По света все още има много медицински събития и положения, които не са ни известни, и един любопитен пример за това е малко разбрано състояние, което озадачава лекари и изследователи от десетилетия. Известно като „синдром на кимането“, то засяга хора – почти изключително деца – в някои части на Източна Африка. Идентифицирано е за първи път още през 60-те години на миналия век, но все още никой не знае какво точно представлява и откъде идва…
Какво знаем за синдрома на кимането?
Towa e необяснимо неврологично състояние, характерno с епизоди на повтарящо се кимане с глава. Тези епизоди изглеждат подобни на епилепсия, защото често са придружени и от припадъци и конвулсии.
Последиците са изтощителни, а появата му може да забави растежа и умственото развитие на детето. Странно е, че ранните симптоми се проявяват, когато децата се готвят да ядат или понякога, когато им е студено, но тези епизоди са кратки.
Според Абдинасир Абуакар, лекар от Световната здравна организация (СЗО), към момента известните случаи са ограничени до общности в Южен Судан, Танзания и Северна Уганда, където обаче са засегнати хиляди деца. Но изследователите все още се опитват да разберат дали това мистериозно заболяване е изолирано в тези региони или се е разпространило в нови общности.
Синдромът на кимането е описан официално за първи път от д-р Луиз Джилек-Аал, докато тя изследва епилепсията сред народа уапогоро от Махенге, Танзания, в началото на 60-те години на миналия век. Джилек-Аал забелязва, че „при 8 пациенти големите пристъпи на епилепсия са предхождани 2 или 3 месеца по-рано с „кимане на главата“; деца започват да кимат, когато им поднасяли храна, и обикновено проявявали нарушения в когнитивното и физическото си развитие.
Оттогава насам са проведени по-интензивни изследвания от СЗО, американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (ЦКПЗ) и много други екипи от учени. През 2012 г. СЗО провежда обзорна среща по темата за синдрома и признава описанията на Джилек-Ал за първите регистрирани случаи на заболяването, като също така отбелязва, че тя всъщност е уловила доказателства за него и в по-ранни изследвания, които провежда през 30-те години на миналия век.
Onchocerca volvulus
Какво се смята, че причинява синдрома на кимането?
Понастоящем, въпреки че синдромът остава загадка, има известен консенсус относно възможната причина. Смята се, че в основата на синдрома може да стои паразитният нематоден (тоест кръгъл) червей Onchocerca volvulus. Известно е, че O. volvulus причинява онхоцеркоза, известна още като речна слепота, и върлува всички области, засегнати от синдрома на кимането. Освен това изглежда, че много – ако не и всички – от децата с това състояние живеят в близост до реки, което засилва това предположение. Интересно е, че потенциалната връзка между този паразит и епилепсията е наблюдавана при пациенти в Мексико още през 30-те години на миналия век.
Ако паразитът е замесен в заболяването, то все още не сме сигурни как, тъй като той е доста разпространен и в други райони, където няма данни за синдрома на кимането. Освен това пациентите със синдрома не са показали данни за наличие на червея в гръбначно-мозъчната течност, което обикновено е признак за инфекция.
Алтернативната хипотеза се фокусира върху т.нар. молекулярна мимикрия, според която имунната система на пациента реагира прекомерно на паразита и атакува собствените си протеини. Това би могло да доведе до увреждане на невроните, което да е причина за симптомите, но засега тази алтернатива също не е потвърдена.
В момента не е известно лечение, въпреки че изследванията на възможните причини за него продължават сериозно. СЗО и ЦКПЗ, които подкрепят хипотезата за O. volvulus, призовават да се работи повече в борбата срещу черните мухи, за които е известно, че разпространяват паразита. Въпреки че все още не е ясно дали това е причината за синдрома на кимането, изкореняването на мухите би било стъпка в правилната посока за ограничаване и на други инфекции.