Костницата в Седлец: Как костите на хиляди хора украсяват стените на църква

Като гледаме отвън, гробищната църква на Вси светии в Чехия, тя изглежда причудлива и невзрачна. Но под тази готическа сграда ще открием последното място за почивка на между 40 000 и 70 000 души, чиито кости са художествено подредени в елегантни форми.

Практически всеки ъгъл на това болезнено място е облепен с човешки останки, разположени по организиран и впечатляващ начин. Поглеждате нагоре и виждате ярък полилей, висящ от тавана, украсен с поне една от всеки вид кост в човешкото тяло.

Наричано още „Църквата на костите“ (колко изненадващо!), то се намира на един час път с влак от Прага, в малкото градче Седлец.

И не се е появило по погрешка. Както може да очаквате, предисторията на църквата има необичайна и вълнуваща история.

Тя започва през 13-ти век, когато местният абат е изпратен в Светите земи в Йерусалим, откъдето се предполага, че донася шепа пръст. Твърди се, че почвата идва от Голгота, свещено място точно извън стените на Йерусалим, където, разбира се, Исус е бил разпнат. След завръщането му, хората чуват, че Седлец притежава тази „свята пръст“ и гробището се превръща в много желано място за заравяне на мъртвите, като в крайна сметка дори става едно от най-популярните в Източна Европа.

По някое време през 15-ти век близо до него е построена готическа църква, чието мазе е използвано като костница, която бавно, но сигурно се затрупва с кости.

„Модерното гробище в предградието не е съществувало по това време. Трябва да те погребат в двора на църковата, защото това те държеше под закрилата на църквата-майка и на светиите“, казва д-р Пол Кудунарис, експерт по произведения на изкуството и автор на „Империята на смъртта: Културна история на костниците“.

„Но църковните дворове са много малки пространства, така че когато гробището се запълва, трябва да изровят някого, за да закопаят друг. Така се оказват с огромно количество кости, които не могат да изхвърлят, защото това все пак са техни братя пред Бога – трябва да ги пазят и почитат. По този начин се появява костницата“, добавя той.

Задачата да почисти, подреди и организира костите първоначално е дадена на полусляп монах, но в крайна сметка става ясно, че трябва да се подходи по-сериозно.

До края на 19-ти век богатото семейство Шварценберг, което притежава земята, иска да направи нещо грандиозно с нея. По това време подпис в книга за гости показва, че член на семейството е посетило костница в Кудова-Здруй, днешна Полша. Кудунарис предполага, че може би те са изследвали конкуренцията и са търсили вдъхновение.

„Има период през 19 век, когато романтизмът става изключително популярен. А един аспект на романтичния дух трябва да бъде зловещ. Сегашната украса на Седлец е продукт от този период. Memento mori [Помни смъртта]“, казва Кудунарис

„Това е нещо като семеен проект за тези богати хора, които притежават погребалния параклис с всичките кости и те се опитват да го превърнат в шедьовър: вид тъмен и романтичен шедьовър“, продължава той.

През 1870 г. те наемат помощта на местен дърводелец на име Франтишек Ринт. Много малко се знае за този човек, но има някои доказателства, че той се е обучавал като художник в Рим, откъдето идва вдъхновението му.

„Ринт е бил в Италия. Причината това да е от значение е, защото Италия има много места от този тип, с полилеи, направени от кост, и т.н. И какво намираме в Седлец? Намираме този гигантски полилей, направен от кости. Той вероятно е базирал работата на много италиански примери, които вероятно е видял, когато е бил в Рим“, казва Кудунарис.

Полилея е може би най-известната украса на костницата, но тя е дом и на редица други интересни и визуално привлекателни елементи. Ринт изработва герба на семейство Шварценберг от човешки кости в изключителен детайл. В долния десен ъгъл на герба е изобразена врана, която кълве очите на обезглавен турски враг, който Ринт изобразява с помощта на истински човешки череп и птица, направена от множество кости. Той също така украсява стената със собствения си подпис, написан – разбира се – с кости.

За съвременното око костницата в Седлец може да изглежда като архаична реликва от отдавна отминала средновековна епоха – но, изненадващо, тя е съвременно творение. Настоящият й вид е създаден по времето, когато Марк Твен пише най-известните си романи и импресионизмът е бил модерен в Париж.

Така става видно, че семейство Шварценберг не е искало да създава непременно някакво мрачно, окултно място, а може би по-скоро любопитна атракция.

„Целият смисъл на тези места първоначално е бил да се каже: „като минавате, посетете и тази църква“, за да запомните, че това ще сте вие един ден. Всичката тази светска суета, която имате сега, е безсмислена, защото в крайна сметка, когато погледнете купчините с кости, не можете да различите богатия човек от бедняка или мъдреца от селския идиот“, добавя той.

„Тези костници първоначално са проектирани като гранично пространство, където хората взаимодействат с мъртвите. Сега сме направили това, което правим с всичко: превърнахме го в стока и в туристически обект, за да служим на новия бог, който са парите“, иронично коментира Кудунарис.

Въпреки това, крайният продукт очевидно е засегнал въображението на хората – защото костницата Седлец се превърна в едно от най-популярните туристически места в Чехия. Също така е ставала обект на безброй препратки в поп културата – от обложки на шведски блек метъл албуми до вдъхновението за леговището на д-р Сатана във филма на Роб Зомби „Къщата на 1000 трупа“.

„В крайна сметка причината костницата да е толкова популярна е, че заслужава да бъде – семейството и Франтишек Ринт свършваш наистина страхотна работа“, заключава той.