Повече време сред природата, по-малка нуждата от лекарства

Честите разходки из зеленина като паркове и градини може да подобри психичното здраве и да помогне за намаляване употребата на лекарства с рецепта за състояния като тревожност, безсъние и депресия, показва ново изследване.

Проучването, публикувано в Journal of Occupational & Environmental Medicine, е проведено от екип от изследователи във Финландия, които пишат: „Смята се широко, че излагането на естествена среда е полезно за човешкото здраве, но доказателствата са противоречиви.“

Надявайки се да нарисува по-точна картина за това как зелените, а и сините пространства в града могат да имат ползи за психичното здраве, екипът събра данни от около 16 000 финландски граждани като ги анкетира за лекарствата, които приемат, колко зелени и сини пространства могат да видят от домовете си и колко често всъщност прекарват време в тези пространства.

За целите на проучването екипът определя зони като паркове, гори, градинки, зоологически градини, гробища и естествени пасища, както и влажни зони и гори като „зелени площи“, а океани, езера и реки като „сини площи“.

Суоменлина, морска крепост в Хелзинки

Трябва да се отбележи, че Финландия има изобилие от горски площи и сравнително зелени градове – и над 180 000 езера (има причина да я наричат „страната на хилядата езера“) – което означава, че повечето респонденти имат сравнително лесен достъп до зелени и сини пространства.

Освен това изследователите се съсредоточават върху рецептурните лекарства, които те приемат, като индикатор за лошо здраве, по-специално тези, използвани за лечение на тревожност, безсъние, депресия, високо кръвно налягане и астма, всички от които са често срещани, но потенциално сериозни здравословни проблеми.

Всеки участник е на възраст най-малко 25 години и е жител на град като повечето идват от Хелзинки, Еспоо и Вантаа – които съставляват най-голямата градска зона във Финландия, според The Guardian.

Те са помолени да отговорят колко често прекарват време или спортуват в зелени или сини пространства между май и септември, като възможните отговори варират от „никога“ до „пет или повече пъти седмично“.

В сравнение с тези, които отговарят с по-малко от 1 посещение седмично, тези, които излизат сред природните пространства 3 или 4 пъти седмично, са с 33% по-малка вероятност да използват лекарства за психично здраве; с 36% по-малка вероятност да приемат лекарства за кръвно налягане; и с 26% по-малка вероятно да приемат лекарства за астма.

Изненадващо, респондентите, които съобщават, че посещават зелени или сини пространства 5 или повече пъти седмично, са само с 22% по-малка вероятност да приемат лекарства за психично здраве и с 24% по-малка да приемат лекарства за астма, отколкото тези, които посещават тези пространства по-малко от веднъж седмично.

По-високите нива на излагане на природата корелират и с по-ниските шансове за приемане на лекарства за кръвно налягане, тъй като тези, които посещават зелени или сини пространства 5 или повече пъти седмично, имат с 41% по-ниска вероятност да приемат такива лекарства, отколкото тези, които посещават тези пространства по-рядко от 1 път седмично.

И въпреки че числата варират леко, когато се вземат предвид доходите на домакинствата и образованието (по-специално, ефектите са по-силни при участниците с най-ниските доходи), връзките и зависимостите все още са до голяма степен непокътнати.

Единственият фактор, който ги отслабва, особено по отношение на лекарствата за астма, е индексът на телесна маса (ИТМ), вероятно защото затлъстяването е известен рисков фактор за развиване на болестта, обясняват изследователите.

Природен резерват във Вантаа (Vanhankaupunginkoski)

Изследването също така подчертава значението на действителното прекарване на времето на открито, вместо просто да се наслаждаваме на гледката на природата, докато си седим у дома.

„Това откритие е в съответствие с предварителните доказателства, които подчертават значението на действителното използване на зелени площи по отношение на психичното здраве, и предполага, че същото важи и за други здравословни състояния, като астма и хипертония“, пишат изследователите.

Разбира се, това изследване не представлява пряка причинно-следствена връзка между естествената среда и подобреното психично здраве, но изтъква възможност за такава връзка, която има нужда от допълнително изследване.

Освен това си струва да се отбележи, че в други части на света достъпът до зелени площи е много по-ограничен, отколкото във Финландия. Градските жители с ниски доходи в Америка, например, се сблъскват с повече пречки, когато става въпрос за достъп до зелени и сини пространства – и лекарства.

Ето защо, както признават изследователите, градското планиране е толкова важно.

„Натрупването на научни доказателства в подкрепа на ползите за здравето от излагането на природата вероятно ще увеличи вниманието към създаване на висококачествени зелени площи в градската среда и ще насърчи активното им използване“, пишат те. „Това може да е един от начините за подобряване на здравето и благосъстоянието в градовете.“