Защо кучетата махат с опашка
След хиляди години съжителство с опитомените кучета е изненадващо да си помислим, че все още не разбираме напълно защо те махат с опашки. С надеждата най-накрая да разгадаят тази загадка, авторите на ново становище предполагат, че това поведение може да е възникнало, за да задоволи присъщото на хората чувство за ритъм.
Макар да се смята, че кучетата махат с опашка, когато са щастливи, научната литература невинаги потвърждава това. Например след преглед на повече от 100 проучвания авторите откриват доказателства, че агресивните кучета размахват опашки повече от послушните – „резултат, който противоречи на широко разпространеното убеждение, което свързва размахването на опашка с положително настроение“.
Други проучвания, включени в прегледа, установяват, че кучетата махат, когато им се представят случайни предмети като вентилатори и найлонови торбички, „като се смята, че махането с опашка в тези ситуации показва положителни емоции и/или висока възбуда, но не и страх или стрес“. В други случаи домашни любимци са наблюдавани да махат, когато искат да бъдат нахранени, което предполага, че поведението може да функционира и като сигнал за искане.
Изправени пред толкова разнообразни и противоречиви данни за махането с опашка, авторите на изследването в крайна сметка не са в състояние да направят окончателни заключения защо кучетата Правят така. Въпреки това те предлагат две хипотези, нито една от които не е проверена, но и в двете има някаква логика.
Първата е известна като хипотеза за „синдрома на опитомяването“ и гласи, че махането с опашка може да се е появило като непреднамерен резултат от човешкия подбор за други качества. В подкрепа на тази теза изследователите посочват проучване, проведено върху сребърни лисици, които в продължение на 40 поколения са били отглеждани така, че да стават все по-кротки и послушни.
„Въпреки че махането не е било пряко селектирано, опитомените лисици са показали подобно поведение и са имали по-завити опашки“, пишат авторите. „Това би могло да се дължи на генетична връзка между селекцията за кроткост на характера и анатомията на опашката“, продължават те, като всичко това подсказва за възможна случайна връзка между дружелюбността и по-подвижните опашки при опитомените кучета.
„Алтернативно, махането може да е било една от целите на процеса на опитомяване, като хората (не)съзнателно са избирали кучета, които махат по-често и потенциално по-ритмично“, казват изследователите. „Наричаме това хипотеза за „опитоменото ритмично махане“.“
Макар и силно спекулативна и недоказана, тази теория се основава на изследвания в областта на когнитивната неврология, които показват, че човешките мозъци имат естествено предпочитание към ритмични стимули. „Тази склонност към изохронни ритми може да е стимулирала подбора към забележимото ритмично махане с опашка при кучетата и може да обясни защо те го демонстрират толкова често при взаимодействието си с нас“, заключават изследователите.
Признавайки несигурния характер на предложенията си, те казват още, че нито една от тези хипотези понастоящем не е подкрепена с убедителни доказателства. Поради това призовават за по-подробни проучвания, които да проследят движението на опашките на кучетата в различни ситуации и да проследят мозъчната активност, свързана с махането.
