Вижте как ще изглежда следващия ни суперконтинент

Преди около 200 милиона години последният суперконтинент Пангея започва да се разпада, а тектониката на плочите бавно премества континентите в света, който познаваме днес. Тази тектоника в никакъв случай не е приключила – от което се появяват няколко предложения как ще изглежда бъдещият ни свят.

Тектонските плочи са открити сравнително скоро. Въпреки че германският метеоролог Алфред Вегнер за първи път предлага континентален дрейф през 1912 г. – и изказва хипотезата, че континентите някога са били обединени в суперконтинент, наречен именно от него Пангея – трябва да дойдат 60-те години на ХХ век и да се появят редица нови технологии, за да могат учените, изследващи океанските хребети, да обяснят процесите, които стоят зад движението на земната кора.

Оттогава насам са съставени модели на тектонските плочи, като включват нови данни – и дори се опитват да моделират как може да изглежда Земята в своето геологично бъдеще.

Един от тези екипи, който изследва как приливните и отливните вълни се влияят от движението на плочите, създаде такъв модел.

Симулацията в никакъв случай не е окончателна по въпроса, тъй като други екипи създават свои собствени модели въз основа на нови данни и/или по-добро разбиране на процесите.

Като цяло тези модели нямат за цел да открият формата на бъдещите континенти на Земята, колкото и да е интересно да се види, а да ни разкажат за нея сега.

„Вероятно това не означава нищо за хората сега, през нашия живот“, обяснява в изявление през 2016 г. океанографът Матиас Грийн от Училището по океански науки към Университета Бангор в Менай Бридж, Великобритания, и водещ автор на изследването. „Но то подобрява разбирането ни за взаимодействията между тектонските плочи, климатичната система на Земята, нейните океани и дори за това как еволюцията на живота, поне до известна степен, се определя от това взаимодействие.“

От своя страна, моделът предоставя доказателства, че в момента Земята преминава през период на особено силна приливна енергия, който ще продължи около 20 милиона години. Когато се формира следващият суперконтинент, океанските басейни ще образуват едно огромно водно тяло, което вече ще има ниска енергия на приливите и отливите, което ще доведе до по-малки вълни и по-слабо смесване на хранителните вещества в него. В резултат на това океанското дъно вероятно ще стане лишено от кислород и от живот, което донякъде прави анимацията горе малко печална…