Защо носът ни потича, когато ядем люто?
Яденето на пикантна храна може да предизвика разнообразни реакции: паника, сърцебиене, изтръпване на езика, стомашно-чревен апокалипсис, екзистенциален ужас и сълзи от болка и радост. И не на последно място – необичайно течащ нос.
Какво прави храната пикантна?
Химикал, наречен капсаицин, обикновено е причината да усещаме люто. Съединението е активната съставка на лютите чушки, плодове от рода Capsicum, който род включва всичко от скромната пиперка до прословутата Каролина Рийпър. То се съдържа предимно в тънката мембрана, която държи семената, въпреки че може да се открие и в месестата част на някои чушки.
Съществуват и някои други химикали, които предизвикват подобна реакция, като например алил изотиоцианат – съединение, което се съдържа в някои кръстоцветни зеленчуци и което придава аромат на горчицата, хряна и уасаби.
Защо пикантните храни се усещат „горещи“?
Тези химикали дразнят лигавиците на организма, вътрешната обвивка на някои органи и телесни кухини, като стомаха, белите дробове, устата, очите… и ноздрите. Реакцията на дразнене се предизвиква от това, че химикалът се закача за определени рецептори в мембраната, които се стимулират от болка и топлина. В случая с капсаицина това е рецепторът TRPV1.
Така тялото и конкртно мозъкът ни решават, че са застрашени и в резултат инструктират мембраните да изпомпват повече слуз, за да отмият чуждото тяло. Така започваме да слюноотделяме, очите ни се насълзяват, а носът ни започва да тече.
Дори и химикалът да не стигне до носа, той може да бъде провокиран да реагира, тъй като сензорните нерви в устата и гърлото имат общи пътища с тези в носната кухина.
Защо хората обичат пикантни храни?
Северна тупая
Лютите растенията произвеждат капсаицин като защитно средство, за да спрат животните да ги ядат.
Интересно е, че капсаицинът дразни само бозайниците. Птиците например могат съвсем безнаказано да ядат люти чушлета, тъй като техните TRPV1 рецептори се различават леко от нашите.
Човекът и тупаята са единствените бозайници, за които е известно, че активно търсят лютото на капсаицина. Това не е защото сме мазохисти (поне не в повечето случаи).
При хората е просто защото възпламеняването на рецепторите за болка по този начин може да предизвика реакция на лек стрес, която провокира тялото да освободи прилив на „щастливи химикали“ като ендорфини и допамин. И обратното, тупаята има генетична мутация в рецептора TRPV1, която я прави по-малко чувствителни към паренето, причинено от капсаицина.
Самият химикал не е токсичен за хората, въпреки че консумацията на значителни количества може да предизвика множество неприятни симптоми – от силна болка до стомашно-чревни смущения. Проблемите, свързани с него, до голяма степен се дължат на естествената реакция на организма ни, а не на това, че самият химикал е вреден.
Въпреки това силата му не бива да се подценява. Капсаицинът и други свързани с него капсаициноиди са активните съставки в някои спрейове за самозащита – включително от 200-килограмови мечки.
