Как дислексията може да се окаже „суперсила“

Дислексията е непознато състояние за мнозина от нас. Затова и представата за нея в обществото е кажи-речи никаква – човек, който срича, и това е. Но има и положителни страни на това състояние, които до голяма степен са игнорирани – и всички ние, дислексични или не, може да им дължим много.

Рисунка с думата „дислексия“ на испански език.

В статия във Frontiers in Psychology се твърди, че дислексията (вродената, а не придобитата след, например, травма) се определя от Световната федерация по неврология като: „Разстройство при деца, които, въпреки конвенционалното обучение в класната стая, не успяват да постигнат езиковите умения за четене, писане и правопис, съизмерими с техните интелектуални способности.“ Почти винаги то се третира като невробиологично разстройство и дефицит, макар и такъв, който някои хора могат да преодолеят.

В продължение на 40 години обаче някои психолози поставят под въпрос тази гледна точка. Въпреки че няма съмнение, че наличието на дислексия прави някои важни неща по-трудни, неврологът Норман Гешуинд събира доказателства през 80-те години, че хората с тази диагноза по-често проявяват завишени умения, полезни в изкуството, архитектурата и инженерството.

В епоха, когато Грета Тунберг нарича аутизма своя „суперсила“, може би е време да се преразгледаме и дислексията също в този контекст.

Д-р Хелън Тейлър и д-р Мартин Вестергаард от Кеймбриджския университет предполагат, че тя може да е толкова често срещана, защото е предоставяла предимства на нашите предци. „Гледната точка, която поставя дислексията като дефицит, не разкрива цялата картинка“, казва Тейлър в изявление.

Двамата доктори смятат, че ефектът от състоянието върху четенето е вторичен спрямо нещо по-дълбоко, което те наричат ​​“стратегия за когнитивно търсене“ – стратегия, която поставя изследването за нови ресурси пред ефективното използване на наличните.

За едно племе ловци способността да се използват добре наличните хранителни ресурси е очевидно ключова. Въпреки това, ако те станат твърде добри в експлоатацията на тези ресурси, може да си навлекат неприятности. Такава група е малко вероятно да разшири обхвата си, физически или метафорично, и може рязко да попадне в беда, когато ги удари бедствие като, например, суша.

Тогава това, от което всяко племе се нуждае, е изследовател, което прави връзката между дислексията и стратегиите за изследователско търсене много значима. Според Теорията за допълващото познание, ако твърде много хора страдат от дислексия в дадено общество, те може да не успеят да използват добре познатите източници на храна, но няколко души с диагнозата подобряват перспективите на цялото племе.

С други думи, невробиологичното разнообразие е истинската суперсила на човечеството, особено по време на периоди на промяна като климатичната нестабилност.

Ръкопис на човек с дислексия, гръцки език

И нещата не стоят така само в исторически план. Дислексията се наследява в най-малко 60% от случаите. „Постигането на баланса между търсенето на нови възможности и възползването от настоящите възможности е ключът към адаптацията и оцеляването и е в основата на много от решенията, които вземаме в ежедневния си живот“, казва Тейлър.

Разбира се, не всички черти, които са служили добре на нашите предци през палеолита, са толкова полезни днес. Фактът, че една технология – четенето – която създава проблеми на хората с определена вродена стратегия за търсене, завладява света, промени правилата на живот за тях, както и за всички нас. Въпреки това Тейлър и Вестергаард смятат, че дислексията би могла да бъде по-добре възприета, ако институции не бяха толкова закостенели.

„Училищата, академичните институти и работните места не са направени така, че да се възползват максимално от изследователското учене. Но ние спешно трябва да започнем да подхранваме този начин на мислене, за да позволим на човечеството да продължи да се адаптира и да решава ключови проблеми, въпроси и предизвикателства“, каза Тейлър.

Интересното е, че дислексията е много по-често срещана от другите форми на неврологични проблеми, чиито характер напоследък се преразглежда и преосмисля. Между 5 и 20% от населението има дислексия до някаква степен – по-голямо количество от аутизма и вероятно ADHD, например, въпреки нарастващите нива на диагностициране и на двете.