Годината без лято: Как един вулкан предизвика зима на 3 континента

Историята на природните бедствия е изпълнена с гръмотевици, наводнения и дори астероиди. Но някои от най-интересните бедствия идват от дълбините на самата Земя – благодарение на вулканите. Изригвания като това, което погребва Помпей, са често срещани в уроците по история в началното училище. Малко вулкани обаче имат толкова драматично и опустошително въздействие като този на планината Тамбора. През 1815 г. той изригва толкова силно, че закрива Земята от слънчевата радиация като така охлажда Северното полукълбо и превръща 1816 г. в „годината без лято“.

Изригването на вулкана Тамбора продължава близо две седмици

Преди да избухне през април 1815 г., Тамбора е бил 4 300-метров връх в центъра на индонезийски остров на име Сумбава. По време на изригването той изхвърля в атмосферата милиарди тонове газ и отломки като голяма част от по-тежкият материал падат върху островите и морето около Тамбора, но значително количество се озова в атмосферата, разпространяват се по целия свят и частично закриват слънцето в продължение на месеци след събитието. Самото изригване убива десетки хиляди – ако не и стотици хиляди – хора в резултат на възникналите пирокластични потоци (бързо движещи се потоци от свръхнагорещени скали, тефра, сажди и токсични газове), задушаващи пепелни валове и цунамита.

Експлозията на Тамбора е по-страшна от редица по-известни изригвания

Индонезия е дом на едни от най-активните геоложки дейности в света. Изригването на индонезийския вулкан Кракатау на 27 август 1883 г. е едно от най-прочутите вулканични бедствия в историята, при което загиват десетки хиляди хора и се отразява на времето по целия свят месеци след изригването. Само няколко десетилетия преди това обаче планината Тамбора се отприщва по-страшно от Кракатау, вашингтонската планина Сейнт Хелънс и дори от Везувий в Помпей.

Тамбора получава VEI-7 по индекса на вулканичната експлозивност – показател, който измерва размера на вулканичните изригвания по скала от VEI-0 до VEI-8. При Кракатау е измерен VEI-6, а при планината Сейнт Хелънс и Везувий – VEI-5.

Той предизвиква вулканична зима

Запознати сме с парниковия ефект, при който определени газове и частици в атмосферата могат да задържат топлина и да предизвикат повишаване на глобалните температури. Вулканичните изригвания обаче могат да предизвикат обратния ефект като съществуват два основни механизма за това: първият е, че изхвърлените от вулканите частици отразяват слънчевата светлина, като позволяват на по-малко слънчева радиация да достигне до повърхността, поддържайки глобалните температури по-ниски, отколкото биха били при нормални условия. Резултатът е вулканична зима, подобна на страшната „ядрена зима“, която е основна тема в научната фантастика на 20-ти век. Но праховите частици се задържат в атмосферата само няколко дни. Много по-важен е серният диоксид, който също се появява при изригванията. Той се превръща в сярна киселина, която след това образува аерозоли високо в атмосферата, които също блокират входящата слънчева радиация в продължение на няколко години след изригването.

Изригването на Тамбора предизвиква сняг през юни

Вулканичната зима, която последва историческото изригване, засяга жестоко общности по целия свят. По ирония на съдбата ефектът на вулканичната зима се случва през летните месеци, особено в източната част на Северна Америка. Там жителите съобщават за обилни снеговалежи чак до средата на юни в североизточната част на САЩ, като в един от разказите се споменава за половин метър сняг на 6 юни 1816 г.

Студът съсипва реколтата в Европа и Азия

Внезапното понижение на температурите нанася поражения на селското стопанство по целия свят. В допълнение към силните студове и измръзвания, които унищожават реколтата в Съединените щати, студените и влажни условия удрят и Европа и Азия. Това довежда до всемирен глад в много региони на света, което отнема живота на безброй хора.

Плъзват и болести

Изригването не само оставя след себе си метеорологични бедствия и глад, но комбинацията от двата ефекта довежда и до трети нежелан резултат: болести. Нарушаването на нормалното протичане на мусоните в Индия предизвиква суша и вероятно позволява на пренасяната по вода бактерия холера да мутира в по-вирулентна форма. Патогенът се разпространява по целия свят и предизвиква чести епидемии през XIX век. В резултат милиони хора умират – но този бич ни помага да се доближим до съвременната медицина.

Има обаче впечатляващи залези

Красивите залези често са резултат от пречупването на слънчевата светлина през влагата в атмосферата, което води до ярки нюанси на топли цветове, които често са балансирани на фона на потъмняващото небе. Частиците в атмосферата, като прах и вулканична пепел, могат да създадат още по-ярки изгреви и залези. Историците на изкуството смятат, че тези ослепителни гледки през 1816 г. вдъхновяват техниката на разпръснатите, светли цветове на британския художник Джоузеф Търнър.

Изригването може да е подпомогнало мормонството

Един от по-необичайните ефекти от временната промяна на климата е, че тq може би косвено довежда до развитието на мормонизма. Семейството на основателя на тази абсурдна секта Джоузеф Смит е едно от хилядите, които напускат Върмонт по време на необичайно студеното лято на 1816 г. Впоследствие семейство Смит се установява в Ню Йорк, където тийнейджърът Джоузеф преживява събитията, довели до публикуването на Книгата на Мормон.

Годината без лято спомага и за изобретяването на велосипеда

Когато реколтата се проваля в резултат на екстремните климатични условия през 1816 г., не само хората страдат без храна. Неуспешните реколти водят до рязко покачване на цената на овеса, което прави по-трудно и по-скъпо за хората да поддържат коне за транспорт. Търсейки нов начин за придвижване, германският изобретател Карл Драйс създава устройство, наречено laufmaschine, или „бягаща машина“. Това приспособление много прилича на познатия ни днес велосипед – вместо с педали обаче се управлява с крака на земята.

Охлаждането води до нова ера в изследването на Арктика

Времето съществува като начин на природата да се опита да балансира атмосферата. Когато в една част на света се наблюдава екстремно време, някъде близо често се наблюдава противоположно, което да го балансира. Когато голяма част от света изпитва захлаждане след изригването на Тамбора, Арктика се затопля толкова много, че голяма част от нормалния морски лед около Гренландия се разтапя. Капитан на китоловен кораб на име Уилям Скорсби-младши съобщава на британското адмиралтейство, че брегът е чист, което позволява на британските изследователи да картографират района и да търсят Северозападния морски път.