Миризмата на старите хора наистина съществува, но не всеки ще я има

Съществува широко разпространено схващане, че възрастните хора имат характерна миризма; малките деца особено много обичат да отбелязват, че „дядо мирише странно“. Изследователите са проверявали дали въпросният аромат действително е присъща част на остаряването, продукт на околната среда или някакво самовнушение.

И въпреки че са открили, че миризмата е най-вече ефект от промяната на химикалите, произведени от нашето тяло, и са идентифицирали участващите молекули в нея, изглежда също така, че мозъкът на този, който помирисва миризмата, също има роля в цялата ситуация.

През 2001 г. екип от изследователи, ръководен от д-р Шиничиро Хейз от Центъра за разработка на продукти, Йокохама, кара субекти на възраст между 26 и 75 години да носят специални ризи, които улавят телесните им миризми, в продължение на три нощи. Молекулите, прилепнали към петната на ризата, след това са извлечени и прекарани през масспектрометър, за да се отделят съединенията за анализ.

Авторите откриват сложна комбинация от химикали, но повечето от тях не се повлияват от възрастта… Освен само 2-ноненал – алдехид, който се намира единствено върху ризи, носени от хора на 40 и повече години, и нарастващ като количество паралелно с възрастта.

Докладът в Journal of Investigative Dermatology, за работата, разкрива, че не изпотяваме 2-ноненал на никоя възраст. Вместо това, кожата на по-възрастните хора отделя омега-7 ненаситени мастни киселини, които се превръщат в 2-ноненал, когато се разградят от излагане на въздух. Липидните пероксиди ускоряват този процес.

Хейз и съавторите стигат до заключението си въз основа на извадка от само 22 души, но работата изглежда издържа изпитанието на времето и не последват опровержения.

Проучване от 2012 г. в PLOS ONE, ръководено от д-р Сузана Митро, тогава в Monell Chemical Senses Center, установява, че хората могат да различават миризмите на тялото на хора над 75 и под 55 години, но не и между тези на 20 години и на 45-55 години.

Но работата на Хейз показва, че не всички сме обречени да носим аромата на старостта. Средните концентрации на 2-ноненал за хората на възраст 40-70 години са 2,6 части на 1 милион. Въпреки това двама субекта на 60 години и един над 70 години произвеждат толкова малко 2-ноненал, че дори масспектрометърът едва успява да го открие – носовете не биха имали никакъв шанс. Това е половината от хората над 60 години в проучването.

Мононаситените омега-7 киселини също показват ясна нарастваща тенденция с възрастта, но за около половината от субектите над 40 години нивата са минимално по-високи, отколкото сред по-младите участници, ако изобщо е имало разлика.

Установено е също, че други животни като мишки и елени миришат различно с възрастта.

Защо кожата отделя повече от химикалите, които се превръщат в 2-ноненал, с напредването на възрастта, остава загадка. Ултрадарвинистите, които приписват всеки биологичен феномен на естествения или половия подбор, смятат, че има известно еволюционно предимство в сигнализирането за старост. Но дори те се затрудняват да обяснят какво може да е, особено след като хората разчитат повече на другите си сетива и имат много други начини да изпращат съобщения. Голямото разнообразие сред по-старите субекти на Хейз допълнително подкопава търсенето на еволюционно обяснение.

Алтернативна възможност е освобождаването на омега-7 просто да е следствие от стареенето на тялото, а разграденият продукт да е страничен ефект. Тялото разполага с ензими, които обезнасищат мазнините и тяхното количество може да се промени с напредването на възрастта по много причини, вероятно увеличавайки в същото време количеството омега-7.

„Миризмата на стар човек“ обикновено се приема за нещо лошо и Хейз и съавторите казват, че 2-ноненал има именно такава „неприятна миризма на мазнина и трева“. Това е молекулата, която придава на отлежалата бира нейния „картонен“ вкус, което я прави враг номер едно за химиците, които искат да направят бирата трайна по-дълго.

Миризмата на трева обаче не звучи толкова лошо. Освен това, когато Митро кара хората да помиришат миризми, събрани от хора на различна възраст, тези от по-възрастните донори, не са определени като по-неприятни и всъщност се смятат за по-малко интензивни от тези на младите.

Митро и съавторите спекулират, че миризмата на стар човек се счита за неприятна само в контекст. Обществата с по-голямо уважение към възрастта може да я възприемат по различен начин.