обикновен алуминий за кокпита, който изглежда груб и недодялан. Том поръчва карбонов монокок и продължава да го използва за цялото шаси. Структурата е съвършена и колата винаги ще бъде в лимита на кантара, без значение, че двигателят е една малка Годзила. Машинното отделение стои на няколко сантиметра от шофьора, все пак всеки сантиметър е от значение. Крайният резултатът е обвързан с 40% аеродинамична форма в предницата, докато конкурентът в най-добрия случай ще извади около 25%.
Какво може да се каже за двигателя? Porsche използват би-турбо с въздушно/водно охлаждане от 6-цилиндров двигател. Той е здрав, може да достави необходимата скорост и е една от основните причини за многобройните продажби. Двигателят на Jaguar е V12, който преминава през редица подобрения през следващите години. Започва от 6 литра и през 1988 г. е 7-литров.
Има и недостатъци, докато мощността е около 700 конски сили, немският опонент често ще премине тази мощност, използвайки принудителното пълнене, но това идва с минуси – повече пространство за грешки и чупене на турбини, по-сложна конструкция и много други. Същото важи и за по-големия атмосферен двигател, който играе пряка роля върху поведението на болида на пътя. Всичко това са променливи, които трябва да се вземат предвид, особено когато съдбата на автомобилната компания е на карта.
Том и неговите механици трябва да помислят какво точно да направят, за да бъдат подготвени за всякакви изненади. При тяхното официално пристигане на френската писта ще се отключат серии от проблеми – първите две състезания ще бъдат пълната трагедия. Машините са впечатляващи, но всички стерилни подготовки в лабораторията не могат да отговорят на изискванията на практиката. Двата болида не само не успяват да завършат състезанието, но и успяват да отпаднат почти в средата на състезанието – изминавайки едва 154 обиколки. През следващата година има малко светлина в тунела, след като Jaguar се класира на 5-то място в състезанието и този път успява да погледне финала и подиума от малко по-близко разстояние. Всички останали победители са Porsche.
Тук идва заветната 1988 г. и Джон Еган вече знае, че или ще има победа или Jaguar наистина ще се погребе. За разлика от предишните години, когато бюджетът е модериран, този път се инвестират последните пари, за да бъде ясно, че няма да има 4-ти опит. Jaguar ще пристигнат с 5 коли от последния си XJR-9LM.
За всяка кола има по два пит отбора, които трябва да обслужват. По-късно ще стане ясно, че всички механици са имали точно по 10 минути интервал, за да обслужват всяка една кола. Нито един не е имал реална почивка и е трябвало да работи в следващите 24 часа, но всички са знаели каква точно е цената и никога не се оплакват. Това ще е последното състезание, ако нещо се обърка, следователно духът на отбора и всеки участник в него, е прекалено висок.
През въпросния юни на 1988 г. Porsche прави своите тренировки и се нарежда на първите три места, докато Jaguar запазва своето 4-то място. Мартин Брандъл успява да постави време 3 минути 27 секунди и 78 стотни. За да бъде сигурни, че Jaguar ще има всичко необходимо, Еган докарва 5 камиона с гуми, съдържащи всички видове, за всякакво допустимо време. Боксът получава достатъчно резервни части, за да сглоби 6-ти болид от нищото, докато една авиокомпания за времето си, известна със своите свръхзвукови полети е била готова да кара части от Великобритания до Франция, за да е сигурно, че всичко необходимо за победата ще е налично.
Пилотите на Jaguar по всички коли са: Мартин Брандъл и Джон Нилсън, Жан Ламерс и Джони Дъмфри и Анди Уолъс, Джон Уотсън, Хенри Пескароло и Раул Босел. Всички те са част от отбора на Роджър Силман. Другите две коли са в отбора IMSA, ръководен от Тони Дов, пилотите са: Дани Съливан, Дейви Джоунс и Прайс Коб в кола номер 21, а в кола номер 22 ще открием Дерек Дели, Кевин Коган и Лари Перкинс.
В 3 часа следобед на 11 юни 1988 г. Jaguar решава своята съдба. Пред близо 260 хиляди души, машините започват да се изстрелват през стартовата линия. Първите три места остават за водещите Porsche 962C. Мартин Брандъл започва да изпитва редица проблеми, след като задният анти-ролбар е бил премахнат още по време на тренировката, за да се пазят гумите от прегряване. Бръндал остава на 5-то място, докато Джон Уатсон се бори за 6-тото с Porsche-то на Стенли Дикенс.
Само след 35 минути на пистата, жадният двигател на Jaguar – този на Уотсон – влиза в бокса за гориво и смяна на пилота. Управлението получава Раул Босел, а когато той напуска, всички останали болиди влизат отново за презареждане. При първото разбъркване става ясно, че Джони Дъмфри е успял да излезе на чело в своя Jaguar XJR-9LM No.2 и е преследван от две Porsche-та зад гърба си. Въпреки кратките протести, че може да изкара още няколко обиколки и да успее да трупа метри в разстояние, веднага е върнат в бокса, оставяйки тройка немски болиди да вземат първото място.
Джон Нилсън изпуска завоя на Индианаполис със своята кола No.1 и трябва да чака помощ, за да бъде изтеглен от пясъчните капани. Когато колата отново запалва двигателя си, той вече е на 15 място.
След първите 12 часа ще стане ясно, че Jaguar и Porsche са сменили водещата позиция около 22 пъти. След още четири часа ще има минимална разлика между двата отбора. Напрежението е доста сериозно и скоро има лек удар между водещите коли, изпращайки и двата лидера обратно в бокса за ремонти. В полунощ идват първите жертви. Скоростната кутия на Уотсон/Пескарело/Босел ще излезе от строя и отборът няма да се класира. Нито една предавка не влиза и това е първият Jaguar извън състезанието.
Бързата комуникация по радиото позволява на кола No.9 на Ламерс/Дъмфри/Уолъс да вземе водената позиция и да се превърне в плячка за Porsche-то на Стък и Бейл. След тях идват Мартин Бръндал и Нелсън. Кола No.21 също ще сигнализира, че има проблеми с предавките и намалява, за да може да се опита да стигне до бокса и поне да финишира. Втората кола на Jaguar продължава да води с цели 25 секунди и продължава да тормози Клаус Лудвиг, който не успява да намери правилната формула, Мартин продължава да стои спокойно на трето място и да чака своя шанс.
Кола 21 успява да стигне до бокса, да се смени скоростната кутия и след още две смени и ремонти ще бъде на 24-то място в 5 часа сутринта. Уолъс влиза в ранните часове на утрото, за презареждане и Porsche поемат водачеството. Жан Ламерс също докарва своя Jaguar в бокса за смяна на пукнато предно стъкло. Докато размяната на места продължава, Мартин и Нелсън продължават да пазят първото място. Към светлата част на деня вече са успели да натрупат ценно време, когато камъче удря радиатора и го пуква. Колата започва да прегрява и охладителната течност изтича по пистата. Преди да се стигне до бокса, един цилиндър се пука и буталото нанася допълнителни щети.
В последните 6 часа ще открием, че кола 2 води пред немските хрътки с повече от 100 секунди. Остават само два часа до финала и Дерек Бел трябва да спре, защото има проблеми с горивната помпа. Неговото място е заето от Клаус Лудвиг, който бързо се опитва да навакса изгубеното време. С доста рискове на пистата, той се нарежда на второ място след лидера. Всяка една от двете коли ще направи спирки за презареждане в различно време, но винаги ще пази 1-та и 4-тата позиция.
След като часовникът затваря 24-те часа, Jaguar XJR-9LM No.2 пресича финиша с 2 минути 36 секунди и 85 стотни, а на второ място се нарежда Porsche. Победата им е първата след близо 31 години без никакви изяви на спортния подиум. 4-тото място е за Jaguar No.22 и Jaguar No.21 на пето място. След пресичането на финала, правилото изисква да се направи една последна обиколка и Том Уолкиншоу ще предаде съобщение на останалите три коли да се наредят за пресичане на финиша във формация. Победата носи и най-големият им успех, целият свят насочва вниманието си към компанията, а с това и продажбите започват да се повишават значително. Немските колеги успяват да вземат 2-ро и 3-то място, но са далече от първото място.
