Можем ли да умрем от болка
Има много случай – когато си ударим крака в масата; онова място на лакътя ни; зъбобол, мигрена и още много подобни – когато наистина си припомняме колко тегаво нещо може да бъде болката. И като се има предвид интензивността на преживяването ни, спокойно можем да се запитаме: може ли всъщност болката да ни убие?
Но първо…
Какво представлява болката?
Хората сме изключително чувствителни благодарение на сложната мрежа от нерви, която преминава през цялото ни тяло (първата в историята пълна дисекция на човешката нервна система, на снимката горе, показва колко обширна е тя). Пълни с откриващи опасности ноцицептори, нервите ни могат да уловят промени в температурата, химическия баланс или налягането. Но самата болка не се усеща от тези нерви, а от мозъка: когато си ударите пръста, болката всъщност не е в пръста; тя е резултат от преценката на информацията от мозъка, който комбинира това, което сетивата му казват, с очаквания, основани на предишно излагане на болка.
Това означава, че когато мозъкът създаде болка, той избира мястото къде да ни боли въз основа на „най-доброто си предположение“. И обикновено се справя добре, но понякога не се – както в случая с т. нар. рефлекторна болка, когато може да ни каже, че ни боли рамото, докато всъщност имаме проблем, например, в корема.
И така, ако болката е основно интерпретация на информация от мозъка…
Може ли болката да ви убие?
Сама по себе си болката не може да ни убие, но физиологичните ѝ ефекти могат и не е изненада, че тя е един от най-силните симптоми на редица потенциално смъртоносни заболявания и травми. Пример за това са вирусите.
„Когато хванете вирус, имунната ви система реагира, за да защити тялото ви: тя инициира възпаление – и болката е един от кардиналните признаци на това възпаление“, казва д-р Франциска Денк, старши преподавател в Кралския колеж в Лондон, която се занимава с изследване на болката.
„Болката се причинява от нервите в тялото ви, които усещат, че имунните клетки са активни и по този начин разбират, че тялото ви е атакувано. Те реагират като изпращат сигнали до мозъка, за да ви насърчат да си почивате и да не се движите твърде много, докато имунната система не си свърши работата и възпалението не отшуми.“
Освен основните заболявания или наранявания, които причиняват силен дискомфорт, болката може да допринесе и за риска от смърт на човека поради стреса, който оказва върху организма.
Какво може да причини болката на тялото
„Силната болка е невероятен стрес“, пише Форест Тенънт в „Практики за намаляване на болката“. „Силните болкови изблици, остри или хронични, карат хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос да произвежда глюкокортикоиди (кортизол, прегненолон) и катехоламини (адреналин и норадреналин) в опит да овладее биологично стреса. Катехоламините имат директен, мощен стимулиращ ефект върху сърдечносъдовата система и в резултат на това възникват тежка тахикардия и хипертония.“
Подобни изблици на болка могат да повишат сърдечния ритъм на човек до над 100 удара в минута и да предизвикат опасно високо кръвно налягане, което е особено вредно при пациенти с вече съществуващи здравословни проблеми – а може да бъде повишено още повече и от друг страничен ефект на силната болка.
„В допълнение към освобождаването на катехоламини от надбъбречните жлези, болковите пристъпи предизвикват свръхактивност на автономната симпатикова нервна система, която допълнително стимулира тахикардията и хипертонията, предизвикани от катехоламини“, продължава Тенънт. „Тези физиологични ефекти комбинирано могат да окажат такова напрежение върху сърцето, че да предизвикат коронарен спазъм, сърдечна аритмия и внезапна смърт.“
Така че, въпреки че болката сама по себе си не е пряка причина за смърт, тя може да окаже значително влияние върху изхода на пациента, ако не се управлява правилно. За щастие, благодарение на анестезията можем да блокираме дори много силната болка, което позволява на хирурзите да разрязват хора, без те да усещат нищо.
Но когато се порежете на лист хартия и няма наблизо нито един хирург да ви помогне, ще трябва да се справите сами.
