Могат ли растенията да умрат от старост

Знаем много за стареенето при хората и дори вече имаме представа как да забавим този процес. Но какво можем да кажем за ситуацията при растенията? Имат ли те предварително определена продължителност на живота? Могат ли да умрат от старост?

Както може би знаете, ако някога сте се занимавали с градинарство или сте си купували саксийно цвете от магазина: растенията умират. Твърде много вода, твърде малко вода, недостатъчно светлина, прекалено много светлина, липса на хранителни вещества, преторяване, паразити, болести – това са само част от най-честите причини, поради които любимата ни плява може да е поела пътя към голямата саксия в небето. Всички тези фактори на околната среда помагат за определянето на продължителността на живота на растенията, но както и при нашите видове, генетиката също играе своята роля.

Пандо – колония от трепетлика – е едно от най-старите дървета, за които знаем. Оценките за възрастта му варират до 900 000 (или дори 1 000 000) години.

При липса на неблагоприятни условия растенията могат да живеят дълго – но в крайна сметка ще умрат от старост. Дори най-старите дървета в света не са безсмъртни и с възрастта здравето им се влошава, макар че това е почти незабележимо за нас. „Те живеят толкова дълго, защото разполагат с много механизми за намаляване на голяма част от ефектите на стареенето. Но си има граници“, казва растителният биолог Серги Муне-Бош в изявление от 2020 г. „Съществуват физически и механични фактори, които ограничават способността им да живеят неограничено дълго.“

Както може да се очаква, продължителността на живота им зависи от вида на растението: някои живеят хилядолетия, докато други издържат колкото да произведат семена и да цъфнат.

Според Кралското градинарско дружество (британска научна благотворителна организация) растенията могат да бъдат разделени на три групи в зависимост от продължителността на живота им: едногодишни, двугодишни и многогодишни. Едногодишните растения растат, произвеждат семена и умират в рамките на една година, докато двугодишните живеят два вегетационни сезона. Растенията, които живеят по-дълго от това, съответно се наричат многогодишни.

В рамките на жизнения цикъл на всяко растение има два етапа – ювенилен и възрастен – чиято продължителност е различна при различните видове. Младите растения преминават през листовиден, нецъфтящ растеж, докато възрастните растения могат да цъфтят.

Растенията са способни на „неопределен растеж“, което означава, че продължават да растат, докато не умрат.

„Продължителността на живота на растенията е силно променлива; някои дървета, например, постигат нещо, което изглежда като безсмъртие в сравнение с животните“, пише К. Клейборн Рей за рубриката „Научни въпроси и отговори“ на The New York Times през 2018 г. „Една голяма разлика при растенията е, че техните образувателни тъкани, наречени меристеми, изглежда остават вечно млади и възобновяеми.“

Меристемите са области от неспециализирани клетки в растенията, които са способни на клетъчно делене. Те съдържат стволови клетки с потенциал да се превърнат във всеки вид специализирана клетка, което означава, че имат способността да обновяват и израстват която и да е част от растението, когато това е необходимо.

„Един клон на дървото може да умре, докато на друго място се появява нов клон. Корените продължават да растат през целия живот на растението“, добави Клейборн Рей.

Въпреки това всички растения, без значение колко добре се грижат за тях или колко генетично са предразположени да живеят дълго, в даден момент загиват благодарение на добре познат ни процес, известен като стареене. С напредването на възрастта клетъчното делене на растенията се забавя, докато накрая не спре напълно, което довежда до невъзможност за регенериране и в крайна сметка до смъртта на растението.

Няколко фактора могат да повлияят на този процес. Например растителните хормони или регулаторите на растежа могат да стимулират или възпрепятстват стареенето. Балансът на тези хормони може да бъде повлиян от сезонни фактори и такива от околната среда, които предизвикват биохимични промени в растението.

При хората дължината на теломерите играе важна роля за дълголетието, а при растенията изглежда оказва влияние върху жизнения им цикъл, като е свързана с вариациите във времето на цъфтеж, въпреки че не е известно дали въздействието ѝ върху продължителността на живота е приложимо и за растенията.

Неизбежно всички растения в крайна сметка трябва да стигнат до смърт – било то от ръцете на околната среда или от възрастта.