Редица изследвания намекват, че и други животни (освен нас) може да имат сложен вътрешен живот. Октоподите са ключов пример: проучванията показват, че те са невероятно умни, могат да решават комплексни проблеми и се предполага, че могат да изпитат физическа и емоционална болка. Всичко това може да се приеме като доказателство, че имат съзнание.
Междувременно е известно, че гарваните, кучетата, мишките и слоновете се държат по начини, които биха могли да загатнат, че също са осъзнати. Дори някои от страховитите пълзящи същества като пчели и мухи може да попадат в тази категория.
А сега – на конференция в Нюйоркския университет миналата седмица – почти 40 изследователи подписаха Нюйоркската декларация за съзнанието на животните.
Въпреки че изявлението признава, че „има много неизвестни“, то също така заявява, че „има и силна научна подкрепа за това, че и други бозайници и птици имат съзнание“.
„Второ, емпиричните доказателства показват поне реалистична възможност за съзнание при всички гръбначни (включително влечуги, земноводни и риби) и много безгръбначни (включително най-малко главоногите мекотели, десетоногите ракообразни и насекомите).“
Под „съзнание“ се разбира осъзнаването на животното за себе си или заобикалящата го среда. Чувствителността, от друга страна, е аспект на съзнанието, който описва способността на животното да преживява и усеща нещата.
„Чувствителността се отнася до способността на животното да изпитва субективни преживявания, като удоволствие, болка, страх и други емоции. Въпреки че тези понятия може да са свързани, чувствителността се отнася изрично до способността на животното да усеща света“, казват Михаела Перейра Андраде и Татяна Лейте, членове на екипа за изследване на октоподите към Инициативата за диви животни.
Пред лицето на нарастващите доказателства, че животните могат да правят точно това, учените „приемат темата сериозно, а не я отхвърлят като налудничава по начина, по който може да са правили в миналото“, казва Джонатан Бърч, философ в Лондонското училище по икономика и политически науки и един от подписалите.
„Това, което декларацията казва, е, че има достатъчно доказателства за реалистична възможност някои видове да са съзнателни, макар и с доста различно съзнание от хората“, добави Анил Сет, директор на Центъра за наука за съзнанието в Университета на Съсекс и още един от авторите на въпросния документ.
Други изследователи обаче са по-скептични и твърдят, че това, което сме открили досега, не е непременно показателно за съзнание. Но подписалите се надяват, че тяхното изявление ще предизвика повече изследвания в тази посока, както и преосмисляне на хуманното отношение към животните в законотворчеството.
„Когато има реалистична възможност за съзнание при животно, е безотговорно да се игнорира тази възможност при решения, засягащи това животно“, се казва в декларацията. „Трябва да обмислим рисковете за благосъстоянието му и да използваме доказателствата, за да адресираме правилно тези рискове.“