Една от най-популярните тропи в изкуството е вълкът, който вие към Луната. Но откъде идва?
Ами идеята има дълбоки, но и неясни културни корени. Вълците в западните култури често са били свързвани с Луната по един или друг начин.
Така например гръцката и римската митология ги свързва (както и кучетата) с лунната символика. Хеката, гръцката богиня на Луната, е известна с това, че е имала до себе си глутници кучета. В скандинавската митология вълците Скьол и Хати се свързват респективно със Слънцето и Луната, като и двамата преследват съответните им обекти по небето, за да се въртят деня и нощта.
Според някои източници сенеканците вярват, че вълците пеят и от песента им се появява Луната. Връзката между тези животни и нея обаче е по-слабо изразена при други индиански племена. Вместо това много митове свързват различни животни с различни небесни тела, така че това трябва да се разбира в по-широк културен контекст.
Изглежда, че разказите и страха, свързани с вълците в продължение на векове, са спомогнали за сливането им с Луната в колективното ни въображение. В същото време фазите ѝ са свързани с различни други митове, които се отнасят до поведението на животните и хората, особено с идеята, че тя предизвиква лудост у някои от нас и прави животните по-агресивни.
Тук се намесва съвременното кино. Ако вълците и Луната са имали размита връзка в историята, то възходът на популярните готически филми на ужасите през XX век я затвърждава. Филми като „Човекът вълк“ (1941), „Американски върколак в Лондон“ (1981) и много други свързват поведението на вълците с лунните фази.
Толкова за легендите; какво можем да кажем за истинските вълци? Те може да вият през нощта, за да общуват със своята глутница, да определят територията си и да се намират един друг. Учените обаче не са открили доказателства, че вият повече или по-малко, когато Луната е пълна или в друга фаза.
Това, което знаем, е, че поради височината на тона и прекъсването на нотите, звукът на воя може да се чуе на разстояние до 16 км в открита тундра.
Вълчите глутници често претендират за големи територии, които могат да достигнат до 3 000 квадратни километра. Когато ловуват, животните могат да се отделят едно от друго, така че способността им да надават вой на големи разстояния е ценен начин за комуникация.
Противно на общоприетото схващане, че вълците са просто диви животни, съществува и друга форма на вой, която всъщност изразява привързаност между тях и определени членове на техните стада, като вълците са склонни да вият повече към тези, с които имат по-силни връзки.
По същия начин те надават по-често вой преди и по време на размножителния период, когато търсят партньор. Характерът на вълчия вой може също така да ни даде представа за общия размер и здравето на животното, като по-големите вълци издават по-дълбоки звуци.
Така че, макар да няма значима реална връзка между вълците и Луната, воят все пак е важен аспект от живота на тези социални животни. Вероятно това го прави още по-интересен от всички измислени истории, които можем да сътворим.