Проблемът да бъдеш красив

Когато видите красив човек, кои са първите психологически качества, които ви идват на ум? Без да знаете нищо за този човек, приемате ли го за интелигентен, щастлив, успешен и общителен? Или, обратното, предполагате ли, че е суетен, нарцистичен и самовглъбен?

Стереотипите за хората, които са физически привлекателни, се основават на предположения, че външният вид на индивида отразява неговите вътрешни качества. Но както е и при другите стереотипи, базирани на външни черти, тези относно красотата са по своята същност погрешни.

„Раждането на Венера“, худ. Ботичели

Ефектът „красивото е добро“ в психологията

Според Да Еуа Хан от Университета в Илинойс в Урбана-Шампейн и Шон Лоран от Пенсилванския държавен университет, „Едно от най-стабилните и добре известни открития в психологията е ефектът „красивото е добро“. Само защото констатацията е добре известна обаче, не означава, че е точна, според авторите. Ключовият въпрос е значението на „добро“. Изследователският екип на Университета в Илинойс отбелязва, че ако дефинирате това качество от гледна точка на морала, ефектът е по-точно да се промени на „красивото изглежда по-малко морално и по-неморално“.

Според Хан и Лоран хората могат да заключат доброта от красивото поради „ефекта на ореола“, при който един набор от положителни атрибути (в този случай красота) се прехвърля към друг несвързан с него набор от положителни атрибути (в този случай доброта). Ефектът на ореола се засилва впоследствие от тенденцията да забелязваме само доброто поведение на хората, които вече сме приели за добри, защото са привлекателни.

За да работи ефектът на ореола, всички атрибути на стереотипа трябва да са положителни – преди да заключим, че красивият човек е добър, този човек трябва също да се разглежда като човек, който не е суетен. След като в главата ни се промъкне мисълта, че този толкова възхитителен човек също е и самонадеян, ако не и малко нарцистичен, ореолът може да започне да се разпада. По думите на авторите, „суетата сама по себе си е черта, на която се гледа доста негативно от другите“. Не само, че хората с висока суета се възприемат като потенциално егоистични и самонадеяни, но също могат да бъдат възприети и като нарцистични и всички нежелани качества, които тази черта предполага.

Възприятието, че са суетни, може да работи срещу ефекта на ореола, но какво може да помогне за повишаване на привидната моралност на един привлекателен човек? Както посочват Хан и Лоран, общителността е част от стереотипа за красивия човек, основан на схващането, че привлекателните имат добри социални умения. Въпреки че общителността няма нищо общо с морала сама по себе си, тя е свързана с топлината. В резултат на това „общителните хора са по-склонни да бъдат възприемани като морални и по-малко неморални“. В края на краищата, ако ни е грижа за другите хора, теоретично трябва да е по-малко вероятно да се възползваме от тях или да ги измамим.

Бюст не Нефертити

Суета, твоето име е нарцисист

В серия от 9 експеримента изследователският екип на университета описва качествата на няколко хипотетични индивида, които или са описани външно, или са представени снимки на лицата им на участниците. В тези експерименти авторите тестват ефекта „красивото е добро“, като променят външния вид на индивидите и описанията им. По този начин те се надяват да определят дали очевидно по-високата суета на привлекателните хора ще накара участниците да ги оценят като по-неморални. И същевременно авторите вярват също, че на красивите ще бъдат приписани по-голяма топлота или общителност.

Констатациите в тези експерименти, всички от които включват хора на възраст от 35 до 45 години, подкрепят цялостния модел, в който по-привлекателните индивиди се възприемат като по-нискоморални поради по-високата си предполагаема суета. Отново, както се прогнозира, по-привлекателните хора се възприемат и като по-общителни, което от своя страна пък предсказва оценки за по-висок морал. Ефектът „красивото е добро“ изчезва, когато суетата влезе в уравнението.

Сега, след като имате цялостен поглед върху резултатите от проучването, време е да се върнем към въпроса защо хората бързат да си правят заключения, когато преценяват добротата само въз основа на лицето на човек. Според авторите този логичен скок се случва не само защото привлекателните хора изглежда постигат красотата си, като отделят време за външния си вид. Суетата е част от по-голямо съзвездие от нежелани черти, свързани с нарцисизма, като двуличие и емоционална студенина, заради които е разглеждана като „неморален порок“.

Помислете за резултатите от един от експериментите, в които Хан и Лоран се опитват да открият дали хората, описани като суетни, ще бъдат оценени и като по-привлекателни. Сценарият за най-суетният човек описва „Ник“ като класически нарцисист:

„Изключително суетен и самовлюбен, когато става въпрос за външния му вид… той никога не напуска къщата, без да се увери, че всичко по него изглежда добре… всеки детайл трябва да бъде проверен и препроверен, за да се увери, че външният му вид е на максимума си… Ник никога не подминава шанс да се погледне в огледало.“

С какво впечатление оставате за Ник? Ако бяхте като хората в проучването, бихте си представили този нарцистичен индивид като изключително привлекателен. Освен това, в съответствие с основните прогнози на изследването, бихте го оценили като по-малко морален и по-неморален. Не само, че привлекателните хора се приемат за суетни, както показва този експеримент, но и суетните хора се приемат за привлекателни, завършвайки кръга от асоциции.

От лицето към личността

Да бъдеш красив може да има своите много предимства, въз основа на проучването на Хан и Лоран, но може и да накара хората да правят неприятни изводи не само за личността, но и за морала ти. Тъй като пътят от суетата до други нежелани характеристики на нарцисизма е кратък, заключението, че човек е привлекателен, суетен или и двете, може да доведе еднакво до погрешни схващания относно другите му лични качества.