Овцете всъщност са изненадващо демократични, когато сменят водачите си
Следващия път, когато някой ви нарече „овца“, знайте, че не е в крак с най-новите научни открития и всъщност той сам участва в необмисленото следване, в което обвинява нашите вълнисти приятели. Защото ново проучване на поведението на овцете показва, че те проявяват колективен интелект, от който хората – и учени, и цивилни – би било добре да се поучат.
Все пак… като казваме „колективен интелект“, нямаме предвид, че са най-интелигентните животни във вселената. Ето видео на овце в Монголия, които се вървят в кръг с дни без да спират, защото всяка си мисли, че тези отпред отиват някъде…
内蒙古，养殖场羊群连续多日原地转圈，主人诧异：到底是咋回事呢？In Inner Mongolia, the sheep in the farm have been circling in place for many days. The owner is surprised: What's going on? pic.twitter.com/GDV3LyGgga
— 塔娜 (@flyfish6788) November 11, 2022
Популярният образ на повечето, ако не и всички, социални животни, е на лидери и последователи, с динамика между тях, подобна по деспотизъм на тази във феодална Европа. Науката обаче бавно разрушава този образ като разкрива, че видове като вълци и бабуини всъщност са доста демократични в избора си на водач. Сега изглежда, че дори овцете – уж синоним на безмозъчни последователи – грабват инициативата, когато дойде време за избори.
Професор Фернандо Перуани от Университета в Кот д’Азур и съавторите му изследват движенията на няколко стада от 2 до 4 овце, всички съставени от женски на една и съща възраст, за да изследват теориите за стадото като самоорганизиращ се процес. Движенията са проследени от кула наблизо. Те откриват, че овцете редуват пашата и преминаването към по-зелени пасища колективно, като авторите пишат, че „Всеки епизод на движение има временен лидер, който ръководи групата, която е във формация на линията“. Лидерът варира произволно.
Не е известно дали овцете правят така, когато са на по-големи стада или когато има овни.
Вероятната причина, поради която овцете се сменят, вместо винаги да търсят един и същ водач, е, че това им позволява да се възползват от знанията на различните членове на стадото. Ако една овца забележи, че тревата е по-зелена от другата страна на ограда с отворена врата, тя ще поведе стадото през нея – ако не при първа възможност, то възможно най-скоро. С временните лидери се избягва объркването, което всички сме изпитвали, когато група приятели се опитват да решат къде да обядват и никой не повежда хората на никъде.
Йерархичните структури се провалят, когато лидерът пропусне възможност или е прекалено твърдоглав, за да приеме съвет. Освен това поточното лидерство на овцете може да намали конфликтите – много по-лесно е да се приеме решение, което не ви харесва, ако знаете, че скоро ще получите нов шанс вие да вземете решение.
Въпреки че е известно, че много видове се движат без лидери, опитите за моделиране на това поведение се основават на т. нар. модел на Вичек. Вдъхновен от звуците, които издават скорците, този модел на унгарския учен Тамаш Вичек описва как реакцията на няколко индивида към информация като например присъствието на хищник, може да накара цялото ято/стадо(/…) да промени курса си, сякаш всички са ръководени от един мозък.
Но в придружаваща редакционна статия д-р Кристиан Хюпе от Северозападния университет пише, че усъвършенствани версии на модела са станали „жертви на собствения си успех“, прилагайки ги към видове, които се движат по други начини.
Тамаш Вичек
Милиони години еволюция са ни предоставили изобилие от примери за различни начини за самоорганизиране. Днес те са ни полезни при проектирането и синхронизирането на групи от малки роботи, но биха могли да отворят повече възможности за това как и самите ние бихме могли да се организираме.
Като се съсредоточаваме само върху няколко примера от тази палитра, пропускаме това разнообразие – нещо, което Перуани и съавторите му сега ни помагат да коригираме. Въпреки това някои видове може да са по-скоро предупреждение какво да не правим – движенията на рояците скакалци са отчасти в резултат на заплахата от канибализъм (ако не намерят хранителни вещества като сол и протеини, ще почнат да се изяждат един друг).
„Повечето проучвания на колективното движение – и експериментални, и теоретични – разглеждат групи, които остават, от началото до края, в движение“, казва Перуани пред Phys.org. Движението спиране-тръгване като това на овцата е по-типично, но по-малко проучено.
Религиозните организации отдавна насърчават членовете си да гледат на себе си като на овце, пазени от Бог. Днес, докато тези стада почти навсякъде намаляват, кой би могъл да каже дали примерът на истинските овце не е отговорът?
