Известните личности, които преживяха Испанския грип

Уолт Дисни
По време на Първата световна война, на 17-годишна възраст, Уолт Дисни, в патриотичен жест или може би по-скоро като приключение с приятел, е нетърпелив да служи за своята нация. Тъй като приятелят му е отхвърлен от служба във флота и тъй като и двамата искат да споделят европейската си ескапада, те се присъединяват към корпуса на Червения кръст през септември 1918 г. Когато е назначен в учебно заведение в южната част на Чикаго обаче, Дисни се разболява от грип. Завръща се у дома, за да го гледа майка му, преди да се присъедини към корпуса отново през декември.

Когато Дисни най-накрая пристигна във Франция с Червения кръст, той става свидетел от първа ръка на болестите, страданията и доказателствата  колко разрушително нещо е войната. Този опит го кара да съзрее значително и той става нетърпелив да се върне у дома.

Едвард Мунк

Днес норвежкият художник Едвард Мунк е може би най-известен със своя портрет от 1893 г. „Викът“ (Der Schrei der Natur – Писъкът на природата). Върху една от четирите версии на тази творба, която сега се намира в Националната галерия в Осло, Мунк пише „Може да е рисувана само от луд“. Историците на изкуството гледат на тази картина като на автобиографична, тъй като крещящият е изоставен от двамата си спътници на заден план. И със сигурност Мунк се мъчи да се примири с психичното заболяване на сестра си.

Така че не е изненадващо, че след като се заразява с испански грип през 1918 г., той улавя агонията и на собствената си болест в своя Автопортрет. Тази картина е една от многото негови автопортрети. В нея обаче лицето на Мунк е доста бледо и крехко, а той стои тежко увит в халата си. Отразявайки по-ранната му работа, устата му е широко отворена, което подчертава мъчителното състояние на болестното си състояние. По-късно обаче Мунк се възстановява и живее дълъг живот като плодовит художник и график; умира на 80-годишна възраст през 1944 г.

Франклин Делано Рузвелт
Полиомиелитът не е единственият здравен проблем, който засяга бъдещият президент на САЩ. Към края на Първата световна война, като помощник-секретар на флота, Рузвелт пътува до Франция по насърчение на неговия далечен роднина, бившият президент Теодор Рузвелт, с цел участие в срещи с френски служители и посещение на „фронтовата линия“ на войските.

По време на обратното му пътуване с USS Leviathan, много хора на борда са болни от грипната пандемия, а няколко загиват по време на пътуването. Франклин не само е поразен от грипа, но и развива двойна пневмония. Той е толкова болен, че когато корабът акостира в Съединените щати, е твърде слаб, за да ходи сам, и вместо това е отнесен на носилка.

Докато се възстановяваше, Теди Рузвелт му написва бележка, в която пише: „Ние сме дълбоко загрижени за вашата болест и вярваме, че скоро ще се оправите. Ние сме много горди с вас. С любов, Аф. Вашият Теодор Рузвелт.“

Кайзер Вилхелм II
През годините се появяват някои по-въображаеми „конспиративни“ теории, според които последният германски император, кайзер Вилхелм II, е организирал световната грипна пандемия или дори, че германските подводници са отровили Бостън Харбър с тази инфекция. В края на краищата, кайзерът наистина помага за подбуждането на тази война.

Разбира се, пандемията има катастрофален ефект върху американските, британските и френските войници. Но цивилните и военните смъртни случаи в Германия, Австро-Унгария и Османската империя (Централните сили) също са стотици хиляди.

Кайзерът преживява тежък случай на грип през май 1908 г. и може би се разболява отново през 1918 г. Той губи подкрепата на армията си и абдикира като император на 28 ноември същата година.

Мери Пикфорд
Американската филмова любима на тихата ера, Мери Пикфорд, преболедува грипа през януари 1919 г. Вече добре известна на зрителите от киносалона, напредъкът по нейното възстановяване се появи във всички всекидневници в Лос Анджелис. Две години по-рано тя участва в аплодираната от критиката комедийна драма „Ребека от фермата Сънибрук“.

Пикфорд е един от 36-те първоначални основатели на Академията за филмови изкуства и науки (организацията, която връчва Оскарите) и помага за създаването на студиото United Artists. Тя се пенсионира през 1932 г., след разпадането на брака й с Феърбанкс и с началото на добавянето на звук към филмите. До голяма степен като отшелник до смъртта си през 1979 г., тя веднъж каза в интервю: „Знаех, че е време да се пенсионирам; Исках да спра, преди да ме помолят да спра.“