Маймуни са плавали от Африка до Южна Америка на салове

Съвременните маймуни са доста умни, но вкаменелости, открити близо до границата на Перу и Бразилия, разкриват колко умни са били и техните предци.

Ново проучване установи, че преди 35 милиона години група от вече изчезнали маймуни прекосява Атлантическия океан на естествен сал от Африка до Южна Америка.

Според Smithsonian предците на днешните вълнисти маймуни и капуцини за първи път са пристигнали в Западното полукълбо, като са плавали върху рогозки от растителност и пръст.

Изследването на Университета на Южна Калифорния, публикувано в списание Science, предполага, че съвсем различен, вече изчезнал праисторически вид парапитеци, е направил същото.

Според CNN сега експертите смятат, че този вид, наречен Ucayalipithecus perdita, е извършил 1500-километровото пътуване по време на тропическа дъждовна буря. Най-интересен е фактът, че именно малкият им ръст може да им е позволил да оцелеят това коварно приключение.

„Би било изключително трудно, въпреки че много малки животни с размерите на Ucayalipithecus биха имали предимство пред по-големите бозайници в такава ситуация, защото биха имали нужда от по-малко храна и вода, които салът им от растителност би могъл да осигури“, казва авторът на изследването Ерик Зайферт.

„Вероятно това е причината повечето подобни случаи, за които знаем от фосилните записи, да включват много малки животни“, допълва Зайферт.

Зайферт открива комплект от четири вкаменени зъба от тази втора група примати на брега на река Рио Юруа в Перу. Смяташе се, че въпросният вид е живял само в Африка, докато палеонтологът не откри доказателствата в скала на 32 милиона години.

Скенерни снимка на фосилизирани кътници, открити в Амазонка. Снимка: Ерик Зайферт

Палеоприматологът Елън Милър от университета „Уейк Форест“ обяснява, че „зъбите на парапитеците са отличителни“, което означава, че е много малко вероятно друга форма на маймуна или животно да е имала такива.

Може би най-удивителна е била формата на придвижване на Ucayalipithecus.

„Саловете“ са представлявали парчета пръст, които са се откъсвали от бреговата линия при суровите метеорологични условия. Тогава находчивите малки примати се качвали на тези малки плаващи острови и се отправяли към Новия свят – милиони години преди да се появи tozi izraz.

Изследователите като цяло са съгласни, че има само два други вида „имигранти“ бозайници, които са оцелели при прекосяването на Атлантическия океан, въпреки че начинът им на придвижване все още е предмет на сериозни спорове.

Първите са маймуните от Новия свят, или широконоси примати – пет семейства маймуни, които днес се срещат в Южна и Централна Америка. Другите са вид гризачи, наречени Caviomorpha, които са предци на животни като капибара.

Тези изчезнали вече примати предприемат своя поход през късния еоцен, когато разстоянието между африканския и южноамериканския континент е било между 1500 до 2000 километра. Макар че това все още е доста дълъг път, той е далеч от днешното разстояние от 3000 километра.

„Мисля, че всички са изненадани, че приматите са преплували дълги или дори средни разстояния“, казва Милър.

Тенрек

Въпреки че за някои е трудно да го разберат, животни като лемурите и тенреците са се придвижвали с подобни естествени салове от континентална Африка до Мадагаскар. Разбира се, това са само около 420 километра – но теорията, че животните са използвали части от растителността, за да пътуват до други острови или континенти, е съвсем реална.

Зайферт обяснява, че през късния еоцен настъпва глобален период на захлаждане, по време на който много древни видове примати в Европа, Азия и Северна Америка изчезват. Въпреки че няма доказателства за алтернативен маршрут за прекосяване на океана, самият Зайферт се съмнява в идеята за саловете.

„Трябва да призная, че бях много по-скептичен към рафтинга, докато не видях видеоклип с рогозки от растителност, плаващи по Панамския канал, с изправени дървета върху тях и може би дори с плодове“, казва той.

Всеки случай това не е било особено приятно пътуване за животните. Изследователите смятат, че по това време е имало силни бури, при които маймуните е трябвало да се държат здраво за дърветата, за да оцелеят хаоса. Но в крайна сметка тези вкаменелости добавят безценно парче от древния екологичен пъзел на Южна Америка.

„Откриването на Ucayalipithecus разкрива, че през последния век сме пропускали цяла глава в хрониката на еволюцията на приматите в Южна Америка“, казва Зайферт.

Освен това вкаменелостите са открити във вътрешността на континента, на около 4000 километра от източния бряг на Южна Америка. Това означава, че парапитеците не само са успели да прекосят океана, но и са се развивали добре, след като са пристигнали.

„Последиците от това изследване трябва да променят правилата на играта в биогеографията на приматите“, казва Милър. „Мисля, че изследователите ще се заинтересуват повече от обясняването на подобни събития като си кажат: „Добре, знаем, че се случват такива неща, така че при какви обстоятелства можем да очакваме да се случат?“