Карнийското наводнение: Два милиона години дъжд на Земята

Всичко започва преди около 232 милиона години, когато необичайно силен и продължителен дъжд слага край на един от периодите на суша на Земята.

По онова време континентите на планетата са сгушени в суперконтинента Пангея, който вече търпи мусони. Температурата на морето е като на „гореща супа“, казва пред New Scientist палеоекологът Пол Уигнал, което означава, че във въздуха вече е имало много влага, която да създаде мусон.

И така, какво е предизвикало още повече влага?

Някои предполагат, че причината е поредица от огромни вулканични изригвания, които са се случили по т. нар. терен Врангелия, който днес се намира по крайбрежието на Аляска и Британска Колумбия.

Известно е, че вулканичните изригвания объркват нивото на водните пари в стратосферата – това се случи след неотдавнашното изригване на Хунга Тонга-Хунга Хаапай – и според геолога Якопо Дал Корсо изригванията на Врангелия са били в пик през периода Карний (част от Горния триас).

„Преди няколко години изучавах геохимичния подпис на изригванията и установих някои масивни ефекти върху атмосферата в световен мащаб“, казва Дал Корсо пред Everything Dinosaur. „Изригванията са били толкова огромни, че са изпомпвали огромни количества парникови газове като въглероден диоксид и е имало скокове на глобалното затопляне.“

Смята се, че едно от последствията от всички тези дъждове е бил период на засилено измиране на живота на Земята по онова време, особено за морските същества като амоноиди, конодонти и криноиди – но може би това е създало и предпоставки и за нов живот, особено що се отнася до динозаврите.

В проучване, публикувано в Journal of the Geological Society, екип от изследователи пише, че „След широкото измиране на растенията и основните тревопасни животни на сушата динозаврите са били очевидно главните бенефициенти като бързо са се развили по отношение на разнообразието, екологичното си въздействие и регионалното разпространение, от Южна Америка първоначално до всички континенти.“

Първите доказателства за карнийското наводнение се появяват с любезното съдействие на геолози през 80-те години на миналия век, най-вече на британското дуо Аластър Ръфъл и Майкъл Симс. Ръфъл идентифицира сива ивица, преминаваща през червения камък на хълма Лип в Съмърсет – характеристика, която показва, че регионът е преминал от период на интензивно засушаване към сериозно овлажняване.

Въпреки това, когато заедно със Симс, публикуват проучване, в което се изказва това – имаше доказателства и от Германия, САЩ и Хималаите – то не е прието много сериозно.

„Спомням си, че един или двама доста високопоставени учени казаха, че това е абсурдна идея“, казва Симс пред Nature.

Докато Ръфъл и Симс се занимават с други неща, с течение на годините доказателствата в подкрепа на тяхната теория бавно започват да се натрупват.

Сега тази област на изследване е толкова популярна, че дори е организирана конференция, посветена на нея.