Ледостон: Как древният свят научи за магнетизма
Eдна от най-големите детски радости е да научиш за магнитите – привидно вълшебните предмети, които карат метала да се мърда сам.
Съвременните магнити обикновено се произвеждат, като се вземат феромагнитни материали като желязо или никел, нагряват се и след това се подлагат на силно магнитно поле. Но ние знаем за магнетизма много преди първите магнити да бъдат произведени през 1600 г. от физика Уилям Гилбърт благодарение на „лодестона“ – естествено намагнетизирани парчета магнетит.
Магнетитът, един от най-разпространените видове руди, се привлича от магнитите. При определени обстоятелства обаче той може да се намагнетизира по естествен път, създавайки далеч по-редкия лодестон. Експеримент на върха на планината Саут Балди близо до Сокоро, Ню Мексико, при който се използват гръмоотводи за привличане на мълнии към парчета магнетит, показва, че те наистина предизвикват магнитно зареждане на камъка, което е вероятно обяснение за това как лодестонът се магнетизира в природата и защо се среща на повърхността, но не и под нея.
Компас, направен чрез оформяне на магнитния камък във формата на лъжица.
Този камък се споменава от римския философ и естествоизпитател Плиний Стари, който предава легенда за „пастира Магнес“, който се натъкнал на него „и се твърди, че го е намерил, когато пирончетата в обувките му и накрайникът на тоягата му се залепили за него, докато пасял стадото си“.
Този разказ е публикуван през 77-79 г. от н. е., но хората са знаели за лодестона много преди това. Първото споменаване на магнитните му свойства е от 600 г. пр. н. е., когато гръцкият философ Талес от Милет забелязва, че желязото е привлечено от него. Препратки към магнетизма се появяват и в китайска книга от IV в. пр.н.е. „Книга на майстора на дяволската долина“, макар че до XII в. сл. н. е. лодестонът е използван в района за създаване на компас за навигация.
