От колко високо можем да паднем и да оцелеем

Пътувате със самолет. Скучно ви е. Гледате облаците през прозореца. Чудите се какво ли би станало, ако отворите аварийния изход и скочите… Със сигурност ли ще умрете? Или ще се надигнете, ще си наместите няколкото счупени кокала и ще продължите директно към психиатричната клиника с чудесна история?

Как да оцелеем при падане от високо

Нека първо да уточним някои променливи, които често затрудняват този любопитен, макар и болезнен въпрос. Забравете за Феликс Баумгартнер, човекът, който скочи от 36 580 метра – той носеше чудесен космически костюм под налягане и парашут. И пренебрегваме също така това, което експертите по свободно падане наричат „яздене на отломки“, когато, например, самолет се разбие във въздуха и докато падаме, се хващаме за някоя отломка, чиято по-голямата повърхност ще увеличи въздушното съпротивление и ще забави скоростта на падането ни. Все още има вероятност за фатален край, но шансовете ни за оцеляване се увеличават: сръбската стюардеса Весна Вулович пада на 10 kilometra по този начин през 1972 г. и в крайна сметка оживява – след като беше в кома.

Нека вместо това да ограничим въпроса до един човек без никакво оборудване. Отваряте вретата на самолета, скачате и започвате да падате. Какво става сега?

Знаем със сигурност, че човек може да оцелее при падане от поне 6 километра. Толкова високо се е намирал пилотът от Втората световна война Алън Маги, когато е трябвало да изостави самолета си без парашут. Той се разбива през стъклен покрив, който вероятно е помогнал за намаляване на удара. Според Джеймс Какалиос, професор в Катедрата по физика и астрономия към Университета на Минесота, начинът и мястото на приземяване е един от основните фактори за това дали ще станете от земята, или ще отидете още 2 метра в нея.

„Помислете за разликата между това да ударите стена и да ударите матрак. Стената е твърда и времето на взаимодействие с нея е кратко, така че силата на удара ще е голяма. Хората, които са оцелели при падане, са успели да увеличат това време, дори и да е с милисекунди. От 1 до 3 милисекунди, разликата е 300% по-дълго време, съответно три пъти по-малка сила, необходима за същата промяна в инерцията.“ Приземяването на Маги през стъклото вероятно е намалило силата на удара; други оцелели са падали в сняг, дървета или все нещо, което може да поеме по-добре приземяването, отколкото, да речем, бетон.

Другият важен фактор – забавяне на спускането. Ако увеличите площта си, ще е необходима повече енергия, за да се изтласка въздухът от пътя ви, което ще забави падането, както споменахме по-рано. Позицията на „летяща катерица“, с разгънато тяло, е за предпочитане пред падането с краката или с главата напред. „Увеличаването на съпротивлението е най-големият фактор за запазване на живота ви“, казва Какалиос. Очевидно е, че голямата повърхност на парашута е най-добра. Без такъв парашут паднете по корем. „Пуснете химикалка от покрива на блока право надолу и тя може да убие някого. Но ако падне настрани, вероятно няма да убие никого.“

Та кое в крайна сметка е най-високото падане, което някой може да преживее?

Увеличавате въздушното съпротивление. Опитвате се да се приземите в сняг или нещо абсорбиращо. Маги изминава 6 километра, така че знаем, че оттам е възможно оцеляването. Но може ли от по-високо?

Какалиос не иска да предлага прогнози, позовавайки се на многобройните променливи. („Дори това, колко дрехи се веят зад вас, може да повлияе“, казва той.) Но Пол Дохърти, бивш физик и съдиректор на Експлораториума, учебен център в Сан Франциско, Калифорния, казва: „Когато се изкачвате нагоре, въздухът става все по-рядък. Можете при падането да се завъртите толкова бързо, че кръвта да нахлуе в главата ви и да ви убие. Или пък триенето с височината да ви изгори. Ето защо космическите совалки имат топлоизолиращи плочки.“

След като се достигне терминалната скорост (т.е. максималното ускорение, обикновено 200 километра в час за хора със среден ръст и тегло), казва Дохърти, няма значение дали ще падате още 1 или 2, или n километра върху тези на Маги: няма да падате по-бързо. Но ако започнем да се издигаме твърде високо, по-ниското атмосферно налягане означава, че кръвта ни може да започне да кипи. Смята се, че това се случва на около 20 километра, макар че данните очевидно са ограничени, а Дохърти смята, че може да е и на 30. (НАСА изисква костюми под налягане още от 15 километра, за да се подсигури).

Така че падането от височина малко под 20 километра теоретично може да се оцелее? „Да кажем, че 20“, казва Дохърти. „До 30, ако се събудите, след като сте изгубили съзнание. И ако кръвта ви не кипне. И ако другите условия, които споменахме, са изпълнени.“