Защо Католическата църква тръгна на война срещу шоколада
Много християни се лишават от шоколада по време на пости. Актът на доброволно отказване от дадена храна за определено време в календара, може да се смята за чиста диета, ако я няма вярата. Онези, които обаче постят в името на Исус, са хората, които се опитват да се идентифицират с него, точно по примера му и 40-те дена, които прекарва в пустошта, преди да се върне триумфално в Йерусалим. Оказва се, че има една особена връзка между шоколада и постите. Това е малко по-сложна история, която се обвързва с католическите традиции и историята на това сладко изкушение е отговорна дори за глобализацията. В това време всеки трябва да се нагоди към бързо променящия се свят.
Шоколадът има история за католиците, както и една особена теология. Дълго време се изследва и разсъждава по темата дали е правилно да се консумира и по-важното – кога. Част от проблема е, че испанците, които пътуват към Америка, бързо започват да се наслаждават на новия вкус и често разказват как са имали честта да го споделят на един от популярните обичаи на ацтеките. Те, от своя страна, използват шоколад за редица религиозни ритуали. За тях това е свещена храна, която носи не само енергия, но и се смята за мистична и лечебна добавка, която пречиства тялото и душата – трудно е да не се съгласим с тях. Какаовите семена били подарък от боговете, обявявали те, това е връзката на тялото с духа.
Маите описват душите на жертвоприношенията като смачкани какаови зърна. Шоколадът скоро започва да пробива пътя си по обратния път на Атлантическия океан и просветлява дори християни. Някои се чудят дали това е подходяща храна или дори напитка, която да се консумира. Други го свързват с грехове и ритуално убийство, след като разбират за какво се използва този десерт там. Има хора, които разпознават потенциала на това растение и бързо решават да го използват като евентуален заместител на виното.
Торибо де Бенавенте пише в своите записки през 1569 г., че в Мексико има традиция, в която почитат мъртвите и раздават храна. Някои предлагат царевица, други предлагат одеяла, храна, хляб, пилета, а виното е заместено с шоколад. Около XVI век има недостиг на шоколад и се налагат ограничения, като християните са най-засегнати. Правилото при тях е да ограничат количеството храна от всеки вид, както и общо всички видове в менюто. Някои миряни откриват пропуск в основното нареждане на църквата, защото американския продукт изобщо не е засегнат, следователно повечето християни наистина редуцират менюто си, но се запасяват сериозно с шоколад.
Консумира се най-често като течност и не нарушава по никакъв начин наредбите за постите, както и на религиозните ограничения. По време на пости, когато се забранява месото, какаото е просто дар, очевидно от някакви други богове. Все пак говорим за растение. Понеже шоколадът често се приготвя с яйца и мляко, а това е грях, за да се избегне този проблем, повечето майстори започнали да модифицират рецептата и остават сигурни, че не са в нарушенията на църквата. Шоколадът попада в класацията на луксозните продукти и ако не е засегнат от правилата на постите, то определено е засегнат от цените. Дебатът в Католическата църква продължава за близо век.
Доминиканците са фронт за кампанията, която се стреми да го ограничи и дор изпращат писмо до папа Григори XIII с мнение по темата. От друга страна ще открием, че августинският теолог Авгостин Антолинез е почитател на шоколада и се явява като един от най-големите защитници през 1611 г. Казусът в този случай е дали отговаря на каноните на църквата или не. Адвокатът Антонио де Леон Пинела ще оспорва теорията и ще накара Ватикана отново да вземе някакви мерки.
През 1645 г. ще открием, че Томас Хуртадо прави един много добър авантаж и не само споделя, че шоколадът влиза в изискванията на църковните закони, но покрай него трябва да се легализира и тютюна, който трябва да се разглежда единствено и само с природен произход. Най-накрая самите йезуити успяват да се наложат, тъй като имат и много добри търговски интереси върху какаото и добри връзки в Рим. През 1664 г. кардинал Франческо Мария Бранкачио пише 16-страници и изразява мнението си за ползите от шоколада – не е ясно колко подкуп е взел за това действие, но го е взел.
Същото мнение се препечатва още 4 пъти през следващото десетилетие. В случай на такива аргументи, повечето академици започват да мислят, че този десерт най-накрая има амнистия, след като самият папа Инокентий XII трябва да даде разрешение някои кардинали да пият какао и шоколад по време на постите и дори на територията на Ватикана. Папата отказва и едва Пий VI ще вдигне забраната и ще позволи на всички да консумират шоколад дори и на територията на църквата. Следващите трима папи през XVIII век ще бъдат изправени на същия въпрос, но пък ще откажат да се наместват в този закон. Защо е толкова трудно? Църквата просто не може да приеме идеята с новото.
Папа Григорий например никога не е опитвал шоколад и никога не е знаел какво искат неговите миряни. Той трябвало да отсъди на нещо изключително магическо или дори странно. Впрочем дори и днес ще открием някакви ограничения, но сега те са фокусирани върху умните телефони, както и за съня на по-големи групи в едно легло. Очевидно е, че католическата църква наистина има някои разминавания с иновациите, но днес поне може да предложи на абсолютно всеки едно по-добро и качествено преживяване в това отношение, което определено може да се отрази положително върху всички.
