Трябва да изстудим Арктика

Арктика се затопля четири пъти по-бързо от останалия свят, а в някои райони дори седем пъти. Това показват нови изследвания на група норвежки учени. Този ефект, наречен „Арктическо усилване“, е добре документиран, въпреки че новото проучване установява, че регионът се затопля дори по-бързо, отколкото се смяташе досега.

Една от причините е загубата на ледена покривка над морето: откритата океанска вода абсорбира повече радиация от слънцето, отколкото белия лед, така че, когато ледената покривка намалява, скоростта на затопляне се увеличава.

Тези промени могат да имат огромно въздействие върху други части на света. Топящата се ледена покривка на Гренландия може да повиши морското равнище, например, а океанските течения да бъдат променени, което от своя страна да повлияе на метеорологичните модели на всички места по света.

Тогава очевиден въпрос е дали има някакъв начин да спрем затоплянето конкретно в Арктика? За щастие, има потенциални решения, които да търсим, дори и всички те да не са доказани на практика.

Пинатубо, 1991 г.

Да напълним небесата с малки частици

Първата идея би била да се освободи материал като серен диоксид в стратосферата, което би причинило образуването на малки частици, които ще отразяват повече от слънчевата енергия обратно в космоса. Така с по-малко слънчева радиация, която навлиза в ниските части на атмосферата, земята отдолу ще се охлади. Този процес е известен като „инжектиране на стратосферен аерозол“.

Концепцията се проучва от известно време и е подобна на това, което се случва, когато изригне голям вулкан. Например изригването през 1991 г. на планината Пинатубо във Филипините освобождава около 20 милиона тона серен диоксид и частици пепел и охлажда планетата с около 0,5 градуса за една година (за контекст, това временно премахва около половината от глобалното затопляне от преди индустриалните времена).

Охлаждането на Земята с този метод би включвало вкарване на серен диоксид в стратосферата на ниски географски ширини. След това материалът ще се разпространи по света от ветровете и постепенно ще мигрира към полюса в полукълбото, в което е бил пуснат, като по този начин ще осигури необходимия отразяващ щит. Ако съответно изпускането се приложи на ниски географски ширини в двете полукълба, то би охладило цялата Земя.

Въпреки това, ако искахме просто да охладим Арктика, тогава частиците биха могли да бъдат освободени по-близо до там. Стратосферата също започва много по-надолу (около 9 км на Северния полюс в сравнение със 17 км на екватора), така че самолетите няма да трябва да летят толкова високо.

Изсветляване облаците

Втората идея включва „изсветляване“ на облаците над океана, за да се отрази отново повече от слънчевата енергия обратно в космоса. Това се извлича от наблюдението, че при определени условия частиците, изхвърлени от тръбите на корабите, предизвикват образуването на облаци над океана.

Над сушата има много прах и други малки частици, около които водната опара да кондензира и да се образуват облаци, но над океана те са много по-малко. Облаците, които се образуват над океана, го правят около солени кристали, останали след изпаряването на капчици „морски пръски“ във въздуха.

Но видът на тези облаци зависи от размера на солните кристали: ако са достатъчно малки, тогава облаците се образуват от много малки капчици. Това е важно, защото те изглеждат по-бели от съставените от по-големи капчици и следователно отразяват повече слънчева светлина, дори ако облаците имат същото общо количество вода. Следователно може да е възможно да избелите облаците, като създадете повече морски пръски и така повече малки капчици. Това може да се постигне близо до Арктика чрез разполагането на лодки с помпи и дюзи.

И така, има две идеи, които биха могли да помогнат за запазването на Арктика и да ни спечелят време, докато работим упорито, за да разрешим първопричината за проблема – а именно, че нивото на парникови газове в атмосферата вече е твърде високо и в момента правим нещата още по-лоши.

Въпреки това и двете идеи за спиране на затоплянето в Арктика се нуждаят от много по-целенасочени изследвания и разработки. Тази работа трябва да включва международни групи, но особено тези, които са най-засегнати от изменението на климата и най-малко способни да се адаптират. Това включва местни групи не само в Арктика, но и в други части на света, чиито държави може дори да изчезнат през следващите десетилетия, ако морското равнище продължи да се покачва.